Catholic-news

Ръката на сърцето: Прощавали ли сте някога 70 пъти по 7 (с думи: седемдесет пъти по седем) на някой, който е съгрешил срещу Вас седемдесет пъти по седем? В Евангелието за днешната неделя Петър се обръща към Исус с интересен въпрос: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене?“ И му предлага съвсем конкретно число: седем пъти, което му се струва реално. Отговорът на Исус стряска: „седемдесет пъти по седем“. Да простиш седемдесет пъти по седем, независимо от вида на греха, независимо от размера на вината. И, както става съвсем ясно от следващата притча: няма извинение за непримиримостта.
Прави впечатление, че винаги, когато става дума за този труден въпрос за прошката, Исус призовава така безкомпромисно към помирение. В този контекст не бива да забравяме: Исус е познавал хората и в никой случай не е бил наивен. Сам знаел какво може да струва прошката, но знаел също, че цената на живота, неприемащ примирие, е още по-висока.
Вероятно всички ние сме изпитали върху себе си, че нищо не е в състояние да разруши радостта ни от живота и жизнеспособността както липсата на помирение в сърцата ни. Когато един човек е виновен пред нас, сме склонни към изразено поведение на отбягване: Предпочитаме да минем на другата страна на улицата, вместо да го срещнем. Опитваме се да не мислим за него и за провиненията му, което е трудно за нас. Страним от него, винаги когато можем. С други думи: Вътрешно и външно ние сме неспокойни, в зависимост от тежестта на провинението понякога дори за десетки години. Слугите, за които се говори в края на притчата, могат да бъдат образ за вътрешните мъки, от които страдат хората, които не могат да намерят мир. Един мъдър човек е казал: „Ако някой те нарани и те помоли за прошка, прости му заради него. Ако не те помоли за прошка, прости му заради себе си.“
Да, да простиш седемдесет пъти по седем означава седемдесет пъти по седем работа вътре в себе си. Може да има ситуации, в които ние отчаяно загубваме надежда и пътят на помирението ни изглежда невъзможен. Тогава е добре да погледнем към Исус, който пожертва живота си за нас с молитвата за прошка на уста: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат“. Защото както е казал отецът-писател Хайнрих Шпеман: „Това, към което са насочени очите ни, то ни изгражда, в него се преобразяваме. Отиваме там, накъдето гледаме.“ Нека никога не изпускаме от поглед помирението, това пожелавам на всички тази неделя.

Сестра М. Урсула Хертевих OP