„Общността, в която всички сме живи камъни”. Лагер-школа за деца от католически енории в страната (със снимки)

20 юли 2014, 07:54

„И вие сами, като ЖИВИ КАМЪНИ, се съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога, чрез Исуса Христа.
Първо послание на апостол Петър 2:5-8

От 7 до 11 юли 2014г., за четвърта поредна година, се проведе лагер – школа за деца от католическите енории: „Св.св.Кирил и Методий”, гр.Свищов , „Блажена Дева Мария на Броеницата“, гр.В.Търново и „Бл. Евгени Босилков“ гр.Габрово. Лагер-школата се проведе в комплекс „Манастира“, който се намира на 7 км. от Велико Търново и на 2 км. от Арбанаси. Разположен е в красива горска местност в непосредствена близост до манастир „Св. Св. Петър и Павел“, известен още с името Лясковски манастир.
Темата тази година беше: „Общността, в която всички сме живи камъни”.
Всичко това се случи след подготовка, започнала още от пролетта, под духовното ръководство на отец Страхил, отец Патрик Виал и сестра Франческа и с помощта на аниматори.
Запознанството между децата започна с игра, в която всяко дете трябваше да намери другарчето си и да се помоли за него край лагерния огън, придружен с броеница, обожаване и вечерна молитва. За да могат 33 деца на възраст от 7 до 12г. да разберат смисъла на посланието, им беше предоставена възможност, самите те да определят какво ги вълнува и какви са техните интереси. Така че в резултат на това се оформиха четири ателиета. Една част от децата избраха да пеят, други – да танцуват български хора и танци, трети – да рисуват, а останалите – да готвят. Ателието за пеене избра за име „Сладкопойна чучулига”, за танци „Огнени ритми”, за рисуване „Пъстроцветна дъга”, а за готвене „Веселият готвач”. За да успеят децата да покажат своите таланти, се погрижиха аниматорите. Всеки ден, на определени за това места, аниматорите напътстваха децата и им помагаха да бъдат по-уверени в себе си и да покажат това, което умеят най-добре. В дух на взаимопомощ и приятелство, децата с желание и удоволствие участваха в ателиетата, като самите те казваха своите желания.
Сутрешните теми на разговор, водени от отец Страхил и отец Патрик, подтикваха децата към размисъл, какво е това да си „жив камък”, и че всеки един от тях е такъв, със своите качества и таланти. Това че, развивайки способностите си, с които Бог ги е дарил, те ще могат да споделят това с всички останали и да допринасят за радостта в живота на хората около тях, на самите себе си и помежду си. Всяко едно дете каза по една дума, която според него олицетворява „общността”, а след това /в разговорите/ видяха, че всеки един допълва необходимостта на другия до него с това, което той умее.
С игри, разходки, споделяне, радост от общуването помежду си, преминаваше останалата част от деня. Посещението до красивия манастир „Св. Св. Петър и Павел“, който е един от 14-те манастира изградени около Търново по времето на Втората българска държава, запозна децата с неговата история. Всички пяха в манастира песни за прослава на Бога и Дева Мария, като тамошните монахини също сториха това.
С нетърпение децата, очакваха и посещението на конна база „Калоян-92” – с.Арбанаси, а домакините бяха любезни да разходят всяко дете с техните коне.
Последната вечер децата по ателиета показаха на останалите какво умеят най-добре да правят. Вечерта премина с музика, песни, танци и почерпка, приготвена от децата. Веселието и радостта по лицата им бяха достатъчно показателни за това, че са се справили добре и са доволни от времето, прекарано и споделено с останалите. Преди тръгване, всички деца благодариха за възможността да бъдат заедно, като изпратиха техни рисунки на хората, помогнали за това.
А накрая… неизбежните сълзи от раздялата помежду им, от раздялата с отец Страхил и отец Патрик, сестра Франческа и аниматорите, и желанието да се видят отново следващата година.

Аниматори от енория Свищов

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар