Нечувано: семействата питат, Папата отговаря. Велик празник в Милано

3 юни 2012, 09:00

Едно от ключовите събития от 7-та Световна среща на семействата бе т. нар. Празник на свидетелствата, състоял се на 2 юни 2012 г. вечерта в Парко ди Бресо край Милано. Логото на празника бе „One world, family, love”. Над 350 хиляди души цял следобед изпълваха зоната на летището в северната част на Милано, където в неделя, 3 юни, Светият Отец ще отслужи заключителната Света Литургия – кулминационната точка на Световната среща на семействата.
Първата изненада бе тази, че Папа Бенедикт ХVІ не пристигна с папамобила, както очакваха всички, а се появи директно на подиума. Първото приветствие произнесе кардинал Енио Антонели – председател на Папския съвет за семействата. Той благодари на Светия Отец, затова че е дошъл да участва в този празник, заедно с толкова много семейства, събрали се тук, в Милано, както и със семействата по целия свят. „Вашето присъствие – каза кардинал Антонели – ни вдъхва увереност и кураж, защото е свидетелство за това, че семейството е в сърцето на Църквата, както и в сърцето на самия Бог”.
По време на Празника на свидетелствата Папата отговори на въпроси, зададени от семейства, дошли от различни краища на света.
Най-трогателно бе първото обръщение към към Светия Отец, за което разказваме тук.
Първа към Папата се обърна малката Кат Тиен от Виетнам. Със сладкото си детско гласче 7-годишното момиченце първо каза: „Ciao, Papa” (Здравей, Папа). След което по детски, неповторимо и неподправено, го помоли да разкаже за своето детство в своето семейство, когато Йозеф Ратцингер е бил на нейната възраст. Отговорът на Папата бе също толкова естествен и неподправен: „Най-същественият момент за моето семейство винаги бе неделята, която започваше още от събота следобяд, когато моят баща ни четеше неделните четива от една книга, където бяха обяснени текстовете. На следващия ден отивахме на месата и след това заедно обядвахме. С моето семейство пеех много, брат ми бе музикант. След това си спомням пътуванията, разходките. Бяхме една дух и се хранехме от радостта, състояща се в прости неща, и от една взаимна любов, която беше силна. Ако се опитам да си представя рая мисля, че би бил като времето на моята младост, бяхме щастливи. Раят би трябвло да е нещо като това в моето детство и се надявам да се върна вкъщи, отивайки в другата част на света”.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар