Catholic-news

Проповед за Втора Постна неделя

Автор: монс. Георги Йовчев,
почетен Софийско-Пловдивски епископ

От пустинята на камъните към планината на светлината. От изкушенията към преображението. Пътят на Христос е подобен на пътя на всеки Негов ученик – път, който извисява и освобождава от тъмнината на изкушенията, и посредством тях – към Божията светлина.
Какво е Божествената светлина? Това е енергия и красота: първо, за тялото, което поддържа нашата биология; за разума – премъдрост, която ни прави да виждаме и да разбираме; за сърцето – за да го направи способно да обича по-силно.
Преобрази се пред тях и лицето Му светна като слънце, и дрехите Му станаха белоснежни като светлина. Както слънцето, както светлината. Колко пъти в Библията, най-вече в псалмите, Бог светва славно като слънце: слънцето винаги извиква понятието за живот – да цъфти, да зрее и да дарява плодове. Блесва красотата на багрите за очите. Както растението улавя светлината на слънцето и я трансформира в живот, така и ние, като стръковете трева пред Бог можем да се впием, проникнати от светлината, и всичко това да приведем в човешка топлина, в радост и в премъдрост. Исус има лице като слънце, защото вътре в Себе Си има светлина, за да ни каже, че Бог има едно светещо сърце. Но това лице на слънцето има също и човешко лице: всеки от нас притежава съкровище от светлина, вътрешно слънце, и това е нашият образ и подобие с Бог. Духовният живот не е нищо друго освен радост и мъка да освободим цялата тази светлина, която е погребана в нас.
„Господи, колко хубаво е да бъдем тук и да останем заедно“ – казва Петър. Ентусиазмът на апостол Петър и неговото чудно възклицание „Колко хубаво е!“ ни карат да разберем, че когато е силна и жива, вярата от чудно влюбване се превръща в нещо възвишено – от едно „колко хубаво е!“. Радостта, излизаща от едно изпълнено сърце, е неописуема, и както Петър на планината, тя казва: „Колко хубаво е с Теб, Господи!“.
Това Евангелие иска да каже, че Великопостното време не е време само на скръб и покаяние, но и на търсене на красотата, идваща от Неговата светлина. Да придобием вяра означава да придобием красотата, която ни оживотворява. Да придобием вяра означава да разберем, че е красиво да обичаш, да прегръщаш, да изследваш, да сееш, и по такъв начин да разбереш, че животът има смисъл, че той върви към доброто, към вечното блаженство.
Св. Павел пише на Тимотей тази прекрасна фраза: ”Христос е дошъл и е направил отново да светне животът. ” Не само Неговото лице, не само дрехите Му на Тавор, нашите блянове, защото животът е тук, сега и за всички.
Той отново запалва в нас бляна за нещата в този живот. Дари ни бляна и красотата за съществуването, даде ни мечти, и прекрасни песнопения, за да вървим като истински мъже и жени.
Щеше да бъде прекрасно, ако можехме безспир да повтаряме: “Направи да светне животът, да намерим истината и радостта и да вярваме в този Бог на любовта”.
И в такъв блясък в цялото творение прозира Божественото и облива в светлина всяко човешко лице.
Да светне лицето Ти, Господи, и ние ще се радваме…

(2014)