Сомбатхей: Десетки хиляди участваха вчера в тържествената беатификация на о. Янош Бренер, жертва на комунизма

2 май 2018, 13:21

Вчера в Сомбатхей, на тържествена литургия, ръководена от кардинал Анджело Амато, бе обявен за блажен отецът цистерцианец Янош Бренер, убит през 1957 г. от комунистическия режим в Унгария. Кардинал Амато припомни думите от Посланието до римляните „При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро” (Рим 8,28). Върху тези думи е била изградена първата проповед на родения през 1931 г. Янош Бренер след ръкополагането му за свещеник през 1955 г., думи, които са определили неговото мислене. Кардинал Амато изтъкна, че в краткия му свещенически живот „всичко е съдействало за добро, дори смъртта му”: „Защото кръвта му помогна семето на християнството да покълне, когато Унгария бе помръкнала от комунизма”.
Семейството на Бренер било набожно, често в него молели Броеницата. Янош бил щастлив и спокоен юноша. В дневника си той е записал: „Най-голямото ми желание е да бъда свят, да бъда благословен и също така да благославям другите.” В църковното основно училище в родния си град Сомбатхей Янош играл в една постановка ролята на свети Тарцизий, римски юноша, загинал като мъченик пред 257 година. Кардинал Амато каза: „Той умрял, за да защити Евхаристията, която носел на християните в затвора. Двадесет години по-късно Янош трябвало да изживее същата смърт, смъртта на мъчениците, ‘in odium fidei’”.
По-късно Янош Бренер започнал да следва при цистерцианците и премонстрантците. В ордена получил името Фра Анастасио и продължил тайно новициата във все по-тежките репресии в Унгария. Преместил се, за да учи в епархийната семинария. „Усмивката му, любовта, изпълваща цялото му същество, оставала незабравима за всеки, който го срещнел. Той умеел да събужда интерес в сърцата на младежите, също и на възрастните и ромите и успял да доведе в Църквата десетки хора”, каза Амато.
След годините на революцията през 1956 г., „през тези тъжни години в Унгария, за съжаление, католиците били подложени на голямо преследване от комунистите. Действало се против Църквата, свещениците и вярващите били унижавани”.
Кардинал Амато припомни, че паралелно с това режимът създал движение на „свещеници за мир” с цел да внесе дисхармония и разцепление сред клира”: „Епископът, който усещал, че положението ставало опасно за Бренер, се опитал да го премести другаде. Но младият свещеник не желаел това. Той се доверявал напълно на Бог и се усмихвал, въпреки че преживял нападение, но останал невредим.
На 15 декември 1957 г. отец Янош изстрадал мъченичеството. Той бил помолен от един младеж да посети чичо му, който искал да се изповяда преди смъртта си. Младият свещеник не се поколебал нито за миг, взел куфарчето със светото миро и Евхаристията и тръгнал към Шида, едно отдалечено село. На безлюдно място, където сега се намира параклисът на Добрия пастир като спомен за неговата саможертва, той бил нападнат, прободен 32 пъти с нож и убит. Тялото му било ритано и удряно, вратът му бил счупен.
„Янош водел младите хора към живот според Евангелието, към уважение спрямо другите, към помощ за бедните, към насърчаване на хармонията в семейството”, каза кардиналът, „бил обичан от всички, малки и големи, заради яснотата в погледа си и жизнеността си. Именно това дразнеше управляващата партия, която претендираше за монопол на атеистичното и антихристиянско възпитание”.

(kath.net)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар