Catholic-news

„И вие сами, като ЖИВИ КАМЪНИ, се съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога, чрез Исуса Христа.
Първо послание на апостол Петър 2:5-8

От 7 до 11 юли 2014г., за четвърта поредна година, се проведе лагер – школа за деца от католическите енории: „Св.св.Кирил и Методий”, гр.Свищов , „Блажена Дева Мария на Броеницата“, гр.В.Търново и „Бл. Евгени Босилков“ гр.Габрово. Лагер-школата се проведе в комплекс „Манастира“, който се намира на 7 км. от Велико Търново и на 2 км. от Арбанаси. Разположен е в красива горска местност в непосредствена близост до манастир „Св. Св. Петър и Павел“, известен още с името Лясковски манастир.
Темата тази година беше: „Общността, в която всички сме живи камъни”.
Всичко това се случи след подготовка, започнала още от пролетта, под духовното ръководство на отец Страхил, отец Патрик Виал и сестра Франческа и с помощта на аниматори.
Запознанството между децата започна с игра, в която всяко дете трябваше да намери другарчето си и да се помоли за него край лагерния огън, придружен с броеница, обожаване и вечерна молитва. За да могат 33 деца на възраст от 7 до 12г. да разберат смисъла на посланието, им беше предоставена възможност, самите те да определят какво ги вълнува и какви са техните интереси. Така че в резултат на това се оформиха четири ателиета. Една част от децата избраха да пеят, други – да танцуват български хора и танци, трети – да рисуват, а останалите – да готвят. Ателието за пеене избра за име „Сладкопойна чучулига”, за танци „Огнени ритми”, за рисуване „Пъстроцветна дъга”, а за готвене „Веселият готвач”. За да успеят децата да покажат своите таланти, се погрижиха аниматорите. Всеки ден, на определени за това места, аниматорите напътстваха децата и им помагаха да бъдат по-уверени в себе си и да покажат това, което умеят най-добре. В дух на взаимопомощ и приятелство, децата с желание и удоволствие участваха в ателиетата, като самите те казваха своите желания.
Сутрешните теми на разговор, водени от отец Страхил и отец Патрик, подтикваха децата към размисъл, какво е това да си „жив камък”, и че всеки един от тях е такъв, със своите качества и таланти. Това че, развивайки способностите си, с които Бог ги е дарил, те ще могат да споделят това с всички останали и да допринасят за радостта в живота на хората около тях, на самите себе си и помежду си. Всяко едно дете каза по една дума, която според него олицетворява „общността”, а след това /в разговорите/ видяха, че всеки един допълва необходимостта на другия до него с това, което той умее.
С игри, разходки, споделяне, радост от общуването помежду си, преминаваше останалата част от деня. Посещението до красивия манастир „Св. Св. Петър и Павел“, който е един от 14-те манастира изградени около Търново по времето на Втората българска държава, запозна децата с неговата история. Всички пяха в манастира песни за прослава на Бога и Дева Мария, като тамошните монахини също сториха това.
С нетърпение децата, очакваха и посещението на конна база „Калоян-92” – с.Арбанаси, а домакините бяха любезни да разходят всяко дете с техните коне.
Последната вечер децата по ателиета показаха на останалите какво умеят най-добре да правят. Вечерта премина с музика, песни, танци и почерпка, приготвена от децата. Веселието и радостта по лицата им бяха достатъчно показателни за това, че са се справили добре и са доволни от времето, прекарано и споделено с останалите. Преди тръгване, всички деца благодариха за възможността да бъдат заедно, като изпратиха техни рисунки на хората, помогнали за това.
А накрая… неизбежните сълзи от раздялата помежду им, от раздялата с отец Страхил и отец Патрик, сестра Франческа и аниматорите, и желанието да се видят отново следващата година.

Аниматори от енория Свищов