Понеже беше близо до Йерусалим… Исус каза още една притча (Лк 19, 11)

17 ноември 2021, 10:45

В днешната сряда от 33-а Обикновена седмица Църквата ни предлага евангелския откъс от Св. Лука, в който Исус разказва на народа притчата за господаря, тримата слуги и десетте монети. Тази притча прилича на притчата за талантите, върху която размишлявахме през изминалата неделя (вж. Проповед за 33-а Обикновена неделя). Господ ни дарява богато с дарове. Какво правим с тях? Умножаваме ли ги или ги пилеем? Публикуваме кратко размишление по темата:

Вълнението нараствало. Исус Христос наближавал Йерусалим – политическия и духовен център на Израил. Подобно на господаря от днешната притча, Исус Христос отивал там, „за да получи за себе си царство” (Лк 19, 12), като по този начин щял да се сблъска със силно противопоставяне от страна на онези, които не желаели да признаят Неговото царуване (срв. Лк 19, 14).
Тази притча обаче не е за това дали господарят ще може успешно да завладее своето царство. Тя е за неговите слуги. Как те прекарват времето в очакване на стопанина си? Вярват ли в предстоящото царуване на своя господар, приемат ли правомощията на неговата царска власт? Или пък търсят път към отстъпление, презастраховайки се, в случай че стопанинът претърпи поражение? С други думи, вярват ли слугите в него, и изразява ли се тяхната вяра в дела?
Исус Христос все още чака, когато пред Него ще се преклони всяко коляно и всеки ще приеме Неговото царуване в края на времената (срв. Фил 2, 10). И подобно на слугите, които очакват връщането на своя стопанин, всеки от нас е изправен пред същите въпроси: „Вярвам ли в идващото Царство? Вярвам ли в Исус Христос – Царя на Вселената? Намира ли отражение моята вяра в постъпките ми?”.
Двамата слуги, преумножили получените пари, наистина очаквали възцаряването на стопанина. Те живели и постъпвали така, все едно царуването му вече било настъпило. Не се страхували да рискуват, осъзнавайки безграничната власт на господаря, и принесли плод, печалба.
Бог желае да живеем именно така. Ние сме призвани да умножаваме дадените ни от Бога дарове, особено даровете на вярата, любовта и милосърдието. Призвани сме да рискуваме и да разказваме на хората за Христос с надеждата, че те също ще Го приемат като свой Цар. Това, което ще отдадем, Господ обезателно ще преумножи!
„Господи Исусе Христе, желая да Те следвам, каквото и да ми коства това. Помогни ми да споделям с ближните си Твоите дарове и да живея достойно званието си на поданик на идващото Твое Царство”.

Превод: Католически новини

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар