Папа Франциск: „Нека трупаме запас от масло за светилника на нашата вяра“

13 ноември 2017, 16:53

Публикуваме текста на размишлението на папа Франциск за днешната 32-а неделя от Обикновеното време, произнесено от него на площад „Св. Петър“ преди традиционната неделна молитва „Ангел Господен“.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Тази неделя Евангелието (вж. Мат. 25, 1-13) ни показва кое е условието да влезем в Царството Небесно, и го прави с притчата за десетте девици. Става дума за онези шаферки, на които било възложено да посрещнат и придружават младоженеца по време на брачната церемония, и понеже по онова време било обичайно да се празнува през нощта, шаферките били снабдени със светилници.
Притчата разказва, че пет от тези девици били мъдри, а пет – глупави. В действителност, мъдрите носели със себе си масло за светилниците си, докато глупавите на носели. Младоженецът закъснял и всички заспали. В полунощ било обявено пристигането на младоженеца. Тогава глупавите девици видели, че нямат масло за светилниците си и поискали от мъдрите. Те обаче отговорили, че не могат да им дадат, защото няма как да стигне за всички. Само че докато глупавите тръгнали да търсят масло, дошъл младоженецът: мъдрите девици влезли с него в залата за празненството и вратите били заключени. Петте глупави девици се върнали твърде късно, тропали на вратата, но отговорът бил: „Не ви познавам“ (ст. 12), и останали отвън.
На какво иска да ни научи Исус с тази притча? [С нея] Той ни напомня, че трябва да сме готови за срещата с Него. Много пъти в Евангелието Исус ни насърчава да бдим, прави го също и в края на този разказ. Казва така: „Бдете прочее, защото не знаете ни деня, ни часа“ (ст. 13). Само че с тази притча Той ни казва, че да бдиш не означава просто да не заспиш, а означава да си готов. И наистина, всички девици заспали, преди да пристигне младоженецът, но когато се събудили само някои били готови, другите – не. Точно тук се разкрива значението на това да си мъдър и внимателен: става дума за това, че не трябва да чакаме последния момент от живота си, за да започнем да сътрудничим на Божията благодат, а трябва да го правим още сега. Би било добре да се замислим: някой ден ще се окаже последен ден. Ако този последен ден беше днес, дали съм готов, готова? Да, но трябва да свърша това, онова… Да се подготвяш все едно е последен ден: това би било добре.
Светилникът символизира вярата, която озарява живота ни, а маслото пък е символ на любовта, която подхранва вярата, прави я плодоносна и правдоподобна. Условието да бъдем готови за срещата с Господ не е просто да вярваме, а да водим християнски живот, богат с милосърдна любов към ближния. Ако се оставим да бъдем водени от онова, което изглежда по-удобно и от преследването на собствените си интереси, нашият живот ще стане стерилен, неспособен да дарява живот на другите, и тогава няма да успяваме да натрупаме запас от масло за светилника на нашата вяра. И същата тази вяра ще изгори в момента, в който дойде Господ, или още преди това. Ако обаче бдим и се опитваме да правим добро посредством жестове на любов, споделяне и служба на ближния в трудностите, тогава можем да сме спокойни, докато очакваме идването на младоженеца: Господ ще може да дойде в който и да е момент, и дори мъртвешкият сън няма да е страшен, защото ще имаме запас от масло, придобит с добри всекидневни дела. Вярата вдъхновява милосърдната любов, а милосърдната любов е пазител на вярата.
Нека Дева Мария ни помага да поддържаме вярата си все по-действена посредством милосърдната любов, та нашият светилник да може да блести още тук, по време на земния ни път, и след това завинаги – в сватбения празник в рая.“

Източник: Светия Престол
Превод: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар