Catholic-news

Честването на светите апостоли Петър и Павел, което се пада на 29 юни в литургичния календар, е един от най-старите празници в Църквата в чест на светите мъченици. Тези двама ученици на Христос, на пръв поглед толкова различни един от друг, но обединени в любовта към Христос и мъченичество заради Него, били почитани и уважавани още в ранната Църква и всичко свързано със спомена за тях се ценяло много.
Апостол Петър, първият от дванадесетте ученици, призовани от самия Христос, бил син на рибаря Йона, който се занимавал с риболов на езерото Генесарет в Галилея. Родителите му дали името Симон, което означава: „Бог чу“. Името „Кифа“ (на латински – „Петър“), „камък“, той получил по-късно от Исус, който го извикал и му казал: „Аз ти казвам, че ти си Петър, и на този камък ще Съградя Църквата Си, и вратата адови няма да й надделеят и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“.
След слизането на Светия Дух Петър става не просто вестител на Евангелието, а и първият римски епископ и глава на младата Вселенска църква.
Новият Завет изобразява Петър като импулсивен, отворен и искрен човек, чужд на всяка дипломация, прост и слабо образован, податлив на пориви, но също така склонен да се съмнява и съчетава по най-парадоксален начин смелостта и страха. С една дума, най-обикновен, далеч от съвършенството и традиционните идеи за святост, каквито, вероятно, имало много сред галилейските рибари, от които той се отличавал само с едно – търсенето на истината и любовта към Христос.
От Новия Завет знаем, че след слизането на Светия Дух Петър неуморно проповядвал Евангелието, вършел чудеса, възкресявал мъртви и изцелявал болни, които извеждали на улицата пред него, надявайки се, че дори ако само сянката на Петър падне върху тях, те ще оздравеят; бил преследван заради вярата си и хвърлян в затвора. Той бил най-големият, глава на апостолите, и в спорове неговото мнение било решаващо. Петър кръстил семейството на езичника Корнелий и разрешил споровете на апостолите относно необходимостта обръщащите се езичници да изпълняват всички разпоредби на Мойсеевия закон, пръв отворил Църквата за всички, и направил всички – и евреите, които изповядват един Бог, и вчерашните идолопоклонници, равни пред Христос, който дойде при всички и изкупи всички … Той свикал първия Събор в Йерусалим. Две от неговите Послания са включени в Новия Завет, а едно от каноничните Евангелия е продиктувано от него на ученика на име Марко. Смята се, че той е управлявал Римската църква в продължение на 25 години, напускайки града само за кратко, докато не приел мъченическа смърт при преследването на християните, започнало по време на управлението на Нерон. Според св. Йероним той, считайки се за недостоен за същата екзекуция, на която бил подложен Христос, поискал да бъде разпънат с главата надолу.
Апостол Павел, чиято памет се чества на същия ден, принадлежал към привилегированите кръгове на еврейската общност, за разлика от необразования рибар от Галилея. Роден е в Тарс, главният град на Киликия (на територията на днешна Турция, където имало голяма еврейска общност) и освен родния си език знаел гръцки и латински. Отлично образован „… изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога “(Деяния 22,3) и римски гражданин, той не бил сред онези, които следвали Христос по време на земния Му живот и когато след Възкресението вярата в Христос започнала да се разпространява бързо сред сънародниците му, той я сметнал за опасна ерес и се присъединил към тези, които преследвали християните. Новият завет разказва за участието на Павел в убиването с камъни на първия християнски мъченик Стефан. Въпреки че бъдещият апостол, тогава все още носещ името Савел не изцапал ръцете си с кръвта на Стефан, той пазел дрехите на онези, които го убивали и одобрявал действията им.
По пътя към Дамаск, където Савел отивал, за да продължи гоненията, започнати в Йерусалим, той срещнал Христос, който го заслепил с ярка светлина и му заговорил. Тази среща превърнала преследвача в последовател, фарисея в християнин, Савел в Павел – Апостола на езичниците, който по време на своето служение посетил много градове и държави, носейки Христос в Мала Азия, Македония, Гърция, Кипър, Крит, Малта и Сицилия. Той бил преследван, неведнъж изправян пред съда, затварян в тъмница и накрая се озовал по волята на Бога в Рим, където заедно с Петър проповядвал, кръщавал, поучавал и бил екзекутиран по едно и също време с най-големия от апостолите. Тъй като бил римски гражданин, той бил обезглавен с меч.
Вероятно гробовете на двамата апостоли веднага се превърнали в места за поклонение и молитва.
Още през 258 г., тоест още преди да бъде установено литургичното честване на Рождество Христово, имало общ празник в чест на двамата апостоли – 29 юни, който скоро започнал да се чества и от други църкви, например в Милано и Картаген.

Източник: рускатолик.рф
(със съкръщения)