Catholic-news

На 2 август Католическата Църква отбелязва празника Дева Мария на Ангелите или Порциункула.
Параклисът Порциункула (малко парче земя) в подножието на Асизи бил построен по времето на папа Либерий, около 360 г., от отшелници от Йосафатовата долина, която е близо до Йерусалим. Монасите донесли реликви от гроба на Дева Мария и ги положили в него. Той се споменава за първи път през 1045 г. в документ, който се пази в архива на катедралата „Сан Руфино“ в Асизи.

През 516 г. параклисът бил предаден на св. Бенедикт Нурсийски и бил наричан Дева Мария от Йосафатовата долина или Дева Мария на Ангелите.

През 1208 г. намиращата се в дъбова гора малка църквичка, която по това време вече била изоставена и разрушена, била предадена от игумена на бенедиктинския манастир на Монте Субазио на Франциск от Асизи при условие, че тя ще стане къща-майка на неговата общност. Свети Франциск настоял да получи параклиса под наем, тъй като притежаването на собственост противоречало на неговите правила и се споразумял всяка година да дава на манастира кошница риба.

Св. Франциск реставрирал параклиса със собствените си ръце. Това била третата възстановена от него църква след „Сан Дамяно“ и „Сан Пиетро дела Спина“, която днес вече не съществува. И днес могат да се забележат реставрационните и укрепващи работи в параклиса, камъните са все още оригиналните.

На 18 март 1212 г., когато бил празникът Връбница, в него света Клара от Асизи получила от св. Франциск монашеската дреха. По-късно, в „Сан Дамяно“, тя основала с последователките си общността на кларисите.

Всяка година в параклиса се провеждали годишните събрания на Малките братя. Тук през 1221 г. се състоял прочутият „капитул на сламените рогозки“. Тъй като броят на малките братя бил нараснал вече толкова много, пристигналите за събранието около 5000 монаси нощували около параклиса на сламени рогозки.

Св. Франциск наставлявал събратята си: „Синове мои, никога не напускайте това място! Изгонят ли ви от едната страна, връщайте се от другата, защото това място е свято и е обиталище на Исус Христос и Светата Дева, Неговата майка. Това стана тук, когато бяхме малко, Върховният Бог ни умножи; тук той изпълни душите на своите бедни със светлината на мъдростта; тук той запали волята ни с огъня на своята любов. Тук този, който се моли със смирено сърце, ще получи това, за което моли; но оскърбленията ще бъдат наказани най-строго. Затова, синове мои, гледайте с благоговение и респект към това достойно място, посветено на Бога като жилище и избрано от Него и майка Му.“

Една лятна нощ през 1216 г. св. Франциск от Асизи влязъл в параклиса Порциункула, за да се моли. Явил му се Исус Христос и поискал от него да отиде при папата и да измоли нечувана до този момент привилегия. Желанието му било хората да получават същите индулгенции и благословии, които биха получили, ако могат да направят поклонение в Светите земи. Затова св. Франциск отишъл при папата и поискал тези индулгенции и благословии да бъдат придружени от посещение в Порцинукула. Папа Хонорий ІІІ дал съгласието си. Това се нарича „индулгенцията на Порциункула“, а празникът станал известен като „Perdono d ‘Assisi“, опрощението на Асизи. Пълната индулгенция може да се получи всяка година на 2 август, на празника Дева Мария на Ангелите, в енорийските храмове и всички други францискански църкви по света, при изпълнение на обичайните условия за това: посещение на една от тези църкви и участие в Светата литургия, скорошна изповед с решително отвръщане от всеки грях, приемане на Светото Причастие , измолване на Отче наш и Веруюто, и молитва за намеренията на светия отец папата.

Какво е индулгенция обяснява кардинал Шон Патрик О’Мейли, OFM Cap:
„Искам да спомена нещо за индулгенциите, които често са неразбирани. Индулгенциите не са прошка за греховете, а прошка за временното наказание заради греховете.
Искам да го обясня на хората със следната история:
Веднъж като дете се прибрах много късно за вечеря. Майка ми беше много разстроена и като видях това, почувствах силно разкаяние и й казах, че това няма да се случи отново. Тя ми каза, че ми прощава, но за наказание трябваше да измия съдовете.
Така че имаше покаяние и прошка, но все още имаше и наказание.
Но когато започнах да мия чиниите, баба се втурна и каза: – Ще ти помогна.
Това е индулгенция.
Бог ни обича и ни прощава, но в Неговата справедливост все още има известно наказание за греха. Индулгенцията е, когато към това наказание се прилагат заслугите и страданията на Исус и на светците. Индулгенцията на Порциункула е прекрасен символ на това.“

Подбор и превод: catholic-news.bg