Catholic-news

Папа Франциск каза на вечерното бдение в събота пред около 3 милиона души: „Току-що си припомнихме историята на свети Франциск от Асизи. Пред кръста той чува гласа на Исус, който му казва: „Франциск, иди и възстанови моя дом“. И младият Франциск отвръща бързо великодушно на този зов на Господ: да възстанови неговия дом. Но кой дом? Постепенно той осъзнава, че не става въпрос да се поправят зидовете и да се изгради отново сграда от камъни, а да спомогне за живота на Църквата. Ставало е въпрос да се постави в услуга на Църквата, да я обича и да работи, така че в нея все повече да се отразява Христовият лик.
И днес Господ се нуждае от вас, млади хора, за своята Църква. И днес той вика всеки един от вас да го последва в Църквата му и да бъде мисионер. Как? По какъв начин? Изхождайки от мястото, на което се срещнахме – Campus Fidei, поле на вярата – си помислих за три образа, които могат да ни помогнат да разберем по-добре какво означава да си ученик и мисионер: първият образ , полето като място, на което се сее; вторият – полето като спортна площадка и третият – полето като строителна площадка.
Базирайки се на притчата за сеяча от Евангелието на Матей, Папата запита: „Каква почва сме ние или искаме да бъдем? Може би понакога сме като пътя: Чуваме Господ, но нищо не се променя в живота ни, защото позволяваме на много повърхностни изкушения да ни омайват. Или като каменистата почва: приемаме Исус с ентусиазъм, но сме непостоянни и нямаме кураж да плуваме срещу течението при трудности. Или сме като почвата с тръни: Материалните неща и лошите страсти задушават в нас думите на Господ. Но днес съм сигурен, че семената падат на добра почва, че вие искате да бъдете добра земя, не християни от време на време, не еснафи, нито само фасада, вие сте автентични. Сигурен съм, че не искате да живеете в илюзия за свобода, която се оставя да бъде управлявана от модите и интересите на момента. Знам, че искате голямото, окончателни решения, които дават на живота пълен смисъл. Исус може да ви даде това. Той е „пътят, истината и животът“ (Ив 14, 6). Да му се доверим. Нека се оставим да бъдем водени от него!
Полето на спортната площадка. …Мисля, че повечето от вас обичат спорта. А тук, в Бразилия, както и в други страни футболът е национална страст. Е, какво прави един играч, когато е повикан в един отбор? Той трябва да тренира, да тренира. Така е и в нашия живот като ученици на Господ. Свети Павел казва: „Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен“ (1 Кор 9, 25). Исус ни предлага нещо по- голямо от световната купа. Той ни предлага възможността за плодотворен и щастлив живот, предлага ни и бъдеще с него, което няма да има край, вечния живот. Но той ни моли да тренираме, за „да останем във форма“, за да посрещаме без страх всички ситуации в живота и да изповядваме в тях вярата си. Как? Чрез диалога с него: молитвата, т.е. всекидневният разговор с Бог, който винаги ни чува. Чрез тайнствата, които позволяват да расте присъствието му и ни правят подобни на Христос. Чрез братската любов, чрез това, че можем да изслушваме другия, да разбираме другите, да ги приемаме, да им прощаваме, да им помагаме – на всички хора, без да изключваме, без да разграничаваме. Скъпи млади хора, бъдете „спортисти на Христос“!
Полето на строителната площадка. Когато сърцето ни е добра почва, която поема Божието Слово, когато при нашите усилия да живеем като християни, същевременно и ризата е мокра от пот, придобиваме много ценен опит: Ние никога не сме сами, ние сме част от едно семейство на братя и сестри, които вървят по същия път. Ние сме част от Църквата. Още по-добре – ние ще бъдем строители на Църквата и герои в историята. Свети Петър ни казва, че сме живи камъни, които образуват една духовна конструкция (срвн. 1 Петър 2, 5). Когато наблюдаваме тази сцена, виждаме, че тя има формата на църква, която е построена от камъни, от тухли. В Църквата на Исус ние сме живите камъни и Исус ни моли да изграждаме Църквата; не като малък параклис, който може да побере само малка група хора. Той ни моли неговата жива Църква да бъдетолкова голяма, че да може да побере цялото човечество, да бъде дом за всички! Казва на мен, на теб, на всеки: „Идете и направете всички народи ученици“. Нека тази вечер му отговорим: : Да, и аз искам да бъда жив камък; заедно да изграждаме Църквата на Исус! Да кажем заедно: Искам да изляза навън, за да бъда строител на Христовата Църква!“
В заключение Папата насърчи младежите: „Вие сте полето на вярата! Вие сте спортистите на Христос! Вие сте строителите на една по-хубава Църква и на един по-добър свят.“ И ги прикани да повдигнат поглед към Божията Майка и да кажат заедно с Мария: Нека ми бъде по Твоята воля!