Марииното „Да“ на Благовещението

9 април 2018, 20:00

Тя (Мария) се обявява за Господня слугиня. „Нека ми бъде по думата Ти“ (Лк 1, 38). Бернар от Клерво описва драматично вълнението на този момент в своите адвентни проповеди. След падението на нашите прародители целият свят помръкнал под владението на смъртта. Бог потърсил нов вход за света. Той почукал при Мария. Бог се нуждае от човешката свобода. Той не може да избави човека, създаден със свободна воля, без неговото свободно „Да“ на волята му. Създавайки свободата, Бог станал по някакъв начин зависим от човека. Неговата мощ е свързана с човешкото „Да“, което не може да бъде принуждавано. Така Бернар показва как Небето и земята в момента на въпроса към Мария едновременно затаили дъх. Ще каже ли да? Тя изчаква… Ще и попречи ли смирението и? Този път – така и казва Бернар – не бъди смирена, а дръзка! Дай ни твоето „Да“! Това е решаващият миг, в който от нейната уста , от сърцето и идва отговорът: „Нека ми бъде по думата Ти“. Това е мигът на свободното, смирено и същевременно великодушно послушание, в който се взема най-висшето решение на човешката свобода.
Мария става майка чрез нейното „Да“. Отците изразявали понякога това, като казвали, че Мария заченала чрез ухото си – което означава: чрез слуха си. Поради нейното послушание Словото влязло в нея и там дало плод. В тази връзка отците развили мисълта за раждането на Бога в нас чрез вярата и кръщението, чрез които Словото идва отново при нас и ни прави деца на Бога. Да помислим например за думите на свети Ириней: „Как човекът ще премине в Бог, ако Бог не е влязъл в човека? Как ще напуснете раждането на смъртта, ако не бъдете преродени за новото рождение, което бе подарено по дивен и непонятен начин от Бог като знак за спасението от Богородица чрез вярата?“

Из „Исус от Назарет“, Папа Бенедикт ХVІ

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар