Покой за Алфи – размисъл за света

1 май 2018, 11:07

Коментар на Петер Винемьолер за престъплението, извършено от болницата с Алфи Евънс и умъртвяването му с глад и жажда, за убийството, скрито зад термина „евтаназия“, за абсурдната одобряваща позиция на епископа на Ливърпул.

За родителите няма значение на каква възраст умира едно дете. Неговата смърт отваря в живота на родителите празнина, която никога не се затваря. Алфи, малкото момченце, чиято съдба така много трогна медиите през последните дни, почина в събота през нощта. Нека Бог го приеме в царството си и утеши осиротелите родители.
Причина за смъртта му бе заболяване, което никога не бе диагностицирано коректно. Виновникът за това той да умре в онзи момент бе престъпление. Това беше акт на убийство, който вероятно завинаги ще остане лишен от земна справедливост. Не бива да се използва посмъртно съдбата на едно дете като аргумент за или против евтаназията. А точно това се случва.
Но смъртта му да бъде повод да се установи, че това е бил акт на смъртоносно насилие, довел до смъртта му, трябва да се допусне. Да се нарича евтаназия случилото се не бива, защото това засенчва извършената жестокост. Родителите бяха загрижени да дадат на детето си всяко възможно лечение. Това включваше също облекчаващи грижи за оставащото време от живота му. Не ставаше въпрос за безсмислени мерки за продължаване на живота. Ставаше въпрос да се придружава едно достойно умиране.
Клиниката принуди детето да умре от глад, от жажда и постепенно да се задуши. Човек трудно може да си представи такава жестокост.
Съдилищата потвърдиха тази жестокост на клиниката и накрая държавата дори забрани детето да може да бъде лекувано по-нататък в чужбина. Даже папата се намеси в полза на Алфи и една клиника в Рим щеше да продължи лечението му. Това не беше позволено на родителите. В тази ситуация архиепископът на Ливърпул Малкълм МакМахон по неописуем начин застана против живота и достойната смърт на малкото момче, като одобри ясно действията на лекуваща – по-точно: нелекуващата – клиника. С това архиепископът помрачи свидетелството на Църквата за живота. Един епископ на Църквата няма право да прави това. Още повече, че въпреки високата му оценка за милосърдието на папата, той не застана на негова страна и не потвърди влиянието му, за да може детето да отлети за Рим.
Излишно е сега след станалото да се напада епископа, това няма да върне на родителите починалото им дете. Но упрек трябва да има. Още в дните преди Алфи да почине се виждаше, че медийният шум натоварваше родителите и че натискът от болницата, съдилищата и държавата започна да ги обезверява. Кой би ги упрекнал.
Това е истинският скандал, който надхвърля решението на клиниката и съдилищата, който изостря позора от липсващата подкрепа на епископа. Лекарите в съюз с държавата и съдилищата претендираха да решават там, където само родителите имаха право да решават.
В една страна, в която монархът, както и преди, носи титлата защитник на вярата, сега очевидно е възможно с активни и съзнателни действия да се причини смъртта на човек. Това е активното умъртвяване на човек, което ни е представяно под онзи отвратителен евфимизъм „евтаназия”. Зад него стои схващането, че комерсиалните аспекти могат да решават за живота и смъртта. Това е варварството на смъртта, за което папа Йоан Павел II предупреждаваше. В Англия се направи следващата стъпка по хлъзгавия склон на системата за убиване.
Фактът, че един католически епископ не протестираше решително и освен това одобри убийството, е абсурд. Той показва още веднъж колко важно е да се изяснят основните етични условия за защита на човешкия живот. Не бива да има асистирано убийство на хора, дори и чрез изключване на машини.
Стъпката до смъртоносната инжекция от комерсиални, расови, евгенични или други безполезни причини тук е малка. И ако тази яснота вече не съществува в едно общество, то Църквата, то всеки епископ трябва да е последният в случай на съмнение, който още държи високо този флаг заради истината.

(kath.net)

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар