Catholic-news

След като папа Франциск реши да не отговаря на писмото с dubia-та на четиримата кардинали, изпратено му на 19 септември 2016 г., те решиха да публикуват текста на документа, добавяйки към него свои коментари и пояснения. Публикуваме ексклузивен превод на документите.

1. Необходимо предисловие
Четирима кардинали отправиха писмо до Негово Светейшество папа Франциск, ръководени от дълбока пастирска загриженост.
Забелязахме сериозна дезориентация и голямо объркване сред много вярващи относно крайно важни въпроси за живота на Църквата. Забелязахме, че дори в епископската колегия съществуват противоположни интерпретации на осма глава от “Amoris Laetitia“.
Великата Традиция на Църквата ни учи, че изходът от подобни ситуация е обръщение до Светия отец с молба Апостолическият престол да разреши съмненията, станали причина за дезориентацията и объркването.
И така, нашата стъпка е акт на справедливост и любов.
Акт на справедливост: посредством нашата инициатива ние изповядваме, че Петровото служение е служение на единството, и че на Петър, папата, се пада службата по утвърждаване във вярата;
Акт на любов: Ние бихме желали папата да претовратява разделенията и конфликтите в Църквата, като го молим да отстрани двусмислието.
Освен това, ние изпълняваме една специална задача. В съответствие с Кодекса на каноничното право, канон 349, на кардиналите, дори на всеки един поотделно, е поверена задачата да помагат на папата в управлението на Вселенската Църква.
Светият отец взе решение да не отговаря. Ние изтълкувахме това негово суверенно решение като покана за продължаване на размислите и дискусиите, в спокойствие и с уважение.
Затова съобщаваме на целия Божи народ за нашата инициатива, като предоставяме цялата документация.
Надяваме се, че никой няма да разглежда този въпрос, воден от «прогресивно-консервативната» парадигма. Това би било крайно неуместно. Ние сме дълбоко загрижени за благото на душите – по силата на върховния закон на Църквата – а не за осъществяваната в Църквата политическа дейност под каквато и да е форма.
Ние се надяваме, че никой няма да ни отсъди несправедливо като противници на Светия отец и като хора, лишени от милосърдие. Всичко, което сме правили и ще продължим да правим, произтича от дълбокото чувство за колегиалност, което ни свързва с папата, и от пламенна грижа за доброто на вярващите.

Кардинал Валтер Брандмюлер
Кардинал Реймънд Л. Бърк
Кардинал Карло Кафара
Кардинал Йоахим Майснер

2. Писмо на четиримата кардинали до папата
До Негово Светейшество папа Франциск
и на вниманието на Негово Високопреосвещенство кардинал Герхард Мюлер
Свети отче,
След публикуването на Вашето апостолическо насърчение “Amoris Laetitia” богослови и изследователи предложиха интерпретации, които не само се разминават помежду си, но и си противоречат една на друга, най-вече по отношение на осма глава. Отделно от това, средствата за масова информация привлякоха вниманието върху тази дискусия, като по този начин предизвикаха неопределеност, смущение и объркване сред много вярващи.
Като резултат от това, ние, долуподписаните, както и много епископи и свещеници, получихме от вярващи от различни социални слоеве многобройни молби да бъде дадено вярно тълкуване на глава осма от това насърчение.
Водени от съвестта за нашата пастирска отговорност и стремежа в по-голяма степен да бъде осъществена онази синодалност, за която ни призовава Ваше Светейшество, ние с дълбоко уважение си позволихме да помолим Вас, Свети отче, като върховен учител на вярата, призван от Възкръсналия да утвърждавате братята във вярата, да разрешите някои съмнения и да внесете яснота, като благосклонно отговорите на dubia-та, които прилагаме към настоящето писмо.
Нека, ако е угодно на Ваше Светейшество, да получим Вашата благословия, а ние обещаваме непрестанно да Ви споменаваме в нашите молитви.

Кардинал Валтер Брандмюлер
Кардинал Реймънд Л. Бърк
Кардинал Карло Кафара
Кардинал Йоахим Майснер
Рим, 19 септември 2016 г.

3. Dubia
1. Попитано бе дали сега, следвайки положенията в Amoris Laetitia (300-305), може да се дава опрощение в тайнството Покаяние и, следователно, да бъде допускано до Светото Причастие лице, което, бидейки свързано с действителен брачен съюз, живее заедно с друго лице more uxorio (в съпружеска връзка), без да изпълнява условията, предвидени за това във Familiaris Consortio (пар. 84), потвърдено след това в Reconciliatio et Paenitentia (пар. 34) и Sacramentum Caritatis (пар. 29). Може ли изразът «в определени случаи», съдържащ се в бележка под черта 351 (към пар. 305) от насърчението Amoris Laetitia, да бъде прилагано към разведени лица, влезли в нов съюз и продължаващи да живеят more uxorio?

2. След публикуването на следсинодалното насърчение Amoris Laetitia (пар. 304), следва ли да продължаваме да разглеждаме като действително учението, съдържащо се в енцикликата Veritatis Splendor (пар. 79) на св. Йоан-Павел II, основаващо се на Свещеното Писание и Преданието на Църквата относно съществуването на абсолютни морални норми, които забраняват лошите по своята същност действия и които са задължителни без изключение?

3. След Amoris Laetitia (пар. 301), възможно ли е да продължаваме да твърдим, че лице, които обичайно живее в противоречие с изискванията на Божествения закон – който, в частност, забранява прелюбодеянието (Мат. 19, 3-9) – се намира в обективно положение на тежък обичаен грях (Папски съвет по тълкуване на законодателните текстове, Декларация от 24 юни 2000 г.)?

4. След написаното в Amoris Laetitia (пар. 302) относно „обстоятелствата, смекчаващи моралната отговорност“, следва ли да продължаваме да разглеждаме като действително учението, съдържащо се в енцикликата Veritatis Splendor (пар. 81) на св. Йоан-Павел II, основаващо се на Свещеното Писание и Преданието на Църквата, съгласно което „нито обстоятелства, нито намерения могат да превърнат действие, което по същността си е обективно лошо, в действие, което е „субективно“ добро или такова, чийто избор може да бъде оправдан“?

5. След Amoris Laetitia (пар. 303) следва ли да разглеждаме като действително учението, съдържащо се в енцикликата Veritatis Splendor (пар. 56) на св. Йоан-Павел II, основаващо се на Свещеното Писание и Преданието на Църквата, изключващо творческото тълкуване на ролята на съвестта и подчертаващо, че на съвестта никога не може да бъде предоставено правото да легитимира изключения от абсолютни нравствени норми, забраняващи действия, които по същността си са обективно лоши?

4. Пояснителни бележки на четиримата кардинали
КОНТЕКСТ
Dubia (в превод от латински – „съмнения“) – това са формални въпроси, поставени на папата и Конгрегацията за учението на вярата, с молба за разясняването на тези или други доктринални или практически аспекти.
Отличителната черта на тези искания се състои в това, че те са съставени по такъв начин, че изискват отговор «да» или «не», без каквато и да е богословска аргументация. Този начин на обръщение към Апостолическия престол не е наше изобретение, а е многовековна практика.
Нека видим за какво става дума.
След публикуването на следсинодалното апостолическо насърчение Amoris Laetitia за семейната любов, възникна дискусия, по-специално касаеща осма глава. Конкретно, параграфи от 300 до 305 станаха обект на различаващи се едно от друго тълкувания.
Мнозина – епископи, свещеници и верни – посочиха, че тези параграфи намекват или дори открито обявяват изменение в дисциплината на Църквата по отношение на разведените, живеещи в нов съюз; в същото време други, признавайки липсата на яснота или дори двусмислие в откъсите, за които става дума, все пак твърдят, че тези страници могат да бъдат четени в съгласие с предишната учителна власт, и че не съдържат промяна в църковната практика и учение.
Водени от пастирска грижа за вярващите, ние, четирима кардинали, изпратихме писмо до Светия отец под формата на dubia, надявайки се да получим от него разяснение, като имаме предвид това, че съмненията и неопределеността винаги нанасят ущърб на пастирската грижа.
Фактът, че тълкувателите стигат до различни заключения, се обяснява също и с противоположните подходи към разбирането на християнския нравствен живот. В този смисъл, в Amoris Laetitia на кантар е не само въпросът дали могат разведени, встъпили в нов съюз, да бъдат допуснати до тайнствата при определени обстоятелства.
По-правилно е да се каже, че интерпретирането на документа предполага също и различни, противоречащи си един на друг подходи към християнския начин на живот.
Вследствие на това, макар първоят въпрос dubia да се отнася практически до въпроса за разведените и встъпили в повторен светски брак, останалите четири въпроса засягат фундаментални теми на християнския живот.

По-нататък следват коментари от страна на четиримата кардинали по всеки един от dubia-та.

Източник: SKGNews