Голям ден за Църквата в България и за Варна

10 декември 2013, 10:15

На 9 декември 2013 г. Католическата Църква в България отбеляза едно голямо и радостно събитие – освещаването на възстановения католически храм „Непорочно зачатие на Дева Мария“ в морската столица. Поместваме текста на хубавия репортаж на Росица Златева от българската секция на радио „Ватикана“…

Храмът „Непорочно зачатие на Св. Дева Мария“ в гр. Варна, който по време на комунизма беше затворен и оставен да се руши, бе осветен и отново отвори врати за верните от Никополската епархия и България. Това стана възможно след дългогодишните усилия на eпископ Петко, на енорийския свещеник отец Яцек Вуйчик и на общността на отците-възкресенци. Тържествената литургия бе отслужена на 9 декември от апостолическия нунций монс. Януш Болонек, от епископа на Никополската епархия монс. Петко Христов, от енорийския свещеник отец Яцек Вуйчик и свещеници, както от Никополска епархия, така и от другите католически епархии в България. От Полша на празника дойде икономът и зам.-главен настоятел на полската провинция на Ордена на възкресенците отец Адам Ференц. Проповед пред верните поднесе архиепископ Болонек. Тема на проповедта му бе: Мария от Назарет. Ритуалът по освещаване на олтара извърши монс. Петко Христов.

Ето какво сподели отец Яцек Вуйчик за радостното събитие:
„За мен освещаването на тази църква има изключително символично значение. Както избрания народ, който преминава пустинята, за да стигне до Обещаната земя, така и ние изминахме дълъг път, за да се върнем отново в тази църква, която е енорийски храм на нашата общност. Наистина, радостта е изключителна, защото всеки един храм е мястото, където хората се чувстват по-близо до Бога. Радвам се че този храм, посветен на Непорочното зачатие на Дева Мария, отново е действащ и е предоставен на хората от Варна. Ние от доста години се занимаваме с новата евангелизация и се надяваме, че в същия дух ще работим за увеличаване на посещаващите този храм. Защото, както каза днес един от моите настоятели, живеем във време, когато има много безпризорни не само в материален и физически смисъл, без дом, а в смисъл, че нямат морални ценности, и се надяваме, че ще съумеем по нов начин да предаваме вечната Божия любов и да уверяваме хората, че Бог е винаги с тях, че Евангелието е актуално и днес, че наистина Бог обича човека и ще продължава да го прави. Благодаря на Бог за тази изключителна благодат на освещаването на църквата, благодаря за присъствието на епископите и апостолическия нунций, благодаря за присъствието на многобройните вярващи от свещенството, сестри, монахини и верни. Днешният ден беше прекрасен, защото показа че общността ни е жива, изпълнена с радост и надежда. Дай, Боже, да продължаваме с този дух!”.

Много организации и дарители допринесоха за въстановяване на този храм. Това са фондациите „Реновабис“, „Кирхе ин Нот“ и „Комунитас“, семейство Лоринкови, Финбар Олири, Майкъл Свини, семейство Вуйчик от Полша и много други. Имената на основните спонсори ще бъдат изписани на табела на входа на църквата.

На 18 септември 2006 г. бе направена първа копка на реконструкцията на храма. Реставрацията му е дело на архитекта Владимир Рачев. С благословията на Никополския епископ монс. Петко Христов възстановителните дейности продължиха почти 11 години. До окончателното завършване на реставрационните работи, светата литургия бе отслужвана от отец Яцек Вуйчик в католическия параклис „Св. Архангел Михаил“ в сградата на бул. „Княз Борис I“ № 80. Отец Яцек сподели, че след освещаването на храма, остава да се довърши енорийския дом, който е в дворното място до църквата.

Историята на възстановения храм е богата и драматична. През 1883-1885 г. е построена първата католическа църква на гр. Варна с голяма финансова помощ от страна на австро-унгарския император Франц-Йосиф I, дарения на австрийски католици и помощ от Франция. Църквата се нарича „Непорочно зачатие на Св. Дева Мария“. Това е средно голяма, красива църква, с висока камбанария. Девет години по-късно, италианският консул във Варна дарява на църквата великолепен олтар от бял мрамор, докаран от Генуа. Земята за църквата е била закупена през 1865 година.

Храмът е построен по проект на италианския архитект Валентино, проектирал и катедралата в Русе, а през 1912 и 1927 години е пристрояван и поправян. Църквата е еднокорабна, с притвор, абсида и кула. Централният й вход е към улица „Преслав“. Като архитектура се отнася към неоготическите католически катедрали.

В първите години на т. нар. „народна власт“, в България започват гоненията срещу католици и други християнски деноминации. Те биват обвинени в какви ли не измислени престъпления и това е добър повод църквите им да бъдат затворени. Това се случва и с варненската католическа църква.

През годините, в следствие на невъзможността да се поддържа, храмът започва да се руши и разграбва. Окончателно е затворен е през 1973 година и се доразрушава. Дълги години църквата се извисява на една от важните търговски улици на града, а за да не прави впечатление, ограждат останките й. Първите опити за възстановяването й започват през 1995 г.

Но ето – още един храм в Никополската епархия отвори днес врати за молитва и отслужване на Св. Евхаристия. Този радостен повод още веднъж показва, че Христовата Църква е жива и ще устои на всякакви нападки и засади на злото. Бог е по-силен от всичко. Нашето упование в Него и Неговата Майка и молитвите ни, със сигурност ще направят възможно и по-близко прекрасното бъдеще на българската Католическа Църква.

Росица Златева,
Радио „Ватикана“

Източник: http://bg.radiovaticana.va (българска секция на радио „Ватикана“)
Снимка: http://bg.radiovaticana.va

Забележка: Заглавието е на редакцията на www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар