Catholic-news

Истината за Непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария е догма на вярата. На 8 декември 1854 г. тази догма била провъзгласена тържествено от папа Пий ІХ: „Преблажената Дева Мария, от първия миг на своето зачеване, по изключителната благодат и благоволение на Всемогъщия Бог, предвид заслугите на Исуса Христа – Спасител на човешкия род, бе предпазена от всяка следа на първородния грях“.
Мария, от момента на своето зачеване, бе предпазена от първородния грях, наследен от хората от Адам. Макар Тя още да не бе станала Богородица, Господ, предвид бъдещото Спасение, което щеше да се извърши чрез Неговия Син, защити Мария от първородния грях и всички негови последствия. Това не Я лиши от свобода на избора – Мария имаше възможност да греши, но не го направи, за разлика от прародителите ни Адам и Ева, които бяха създадени безгрешни, но впоследствие съгрешиха.
Догматизирането на Непорочното зачатие просто потвърди онази вяра, която отдавна бе изповядвана в Църквата. Историята на догмата за Непорочното зачатие е много стара. От първите векове на християнството богословите посочват специалната роля на Мария в историята на спасението. По-късно св. Бернар и св. Тома Аквински поставиха под въпрос вярата в Непорочното зачатие, доколкото, според тях, тя противоречи на две други верски истини – всеобщността на първородния грях и необходимостта от спасение за всички хора. През ХІІІ век блаженият Джон Дънс Скот до известна степен разреши това противоречие, изказвайки мнение, че Божията Майка е останала чиста от следите на греха по силата на идващото Изкупление и победа на Христа. През 1477 г. папа Сикст ІV установил в Рим празника Непорочно зачатие, който от времето на Пий V (+1572 г.) започнал да се отбелязва в цялата Църква. По време на Своите явление в Лурд през 1858 г. Мария потвърди пред св. Бернадета Субиро провъзгласената четири години по-рано догма, казвайки: „Аз съм Непорочното зачатие“.
Църквата на Изток никога не е догматизирала истината за Непорочното зачатие, макар в Литургията Мария винаги да е била почитана като Пречиста Дева, „по-честита от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите“. Кондакът на Рождество Богородично гласи: „Адам и Ева, от смъртно тление освободиха се, Пречиста, в светото Твое рождество“. През ХV век вярата в Непорочното зачатие изповядвал сам Генадий ІІ, патриарх на Константинопол. През ХVІ-ХVІІІ век учението за Непорочното зачатие се разпространило в южноруската Църква. Черниговският архиепископ Лазар Баранович, наричан от Дмитрий Ростовски „стълб на православието“, написал: „Ангелите се удивляват на Твоето зачатие, Чиста, която още от семето на зачатието си била непричастна към греха“. Йоан Голятовский, ректор и игумен на Киевската колегия потвърдил, че „Пречистата Дева била зачената и родена без първороден грях“. Към тези мнения се придържат и Стефан Яворский, Теодосий Черниговски, киевският митрополит Йоасаф Кроковский. Учението за Непорочното зачатие на Богородица присъства в първото издание на „Четьих Миней“ на един от най-почитаните руски светци Дмитрий Ростовски. В източната традиция съществува дори иконописен канон за изобразяване зачатието на Мария. Той е датиран от Х век и изобразява родителите на Богородица – Св. Йоаким и Св. Ана, които се срещат при Златните порти на Йерусалим. Според източната традиция в този момент е станало самото зачатие на Мария.
Въпреки всичко, за да се избегнат често срещаните недоразумения, е необходимо да се обърне внимание върху това, че Непорочното зачатие само по себе си не е девствено зачатие. Непорочното зачатие се отнася до идването на бял свят на самата Дева Мария и иска да ни каже, че Мария е била предпазена от грях. Девственото зачатие се отнася към въплъщението на Христа – Той бил заченат в лоното на Мария от Светия Дух.
В съгласие с канон 1246 от Кодекса на каноничното право на Католическата Църква тържеството Непорочно зачатие на Света Богородица е задължителен празник и католиците, които нямат сериозни причини, трябва да вземат участие в Светата Литургия.