Catholic-news

Въпрос: Бих искал да разбера какво е мнението ви за изказванията на някои духовници, които, в духа на милосърдието, смятат, че е възможно допускането до Светото Причастие на разведени, встъпили в последващ граждански съюз, които са се разкаяли за разрушения брак и се стремят да живеят по християнски в новия съюз. Наистина, защо на разведените, встъпили в повторен съюз, се отказва причастяване, а на млади хора, които са в интимна връзка преди брака, не им бива отказвана прошка на греховете и причастяване? Нима по същността си и двете групи не нарушават една и съща заповед?

Отговор: Авторът на въпроса правилно е отбелязал едно очевидно нещо: и едните, и другите нарушават Божия заповед. И също така е прав в първата част на въпроса си: на разведените с последващ съюз се предлага (и то не само от неколцина духовници, а и от традиционното учение на Църквата) да тръгнат по пътя на покаянието и отново да бъдат приобщени към светите тайнства. Какво обаче означава път на покаянието?
Милосърдният подход към въпроса за разведените с последващ съюз е описан още в учението на нашия Господ Исус Христос в Евангелието: „Времето се изпълни и наближи Царството Божие – казва Исус, – покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Мк. 1, 15). Не може да има истинско обръщане, ако човек не се е разкаял за предишните си грехове… Цели два пъти Господ повтаря една и съща фраза в 13-та глава от Евангелието от св. Лука: „Ако не се покаете, ще погинете“.
Когато става дума за Божието милосърдие, ние често забравяме за тези много важни думи на Исус, за призива Му към покаяние. Разбира се, покаянието не означава да се разкаеш за предишни грехове, за да получиш преждевременно опрощение за нови такива, а в нашия случай с разведените второбрачни имаме работа точно с такава ситуация.
Нека припомним казаното от Исус в Проповедта на планината: „Слушали сте, че бе казано на древните: „Не прелюбодействай!“. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5, 27-28). Съгласно учението на Господ Исус Христос, този, който е свързан със съпруг(а) в тайнството брак, и при жив съпруг(а) встъпва в друга връзка, с друг човек, и живее с него както със съпруга (съпругата) си, извършва прелюбодеяние. При това, не става дума за едно-единствено и тайно прелюбодеяние, за което след това искрено се разкайваме и отново пристъпваме към Светото Причастие, след като сме получили опрощение за този тежък грях, а иде реч за публично, открито и продължително прелюбодеяние: самият „разкайващ се“ продължава да се намира в състояние на прелюбодеяние. Той може и да се разкайва за разрушения предишен брак, но не се разкайва за прелюбодеянието си.
В Евангелието Исус Христос ни предупреждава не само за прелюбодейството като постъпка, но дори и за „поглеждането с желание“, с което човек вече прелюбодейства в сърцето си. Става дума за тежко нарушение на осветителния замисъл на Бог за човешката сексуалност и за любовта. В това положение, как наричаме имаме тежък грях, който се извършва редовно, какъвто е повтарящото се продължително прелюбодейство, и то при отсъствие на разкаяние?… И тук идват думите на Исус: „Покайте се и вярвайте в Евангелието“.
Ако вместо призив към покаяние ние прикриваме греха, това няма да е никакво милосърдие: милосърдието не се ограничава до това да прикриеш стореното зло. Милосърдието се стреми да обнови човека, да го насърчи да започне нов живот. И този нов живот в Христос не може да има за начало греха. И именно в това се състои разликата между учението на Мартин Лутер и учението за милосърдието на Католическата Църква, изложено от Тридентския Събор. „Божественото милосърдие – както четем в документа „За оправданието“ на Тридентския Събор – е не само опрощение на греховете, но и освещаване, обновление на вътрешния човек чрез доброволно приемане на благодатите и даровете, по силата на които човек става от неправеден – праведен, от неприятел – приятел, за да се превърне в наследник на надеждата за вечен живот“. Благодарение на преобразяващата сила на Божието милосърдие, грешниците „въстават против греха, ненавиждат го и го осъждат“.
Милосърдието на Бог, Неговата благодат осъществяват вътрешно преобразяване на човека, което води към отхвърляне на греха и към нов живот. В своята енциклика за Божеството милосърдие (“Dives in misericordia”) св. Йоан-Павел II напомня, че „никъде в евангелската вест прошката, и дори нейният източник – милосърдието, не означават компромис със злото, със съблазънта, с причинената вреда или обида. Изправянето на злото, съблазънта, овъзмездяването за причинената вреда и удовлетворението за обидата във всеки един случай по същество представляват условие за прошката“ (14).
И действително, подходът към разведените с последващ съюз в традицията на Католическата Църква се основава точно на това милосърдие. Това обаче не бива погрешно да се схваща като принуда човек да се върне обратно към своя съпруг (своята съпруга). По-особен подход се е формирал също така и към онези граждански двойки (без църковен брак), на които са им се родили деца. Те могат да продължат съвместния си живот като се откажат от сексуални отношения. Такива двойки [отказали се от интимни отношения - б. р.] могат да се причастяват, макар и да се препоръчва да пристъпват към тайнствата не в енорията, в която на всички е известно тяхното съжителство: причината е, че хората могат да продължат да си мислят, че двойката се намира в извънбрачна връзка и прелюбодейства, а в същото време се причастява. Такъв един пример може да бъде съблазън за останалите вярващи. За да може такава двойка да приема Светото Причастие в своята енория е необходимо тя ясно да разясни своята ситуация, което обаче невинаги е възможно по разбираеми причини.
Истинското милосърдие възпира другия човек от злото и от онова, което се случва при причастяване в състояние на тежък грях. Нито духовниците, нито Църквата могат да променят нещо в това, доколкото разведените второбрачни – сиреч хора, намиращи се в състояние на прелюбодеяние – обективно, и далеч не по решение на Църквата, сами се отлъчват от Причастието. Чрез устата на св. апостол Павел Светият Дух ни предупреждава: „Който яде и пие недостойно, той яде и пие собственото си осъждане, понеже не различава Тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1 Кор. 11, 29). Нима това не е проява на истинско милосърдие?
Ето защо, този, който разсъждава над темата за милосърдието към разведените второбрачни, най-напред трябва да се опира на думите на Господа: истинското милосърдие се състои в това да желаеш за всички хора (в това число и изменилите на неразрушимата връзка на тайнството Брак) пълнотата на всички блага, обещани от Исус. Това желание противоречи на хипотезата за недостойното причастяване.
И така, съгласно Словото Господне милосърдието се състои в призива към покаяние и обръщане. Да, всяка конкретна ситуация е сама по себе си сложна. Например, има двойки, които в периода на извънбрачна връзка отново намират вярата и желаят да живеят в пълно съзвучие с Христос. Само че в техния нов съюз вече са се родили деца, за които е необходимо присъствието и на двамата родители, макар и те да не са съпруг и съпруга помежду си! На такива двойки най-напред се препоръчва да помислят за сключения от тях [предишен] църковен бран и да проверят неговата действителност. Но дори и ако след канонично разследване се окаже, че той е бил недействителен, новият съюз пак няма да бъде сключен съгласно волята на Господа, доколкото те не осъществяват в действителност тайнството Брак. Ако предишният брак е действителен, то двамата могат да продължат да живеят заедно в целомъдрие – като брат и сестра.
При цялото разнообразие от възможни подходи към всеки конкретен случай, едно нещо остава неизменно: този, който живее в тежък грях, не може да се причастява. Авторът на въпроса пита защо разведените второбрачни не могат да се причастяват, а младите хора, които правят секс преди брака, могат. Това е абсолютно невярно: към Причастие могат да пристъпват само онези млади хора, които в тайнството Изповед са се разкаяли за греха на блудството и имат намерение да променят живота си – сиреч да не извършват повече този грях и да живеят в целомъдрие до встъпването в брак. Разбира се, никой не е застрахован от последващия падения, но намерението да прекратиш греховната ситуация е задължително условие за опрощаване на греха. При разведените второбрачни, доколкото няма такива намерение, доколкото партньорите не вземат решение да прекратят греха на прелюбодеянието, те не могат да получат и действително опрощение на греховете си.
Допускането на разведени второбрачни до Светото Причастие би било едно обезценяване на сакраменталната структура на Църквата. Тайнствата, по своята същност, са знаци за определена реалност, и затова те трябва да съответстват на тази реалност: в противен случай те стават неразбираеми и безполезни. Видимите знаци трябва да съответстват на невидимите връзки: Светото Причастие е видимият знак на единението с Христос и с Църквата посредством благодатта. Ако някой скъса тези връзки с тежък грях, това единение е прекъснато, Светото Причастие става фалшиво и се превръща в причастяване за осъждане. Съпрузи, които чрез прелюбодеяние са нарушили брачния съюз, дори ако това прелюбодеяние е регистрирано като граждански брак, се самоотлъчат от Светото Причастие. А ако пък пристъпят към него, дори след хипотетична благословия от страна на своя духовник, това няма да бъде истинско причастяване с Христовите тайни, както и в случай на всеки един друг тежък грях. Бракът е неразтрогваем, и съпрузите след развода са длъжни да живеят във въздържание, съхранявайки верността си към единствената съществувата брачна връзка. В този случай причастяването ще е истинско, и макар де факто да не е налице вече съвместно съжителство с другия съпруг, невидимите връзки на тайнството Брак и верността към тях не са нарушени. Невинаги е лесно да се бориш с изкушенията и с нуждата да имаш до себе си близък човек, но целият живот на християнина – разведен или не, е изпълнен със съблазни, от които ни спасява Божията благодат. Както в случаите на брачна криза, така и в случаите, когато разводът вече е минало и започва да ти тежи самотата, християнинът е призван да се уповава на Господа, често да пристъпва към тайнствата и да използва всички възможни средства за съхраняване на целомъдрието, за да не загуби благодатта, която пази от греха.
Единственият път, посочен от Господ за разведените, които са нарушили верността към единствения съпруг (единствената съпруга) – това са покаянието и обръщането.

Източник: katolik.ru
Превод: catholic-news.bg

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!