Catholic-news

Отец Ясинт Дестивел, OP

Ето, вече трета неделя празнуваме явяването на Христос. Тържеството Богоявление ни напомни за откриването на Господ на влъхвите – образ на призваните към спасение езичници. Кръщението Господне бe явяването на обещания Спасител на израилтянския народ. А днес, възпоменавайки сватбата в Кана Галилейска, ние известяваме явяването на славата на Христос пред учениците Му – начатък на Църквата.
Разказът за този брачен пир е много богат откъм смисъл и символи. Той може да ни каже много за установяването на християнския брак, но също и за посредничеството на Божията Майка, както и за смисъла на Евхаристията. Но най-важното е това, че случката в Кана ни открива две тайни – тайната на Божествената любов и тайната на човешката любов.
Преди всичко този епизод ни разказва за отношенията между Бог и човека. В историята за сватбата по един странен начин отсъстват двамата главни герои – булката и младоженецът. Булката изобщо не се появява. Младоженецът е споменат само един път. Евангелието откроява пред нас главния смисъл на случващото се, като ни помага да разберем, че младоженецът на брачния пир е самият Христос. А истинската невеста – това е Църквата в образа на учениците; Църквата, в сърцето на която се намира Дева Мария; Църквата, която представлява цялото човечество.
Чухме днес в първото четиво думите, насочени към избрания народ: „Както жених се радва на невеста, така ще се радва за теб твоят Бог”. Всички пророци от Стария завет повтарят този образ. Осия, Йеремия, Йезекиил, авторът на Песен на песните известяват, че Господ обича Своя народ както жених невестата си, както съпруг съпругата си. Но сега, на празника в Кана, става дума не за видения и пророчества. Това вече не е просто някакъв образ на реалността, а самата реалност. Божието Слово, предвечният Син на Отца, Исус се венчава с човешкото естество и по този начин се венчава с живота на всеки от нас. Христос се венчава с човечеството и от него сътворява Църквата. Защото Църквата е човечеството, обичано от Бог и преобразено от Неговата любов. Ето я тайната на Божията любов, показана ни, явена ни от Христос в Кана Галилейска.
Евангелист Иван нарича чудото в Кана първо чудо на Исус. Можем да си зададем въпроса защо Господ е решил да извърши първото Си чудо именно на сватба? Откривайки Своята Божествена слава при сключването на човешки брак, Господ ни учи, че между тайната на Божеството, съединяващо се в Христос с човешката природа, и тайната на човешката любов има сходство. Господ ни показва не само Своята любов, но и достойнството на нашата истинска любов. Ето я втората тайна, открита ни в Кана от Христос – тайната на човешката любов. Съпружеската любов – не просто сянка на Божествената любов. Тя е любов на самия Бог в сътворения от Него свят.
За да разберем по-добре нашето призвание към такава любов, много важен е евангелският образ на каменните делви, намиращи се в къщата, където празнували сватбата. Делвите с водата сме самите ние. Водата, изпълваща съдовете – това е всичко онова, което трупаме в душата си, целият наш живот, всичко, което е вложено в нас от други хора. Това е личността на всеки от нас. И ако човекът може да обича, то това е така, защото той вече е изпълнен с вода от тези, които могат да ни я дадат. Да дариш можеш само когато имаш. Водата, превърната във вино преди две хиляди години, става образ на любовта и размяната на дарове, които Бог извършва днес в нас. Когато ние сме пълни и сърцето ни е открито, Христос казва: „Налейте сега”. И водата на човешките чувства се превръща във виното на Божията благодат. Ако затворим делвите на своето сърце, като само събираме вода, без да даваме друг да черпи от нея, чудото няма да се случи. Водата няма да стане вино. Понякога ни се струва, че в нас повече няма вино, т.е. няма любов, че повече нищо не можем да намерим в любимия човек. Това е неистина. Винаги остава източник на радост това да обичаш и да бъдеш обичан. Трябва да се доверим и да наливаме. Господ ни е сътворил, така че колкото повече наливаме, толкова по-добро да бъде виното.
От днешното Евангелие узнахме две тайни. Тайната за любовта на Бог, станал Жених на човечеството, и тайната на човешката любов, подобна на пълна делва. Но между тях има още едно сходство, на което ни учи Христос. В Кана, когато Господ открива съпружеската природа на любовта на Бог към човека, Той веднага говори и за Своя час, т.е. за кръста. Тайната на Божията и на човешката любов е тайната на кръста, тайната на страданията и понякога – на тъмата на изоставеността. Водата, превърната във вино, е и това вино, превърнато в кръв, пролята за нас от Спасителя. Кръвта, станала тайнство на Божията любов към нас. По думите на апостол Павел „Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея” (Еф 5, 22). И така, пирът на Агнеца, брачният пир на Христос ни е предварително представен днес чрез брачния пир в Кана, а извършваната от Църквата Евхаристия ще се превърне в сватбено вино, чудно превърнато в такова от водата.
Да помолим Христос, който по време на тази свята служба ни призовава директно сега като Свои ученици на Своя брачен пир, да ни научи на любов. Да помолим Господ да ни научи с вяра да откриваме сърцата си на онези, които ни обичат, та водата в нашата душа, със застъпничеството на Пресветата Божия Майка, да стане за тях вино на Неговата благодат, която няма да пресъхне никога. Амин.

Превод: www.catholic-news.bg