7 юли 2025 г.
Неделна молитва „Ангел Господен“
Площад „Св. Петър“, 6 юли 2025 г.
Скъпи братя и сестри, добра неделя!
Днешното Евангелие (Лк. 10, 1-12. 17-20) ни напомня за важността на мисията, към която всички сме призовани, всеки според своето призвание и в конкретните ситуации, в които Господ го е поставил. Исус изпраща седемдесет и двама ученици (ст. 1). Това символично число показва, че надеждата на Евангелието е предназначена за всички народи – това е широтата на Божието сърце, Неговата обилна жетва, тоест делото, което Той извършва в света, за може Неговата любов да Му до всички Негови чеда и те да бъдат спасени. В същото време Исус казва: „Жетвата е голяма, а работниците са малко! Молете се, прочее, господарят на жетвата да изпрати работници за Своята жетва!“ (ст. 2).
От една страна, Бог, като сеяч, с щедрост е излязъл в света да сее и е поставил в сърцето на човека и в историята копнежа към безкрайността, към един живот в пълнота, към спасение, което да го освободи. Затова жетвата е голяма – Божието Царство като семе покълва в земята, а мъжете и жените днес, дори когато изглеждат погълнати от много други неща, очакват една по-голяма истина, търсят един по-пълен смисъл за живота си, желаят справедливост, носят в себе си копнеж към вечен живот.
От друга страна обаче, малко са работниците, които отиват да работят в полето, посято от Господа, и които, преди всичко, са способни да разпознаят с очите на Исус доброто зърно, готово за жетва (вж. Ив. 4, 35-38). Има нещо велико, което Господ иска да извърши в нашия живот и в историята на човечеството, но малко са тези, които го забелязват, които спират, за да приемат дара, които го прогласяват и го носят на другите. Скъпи братя и сестри, Църквата и светът нямат нужда от хора, които изпълняват религиозни задължения, показвайки вярата си като външен етикет; те се нуждаят от работници, желаещи да обработват полето на мисията, от ученици, влюбени, които свидетелстват за Божието Царство, където и да се намират. Може би не липсват „християни за случая“, които от време на време дават място на някое добро религиозно чувство или участват в някое събитие; но малко са тези, които са готови да работят всеки ден в Божието поле, отглеждайки в сърцето си семето на Евангелието, за да го пренесат след това в ежедневието, в семейството, на работните и учебните места, в различните социални среди и при нуждаещите се.
За да направим това, не са нужни твърде много теоретични идеи за пастирски концепции; преди всичко е нужна молитва към господаря на жетвата. На първо място, следователно, стои връзката с Господа, култивирането на диалог с Него. Тогава Той ще ни направи Свои работници и ще ни изпрати в полето на света като свидетели на Неговото Царство.
Нека молим Дева Мария, която с щедрост е предложила своето „ето ме“ и е участвала в делото на спасението, да се застъпва за нас и да ни придружава по пътя на следването на Господа, за да можем и ние да станем радостни работници на Божието Царство.
Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg