Catholic-news

„Църквата не трябва никога да забравя урока от Апарасида; не бива да го забравя. Мрежите на Църквата са слаби, може би са кърпени; лодката на Църквата няма силата на големите отвъдморски кораби, прекосявщи океана. Но Бог иска да се открие именно чрез нашите средства, чрез нашите бедни средства, защото винаги той е този, който действа.
Скъпи братя, резултатът от пасторалната работа не се опира на богатствата на средствата, а на творчеството на любовта. Разбира се, необохидими са също издръжливост, усилия, труд, планиране, организация, но преди всичко трябва да се знае, че силата на Църквата не е в самата нея, а се крие в дълбоките води на Бог, в които е призвана да хвърля мрежите си.
И още един урок трябва да запомни Църквата: тя не бива да се отдалечава от простотата, в противен случай ще се отучи от езика на тайната и не само ще остане пред вратата и, но няма и да намери повече път към тези, които искат от Църквата това, което сами не могат да си дадат, а именно Бог. Понякога губим тези, които не ни разбират, защото сме забаравили простотата, тъй като внасяме отвън и рационалност, която е чужда за нашите хора. Без граматиката на простотата Църквата се лишава от условията, които позволяват да се „лови“ Бог в дълбоките води на неговата тайна.“
… „Бих искал днес всички да се попитаме: Още ли сме Църква, която е в състояние да стопля сърцата? Църква, която е способна да връща в Йерусалим? Отново да ни води у дома? В Йерусалим са нашите извори: Писанието, катехизисът, тайнствата, общността, приятелството на Бог, Мария и апостолите… Способни ли сме още да разказваме за тези извори така, че да събуждаме въодушевление от красотатат им?
Мнозина си тръгнаха, защото им е било обещано нещо по-възвишено, по-силно, по-бързо.
Но има ли нещо по-възвишено от любовта, разкрила се в Йерусалим? Няма нищо по-възвишено от унижението на кръста, защото там наистина се достига връхната точка на любовта! В състояние ли сме все още да показваме тази истина на тези, които смятат, че истинският връх на живота е другаде?
Познаваме ли нещо по-силно от мощта на любовта, която е скрита в слабостта на любовта, на доброто, на истината, на красотата?
Търсенето на това, което е по-бързо привлича днешния човек: бърз интернет, бързи коли, бързи самолети, бързи връзки… И въпреки това се усеща отчаяна нужда от почивка, бих искал да кажа от забавяне. Дали Църквата все още знае да бъде бавна: във времето да слуша, в търпението да зашива раните и да събира отново това, което е разделено? Или междувременно и Църквата се е увлякла от хаоса на натиска за постижения? Скъпи братя, нека си върнем спокойствието, за да можем да настройваме крачката към възможностите на поклонниците, към ритъма на техния ход, нека си върнем способността винаги да сме наблизо, за да им позволяваме в разочарованието, царящо в сърцата им, да отворят пролука, през която да може да се влезе. Може да са забравили за Йерусалим, в който са изворите им, но накрая ще изпитат жажда. Нуждаем се от Църква, която е още способна да придружава по обратния път към Йерусалим! Църква, която е в състояние да даде да бъде открито прекрасното и радостното, казано за Йерусалим; да остави да се разбере, че тя е моята майка, нашата майка и че ние не сме сираци! Ние сме родени в Йерусалим. Къде е нашият Йерусалим, къде сме родени ние? В Кръщението, в първата изпълнена с любов среща, в зова, в призванието!
Имаме нужда от Църква, която да е способна да върне гражданските права на много от своите деца, които се лутат като след преселение.“