Catholic-news

Божията Майка е един необходим и неизбежен етап от нашето раждане в Христос и от нашето възкресение.
Когато размишляваме над Благовещението, обичайно в този евангелски откъс ние виждаме пример на послушание към Бог. Със своя пример Божията Майка ни показва, че да следваш Бога означава винаги да казваш „да”. Авраам казал „да”, пророк Исайя казал „да”, всички светци в един момент са казали „да“ на Бога, и ако ние искаме да вървим натам, накъдето Бог желае да ни води, ние трябва да оставим всичко и да Му се доверим.
Все пак Благовещение има не само духовно, но и богословско значение. Това става ясно, когато сравняваме епизода с Благовещението и епизода с непослушанието на Ева в Стария завет. Интересно е да се отбележи, че Ева и Мария са свързани в служението. Ева е създадена като помощница на Адам, така, както Божията Майка нарича сама себе си рабиня Господня. Но тяхното отношение към собственото им служение е противоположно. Ева, със своето непослушание, не помогна на Адам да опази дадената от Господ заповед. Мария пък, със своята вяра, се остави изцяло на Божията воля. В резултат на това послушание Мария стана Божия Майка и позволи на Христос да стане втори Адам – глава на възроденото човечество. Ева се оказа недостойна помощница на Адам, но стана първообраз на втората Ева – Божията Майка. Така послушната Дева замени непослушната.
Ето защо в тайната на Благовещението Божията Майка може да се разглежда като образ на Църквата, невеста Христова. Със своя положителен отговор Мария се съгласява да приеме изкуплението не само от свое име, но и от името на цялото човечество. Защо? Защото от отговора на Богородица, подобно на отговора на Ева към змията, зависи съдбата на цялото човечество. Съгласието на Мария в Божиите очи е като отговор от всички хора и има църковно значение. Така че Божията Майка е съществото, в което се случва новото съединение между Бог и човечеството чрез въплъщението на Бог Слово, в Нея се съсредоточава цялото месианство, цялата старозаветна надежда, Тя е „дъщеря Сионова”.
От тази гледна точка съществува паралел между въплъщението на Словото в деня на Благовещение и раждането на Църквата в деня на Петдесетница. И в двата случая Светият Дух слезе над Богородица. В първото събитие, на Благовещение, след слизането на Светия Дух, Богородица зачена Божия Син, въплътил се в Нея. На Петдесетница Тя бе с апостолите и се молеше, когато Духът слезе над тях.
…Божията Майка е тази, която показва пътя, на гръцки – Одигитрия. Тя е звездата по пътя на нашето собствено възкресение. Затова в навечерието на Великата седмица нека я помолим да ни помага да казваме „да” на Бога, да ни помага да оставим всичко, да се отречем от греховете и да възкръснем за нов живот. Така ние участваме в изграждането на Църквата – Тялото Христово. Това Тяло, с което ние сега ще се причастим. Амин.

Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: catholic-news.bg