Присъствието и мисията на богопосветените са необходими, за да укрепва мисията на семействата

2 юни 2012, 14:49

Свидетелството на богопосветените лица показва на света красотата на всеотдайността за Христос и неговата църква. То обновява християнските семейства според Божия план, така че да бъдат място за благодатта и светостта, плодородна почва за свещенически звания и богопосветен живот. С тези думи Папа Бенедикт ХVІ се обърна в проповедта си днес преди обяд на „Hora media“ към събралите се в Миланската катедрала верни и хиляди свещеници и богопосветени. Папата фокусира проповедта си върху думите „целибат“, „целомъдрие“, „себеотдаденост“.

Той припомни за личностите от универсалната църква, произлезли от аброзианската епархия, преди всичко за свети Амброзий и свети Карл и папите Пий ХІ и Павел VІ, както и за редица свещеници и богопосветени, отдали живота си в служба на Евангелието, понякога до пожертвователност.

Папата отбеляза, че присъствието и мисията на богопосветените са необходими, за да укрепва мисията на семействата. Той изтъкна най-вече произхода на апостолското усърдие и пасторалния ангажимент, основавайки се на примера на свети Амброзий. Исус Христос бил за него най-привлекателната точка, главният аргумент на размислите и проповедите му, „ но преди всичко цел на жива и пълна с доверие любов“.

Любовта към Христос се отнася за всички християни. Но тя има своеобразно значение за свещеника, живеещ в целибат и за всички, последвали зова за посветен живот: „Само и постоянно в Христос се намира изворът и примерът, така че всеки ден да се казва отново „Да“ на Божията воля.

„Щом Христос се предава в ръцете на свещениците за изграждането на своята църква, тогава и те от своя страна трябва да му се доверяват безрезервно. Любовта към Исус, към Господа, е душата и основата на свещеническото служение“. Папата припомни думите на Втори Ватикански Събор, че Христос е „непрекъснато начало и извор на единството на техния живот. Затова свещениците ще дадат на живота си единна линия, ако се съединят с Христос в познанието на волята на Отца и във всеотдайността към повереното им стадо. След като поемат така ролята на Добрия пастир, те ще намерят именно в активирането на любовта на пастира свещеническото съвършенство, което ще свърже в едно техния живот и делото им“ (Presbyterorum Ordinis, 14).

В личната любов към Христос има истинско равновесие. Няма противоречие между доброто за личността на свещеника и неговата мисия. Пасторалната любов е обединяващ елемент на живота, произлизащ от непрекъснато задълбочаващото се отношение с Христос, за да се живее пълната себеотдаденост за стадото, „така че Божият народ да расте в общението с Бога и да е откровение за общението на Света Троица“.

Към грижата за любовта към Христос спада и литургичната молитва, в която „нашите устни, нашите сърца и нашият дух стават говорители за нуждите и инадеждите на цялото човечество“. Ежедневната молитва на часовете представлява важна задача на свещеническото служение в църквата. Чрез часослова, който продължава през деня централната тайна на Евхаристията, „свещениците са свързани по особен начин с Господ Исус, който живее и действа във времето“.

След молитвата на „Hora media“ по програма трябва да се състои среща на Папата с около 80 000 деца и младежи, подготвящи се за тайнството Миропомазание, и с техните родители на футболния стадион в Милано.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар