Папа Франциск: „Светата литургия не е представление“ (пълен текст)

8 ноември 2017, 17:49

Както съобщихме по-рано (повече вж. ТУК), по време на днешната генерална аудиенция, състояла се на площад „Св. Петър“ във Ватикана, папа Франциск започна нов цикъл от катехистични беседи, посветен на Светата Евхаристия. Публикуваме на български език пълния текст на първата беседа от новия цикъл.

Светата Литургия – 1. Въведение

Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес започваме нова серия катехизиси, която ще насочи погледа ни към „сърцето“ на Църквата, а именно – Евхаристията. За нас, християните, е от основополагащо значение да разбираме добре стойността и значението на светата литургия, за да преживяваме във все по-голяма пълнота отношенията си с Бог.
Не можем да забравим огромния брой християни от целия свят, които през двете хиляди години история са устоявали дори на смъртта, за да защитят Евхаристията; също и всички онези, които и днес рискуват живота си, за да участват в неделната литургия. През 304 г., по време на преследванията на Диоклециан, група християни от Северна Африка били изненадани, докато чествали литургията в една къща, и били арестувани. По време на разпита римският проконсул ги попитал защо са сторили това, след като знаели, че е абсолютно забранено. А те му отговорили: „Без неделята ние не можем да живеем“, което означава: ако не можем да честваме Евхаристията, ние не можем да живеем, християнският ни живот би умрял.
И наистина, Исус казва на Своите ученици: „Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете Кръвта Му, няма да имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Ив. 6, 53-54).
Онези християни от Северна Африка били убити, защото чествали Евхаристията. Те оставили свидетелство, че може да се откажеш от земния живот заради Евхаристията, защото тя ни дава вечния живот, като ни прави участници в победата на Христос над смъртта. Това е свидетелство, което е като отправен към нас въпрос, изискващ отговор за това какво означава за всеки един от нас да участваме в литургичната Жертва и да се присъединим към Господнята трапеза. Търсим ли онзи извор, от който „блика жива вода“ за вечния живот, който превръща живота ни в една духовна жертва на слава и благодарност и ни прави едно само тяло с Христос? В това се състои дълбокият смисъл на Светата Евхаристия – че означава „благодарност“: благодарност към Бог Отец, Син и Свети Дух, която ни свързва и ни преобразява в Неговото общение на любов.
През предстоящите катехизиси бих желал да дам отговор на някои важни въпроси за Евхаристията и литургията, да преоткрием, или пък да открием, как посредством тази тайна на вярата блести Божията любов.
Вторият Ватикански събор бе силно вдъхновен от желанието да поведе християните към разбиране на величието на вярата и красотата на срещата с Христос. По тази причина бе необходимо преди всичко да се извърши, под предводителството на Светия Дух, едно адекватно обновление на литургията, за да може Църквата да продължи да живее от нея и да се обновява, благодарение на нея.
Централна тема, подчертавана от съборните отци, бе литургичната подготовка на вярващите – наложително за едно истинско обновление. И точно това е целта и на този цикъл от катехизиси, който започваме днес: да израстваме в познаването на великия дар, който Бог ни е дарил в Евхаристията.
Евхаристията е чудно събитие, в което Исус Христос, нашият живот, е присъстващ. Да участваш в литургията – това означава „да преживееш отново изкупителните страдание и смърт на Господ. Това е една teofania (Богоявление): Господ присъства на олтара, за да бъде предложен на Отец за спасението на света“ (Проповед по време на света литургия, Casa S. Marta, 10 февруари 2014 г.). Господ е там с нас, присъстващ. Много пъти ние отиваме там, оглеждаме се, шушукаме помежду си, докато свещеникът отслужва Евхаристията… и по този начин не сме близо до Него по време на службата. Само че Той е Господ! Ако днес тук дойдеше президентът на републиката или някоя много важна световна личност, сигурно всички щяхме да сме близо до него (нея), за да го поздравим. Само си помисли: когато отиваш на литургия, там е Господ! А ти си разсеян. Това там е Господ! Трябва да не забравяме това. „Отче, а като са толкова отегчителни литургиите?“ – ще кажеш. „Какво искаш да ми кажеш: че Господ е отегчителен!“ „Не, не, не литургията, а свещениците“. „Ах, сменете свещениците, но Господ си е все там!“ Ясно ли е? Не забравяйте това. „Да участваш в литургията, това означава да преживееш отново изкупителните страдание и смърт на Господ“.
Нека сега се опитаме да си зададем няколко въпроса. Например, защо правим знака на кръста и покаятелната изповед в началото на литургията? И тук бих желал да отваря една друга скоба. Виждали ли сте как децата правят знака на кръста? Ти не знаеш какво точно правят – дали е знакът на кръста или някакво движение. Правят нещо такова [показва объркан жест]. Трябва да научим децата да правят добра знака на кръста. Така започва литургията, така започва животът, така започва денят. Това означава, че сме изкупени с кръста на Господа. Гледайте децата и ги научете да правят добре знака на кръста. А онези четива по време на литургията – тях защо ги има? Защо в неделя се четат три четива, а през останалите дни – две? Защо ги има, какво е значението на литургичното четиво? Защо ги четем и какво общо имат те? Или, защо в един момент свещеникът, който води богослужението, казва: „Горе сърцата!“ Не казва: „Горе телефоните, за да направим снимка!“ Не, това е много лошо нещо! И ви казвам, че съм много тъжен, когато служа тук, на площада или в базиликата, и виждам толкова вдигнати телефони, и то не само от вярващи, но също и от свещеници и епископи. Но моля ви! Литургията не е представление: на нея отиваме, за да се срещнем със страданието и възкресението на Господ. Ето защо свещеникът казва: „Горе сърцата“. Какво трябва да означава това? Не забравяйте: никакви телефони.
Много важно е да се върнем при основите, да преоткрием отново онова, което е съществено, посредством онова, което може да бъде докоснато и видяно при отслужването на Тайнствата. Въпросът на свети апостол Тома (вж. Ив. 20, 25) дали може да види и пипне раните от гвоздеите на Исус, представлява желанието да можем по някакъв начин „пипнем“ Бог, за да повярваме в Него. Онова, което св. Тома иска от Господ е същото онова нещо, от което всички ние имаме нужда: да Го видим и пипнем, за да можем да Го познаем. Тайнствата посрещат именно тази наша човешка нужда. Тайнствата, както и отслужването на Евхаристията по един специален начин, са знаците на Божията любов, онези привилегировани пътища, на които можем да Го срещнем.
И така, чрез тези катехизиси, които започваме днес, бих желал да преоткрием отново, заедно с вас, красотата, която се крие в евхаристичното богослужение, която, веднъж разкрита, дава една пълнота на смисъла на живот на всеки един. Нека Божията Майка ни придружава по тази нова пътна отсечка. Благодаря.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар