Catholic-news

Тези дни медийно събитие за книжния пазар в Италия е книгата на журналиста Джанлуиджи Нуци, в която по недопустим за журналистическата етика начин са публикувани писма от личната кореспонденция на Папа Бенедикт ХVІ. Изданието е пълно с догадки, базирани само на лични допускания и предположения, които обаче водят до грешни изводи със значими последици. Както писа в друг свой коментар по този повод католическият сайт www.korazym.org, в днешното забързано ежедневие хората не се замислят много по отношение на онова, което четат и което им се поднася, те нямат време да проверяват достоверността на информацията и по тази причина просто я приемат такава, каквато е. Подобен е и примерът с въпросното издание на Нуци. Предвид факта, че и някои български електронни медии под една или друга форма вече подеха част от „скандалните разкрития”, като не спестиха и манипулативния тон в някои заглавия, си позволяваме да публикуваме превод на коментара на Франческо Антонио Грана от korazym.org. Той дава добра отправна точка за размисъл – да приемаме ли винаги като чиста монета онова, което ни се поднася? И дали някои журналисти са наистина посредници между хората и събитията или са техни манипулатори? Ето и текстът на самия коментар:

Освен „Ваше Светейшество” новата книга на Джанлуиджи Нуци би трябвало да се казва „Ваше слепочество”. В действителност доста са „пропуските” на журналиста от La7, който определя като „сестри мирянки” четирите Memores Domini – мирянките от Communione e Liberazione, които помагат на Папата в неговия апартамент. Неточността освен това се повтаря непрекъснато в изданието, та дори и в индекса на имената. Освен това Нуци твърди, че личният секретар на Бенедикт ХVІ монс. Георг Генсвайн бил ръкоположен за епископ във Фрайбург през 1984 г. Като оставим настрана факта, че отец Георг е свещеник, ако това, което пише журналистът бе вярно, излиза че секретарят на Папата е станал епископ на 28-годишна възраст. Това безспорно би било възможно във времето на Александър VІ Борджия, когато кардиналската шапка, както и епископските санове, били раздавани в ранна възраст. Сред многобройните „пропуски” на Нуци има един, който предизвиква голямо любопитство. В главата, в която е засегната темата за намесата на Ватикана в делата на италианската държава, журналистът отново припомня съдебната сага с главно действащо лице тогавашния архиепископ на Неапол кардинал Микеле Джордано.
На страница 106 Нуци пише: „Когато данъчната полиция влезе в курията на Неапол през август 1998 г. по време на разследването срещу кардинал Микеле Джорджано (впоследствие оправдан), имаше опасност да се разрази дипломатиески скандал между тогавашното правителство на Проди и държавния секретариат”. И тук има една бележка на автора, който казва: „Кардинал Микеле Джордано се противопостави на разследването, което бе отменено от прокурора на Лагронегро при спонтанното предаване на документите. В частност Джордано се позоваваше на клаузите от сключения конкордат между Италия и Светия Престол от 1984 г.”: „Между впрочем без промяна остава положението, че в случай на разследвания и актове на конфискация в офисите и архивите на диоцезалната курия срещу италианските полицейски и съдебни власти могат да бъдат противопоставени гаранциите, дадени в чл. 2 от текста на конкордата, в който се казва: „На Църквата се осигурява свободата на организация и публично упражняване на култа, на упражняване на вероучението, независимо от юрисдикцията в църковната материя. Чл. 7, ал. 1 от италианската конституция признава суверенитета на Църквата да се самоуправлява”. В този случай става дума за дейности, които могат да доведат до намеса в правната сфера на един суверенен субект и като такъв (същата, т.е. Църквата – бел. ред.) е извадена извън каквато и да е намеса от страна на италианската държава”.
Жалко, че от този текст, приписван от Нуци на кардинал Джордано, няма и следа нито в архива на архидиоцеза на Неапол, нито сред документите на тогавашния архиепископ, нито пък в спомените и заглавията на хронистите, които тогава следяха развитието на процеса. Между другото кардиналът никога не е давал пресконференция по случая, нито са били публикувани подписани от него изявления по процеса, в който бе обвиняем.
А на Нуци кой му е диктувал? Май журналистът приписа на кардинала от град Лука една нота на държавния секретариат на Ватикана, адресирана до правителството на Проди, редактирана от сегашния кардинал-протодякон Жан Луи Торан – днес председател на Папския съвет за междурелигиозен диалог, който по времето на процеса срещу кардинал Джордано бе секретар за отношенията с държавите, т.е. външен министър на Светия Престол. Това е поредно доказателство за съшития с бели конци труд на Нуци, който Ватиканът, както съобщи в свое комюнике пресслужбата, няма да остави без последствия.

Франческо Антонио Грана (www.korazym.org)
Превод: www.catholic-news.bg