Catholic-news

Описание на иконата

В най-горната част на иконата се вижда гълъб – най-използваният символ за изобразяване на Светия Дух, когато в този образ е слязъл над Исус, кръстил се във водите на Йордан (Марк. 1, 10; Мат. 3, 16; Лук. 3, 22; Ив. 1,32). В нашия случай Духът е благата, кротка Сила, Която е осенила Мария. Тя цялата сияе чрез Божията светлина и живее у Бога. Това сияние ясно изразява битието на Светата Дева: тя е „преизпълнена с благодат Божия”, изпълнена от Божията любов. Можем да доловим присъствието на Светия Дух и във вятъра, който раздвижва воала на Дева Мария. Вятърът не се вижда, но се долавя неговото присъствие: той е сила, която докосва цялата личност на Мария. Целият живот на Дева Мария е под действието на Светия Дух, на Когото Тя е като Невеста (Лyк. 1, 35), за да може да разпростира своето майчинство над всички онези, които са родени от Бог чрез вярата в Христос. Централното място на иконата е отредено на младата жена, красива и пресладка, изобразена в цял ръст. Тя е покрита със син воал, сякаш раздвижен от вятъра. От XIII в. Църквата е определила, че в изображенията, фреските и мозайките на иконите и по олтарите воалът на Дева Мария трябва да бъде небесно син, който цвят е бил най-рядко срещан и най-скъп за средновековните майстори, получаван от прескъп лазурит. Символизира отвъдността, трансцедентността, Божествения живот. Синият воал, който покрива раменете на Мария е знак за Божията благодат, която е осенила Мария още от мига на непорочното зачеване. Червеният цвят на дрехата на Мария, получен от земята, показва нейната човешка природа. Тази червена одежда на Богородица показва нейното пълно подчинение на волята на Отца, благодарение на което се е въплътил Божият Син. Мария има червена одежда, защото е едно творение на Отца, но в същото време е покрита със синия воал, за да се покаже, че е „преизпълнена с Божията благодат”, т.е. с цялата любов на Бог. От човешка гледна точка Дева Мария е само една смирена девойка от народа, не може да се гордее с особена роля и име в обществото, но според реда на Божията благодат тя е изцяло свята, отличаваща се с особена красота; нейният ум, воля, сърце са отворени за благодатта, внимателни в приемането на всяко вдъхновение от Бог, в едно пълно разположение да се върши Божията воля: „Ето слугинята Господня” (Лук. 1, 38). На главата си Мария има корона от дванадесет звезди – символ на победата и на триумфа. Числото дванадесет е символично: получено от числото три (изобразяващо Троичния Бог), умножено по четири (то символизира човечеството), това число изобразява съвършеното единство на божественото с човешкото. В юдейския свят числото дванадесет съдържа в себе си пълнотата: дванадесет са племената, на които е разделен народът на Израил; дванадесет са и апостолите, призовани от Исус. Едно съвършено число, което изобразява голямото семейство на вярващите в Бог. Короната на Мария ни отпраща и към глава 12 на Откровението на Иван, където срещаме видението за Жената, облечена в слънце, коронясана с корона от 12 звезди, Която се бори с древния змей. Тук се има предвид борбата на Божия народ, Църквата със Сатаната. Но там, където е Църквата, там е и Мария; девствената утроба на Светата Дева, която става плодовита под действието на Свети Дух е като съвършен образ на Църквата, наричана плодовита девица. Дева Мария е начало и образ на Църквата. Освен това, образът на Жената е, от една страна, славен, победоносен, и в същото време – все още се измъчва и терзае. Така е и с Църквата: ако в Небето е вече присъединена към славата на Своя Господ и Спасител, то на земята същата Църква живее постоянно сред изпитания и предизвикателства, които идват от непримиримостта между Бога и злото в света. И в тази борба, която учениците на Исус трябва да участват, Светата Дева присъства – Тя ни съпровожда, прославена веднъж завинаги на Небето, Мария не ни е оставила сами, а напротив – Тя е с нас в борбата, дава ни голяма подкрепа в битката срещу злите сили. Молитвата с Дева Мария, и в частност, Светата Броеница, съдържа в себе си и това измерение на „борба”, т.е. молитвата дава голяма сила в борбата срещу злото и неговите слуги. Броеницата ни подкрепя в тази тежка битка. Ако се върнем на иконата и се спрем на лицето на Дева Мария, ще видим, че то излъчва най-голяма нежност и благост, в състояние на умиротвореност, със сведен поглед, издаващ пълната й отдаденост на поверената задача – да развързва възлите, големи и малки от една сплетена бяла панделка. Майчиното посредничество на Дева Мария се проявява по особен начин в Нейното застъпничество. Както по време на сватбата в Кана е казала на Исус: „вино нямат” (Ив. 2, 3), така и сега в Небето представя на Своя Син всички наши нужди и проявява постоянно Своето майчино застъпничество. Мария е стъпила на една луна (Откр. 12, 1-2), като с нозете Си стъпква главата на змията (Бит. 3,15), защото Тя удовлетворява за греха на човешкия род и възстановява първоначалната праведност на човеците, като побеждава греха. И поради това, Дева Мария е новата Ева, начало на новото творение: Тя е Непорочна, но също така и Царица на всички изкупени чеда. Мария е изцяло присъединена към победата на Исуса Христа, Нейния Син, на Кръста, победа над греха и над смъртта. Поради това, Тя стъпква главата на змията, символ на Сатаната. Казва Свети Бернард: „О, колко треперят демоните, само като чуят да се произнася името на Мария”! Ако по време на изкушенията, християните имат мъдростта да призоват с вяра името на Мария, не биха паднали в грях „защото демоните бягат и ада се тресе от страх при чуване на това свято име”. Ясно е, че през цялата човешка история, както и в живота на всеки един от нас, Мария ни подкрепя, за да не повторим грешката на нашите прародители, но да останем верни на Бог, като побеждаваме нападките на дявола. Също и светите ангели – слуги и инструменти на Бог, които са спътници на нас – хората, и наши верни пазители /Изх.23,20-22/, имат важна роля в тази икона. Вдясно се вижда един ангел, който подава на Дева Мария една панделка с всички възможни възли. С очи, отправени към Мария, той ни зове да не се съмняваме в Нейната помощ, дори когато възлите са много и така са се оплели, че е много трудно да се развържат. Също и от другата страна на иконата, отляво, където се вижда светлината на Божието Милосърдие и спасение, един друг ангел, получава панделка, която се плъзга гладка по пръстите му. Ангелът гледа към вярващия, и му показва с ясен поглед панделката, вече без възли, гладка, за да му покаже, че молитвата му е била чута и възелът е бил развързан чрез застъпничеството на Мария. Накрая, от външната страна на иконата, се открива едни друг ангел – архангел Рафаил /чието име преведено означава „Бог лекува”/. Неговото присъствие е знак за деликатността на Бога да си служи с посредници, за да се притече на помощ веднага на онзи, който се уповава в Него /Тов.3,16-17/. Нашият Бог желае да бъде наш спътник, Който се отнася с респект към нашите стъпки във времето, и ни води към истинското щастие. Архангел Рафаил държи за ръката Тобия /когото разпознаваме чрез рибата, която държи в ръка и от кучето, което го следва: кучето е знак на вярност към Бога/ и го води по пътя. Историята на Тобия е разказана в Светото Писание, в Библията, в книгата носеща неговото име – Товит. В него се разказва как Бог, като си служи с архангел Рафаил, води две съпружески двойки – Тоби и Анна, Тобия и Сара, за да се освободят от злото, съществуващо в техните семейни и съпружески връзки. В частност, любовта между Тобия и Сара е знак за Божията воля и за тяхното цялостно отдаване на Него, дори когато трудностите на живота изглеждат непреодолими и враждебни, и така те стават един пример за подражание от всички семейни двойки. Това семейство е образ на всяко едно семейство, което не изключва Бог от своя живот, а напротив – поставя Го в центъра, защото само чрез Него и с Него благодатта и любовта могат да изобилстват в живота. Тяхната история /на Тобия и Сара/ ни учи, че само молитвата и поверяването ни на Бог могат да прогонят злото и дяволските нападки, чиито тайнствени, но реални действия се проявяват в семейния живот, като целят да го унищожават. Поради това, техният пример е плодотворен на примери за всяко едно семейство, като се говори открито за трудностите и за ангажиментите, както и за красотата и радостта да се обича и да се дарява любов. Историята на Тобия може да видим и в живота на Волфганг Лангенмантел, който придружен от своя ангел – пазител, се е отправил на път, за да търси помощ от Бога в един труден момент от своя семеен живот. Така достига до манастира на йезуитите, който е изписан на иконата на върха на планината между Небето и земята, още потънал в мрак, който лека полека отстъпва място на светлината на Божията благодат.

Превод от италиански: отец Койчо Димов,
Никополска католическа епархия

Следва