Папа Франциск в Послание до Божия Народ по повод сексуалните престъпления в Църквата: „Не бяхме там, където трябваше да бъдем!“

23 август 2018, 13:52

„Страда ли един член, страдат всички членове“ (1 Кор. 12, 26): тези думи на свети апостол Павел силно звучат в сърцето ми при поредната констатация за страданията, преживени от много малолетни заради сексуални злоупотреби и злоупотреби с властта и съвестта от страна на голям брой духовници и богопосветени лица“ – така започва посланието на папа Франциск към Божия народ, в което призовава към пост и молитва, за да се изкоренят посегателствата над деца и уязвими възрастни, както и за установяване на култура, при която подобни феномени не само няма да се повтарят, но и няма да намират никаква почва за прикриване и премълчаване.
Като се позовава на последния доклад за престъпленията на католическото духовенство, където се описват хиляди случаи на жертви на сексуални злоупотреби и злоупотреби с властта и съвестта в продължение на седемдесет години, папа Франциск определя случилото се като култура на смъртта. И все пак воплите на малките достигат до Небето, въпреки всичко опити да им бъдат затворени устите, съгласно казаното от Дева Мария: „Разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо“ (Лук. 1, 51-53).
„Със мъка и съкрушение – пише папа Франциск – признаваме, че не успяхме да бъдем там, където трябваше да бъдем, не предприехме своевременни действия и не признахме мащаба и сериозността на ущърба, нанесен над много човешки живота. Ние пренебрегнахме децата и ги изоставихме“. В посланието си Светият отец подчертава, че когато страда една част от Божия Народ, страда целият Божи Народ. Той отбелязва, че всеки вярващ е призван да отхвърля всичко онова, което нарушава неприкосновеността на личността, и да се бори срещу всякакъв вид корупция, по-специално срещу духовната корупция, която допуска „лъжата, клеветата и егоизмът“. Всеки кръстен трябва да чувства своето лично участие в църковните промени, като се стреми към лично и общностно обръщане и насочва поглед „там, където гледа Господ“. В голяма помощ за това могат да бъдат молитвата и постът: те „събуждат съвестта и солидарността“, насърчават ни да казваме „не“ на всяка форма на злоупотреба.
Светият отец констатира с горчивина, че неведнъж в Църквата са били правени опити Божият Народ да бъде сведен до някакъв „малоброен елит“, и затова са били създавани различни общности, проекти, богословски движения. Но всичко това е било „лишено от корени, памет, лице и тяло, и в крайна сметка – и от живот“. Това намери проявление най-вече в погрешното разбиране за властта на Църквата, което е характерно за големите общности, в които са се случвали сексуалните злоупотреби, злоупотребите с властта и съвестта, или казано по друг начин – проявите на клерикализма. Клерикализмът – това не е нещо друго, а тенденция „да се обезцени благодатта на кръщението, излята от Светия Дух в сърцето на нашия народ“. Клерикализмът, поощряван както от свещеници, така и от миряни, води до разрив в тялото на Църквата, който изостря многото видове злини, като им помага да продължават във времето. „Да кажем „не“ на злоупотребите означава да кажем категорично „не“ на всяка форма на клерикализъм“ – пише папа Франциск.
Никой не се спасява сам, четем по-нататък в папското послание. Никой не се спасява като изолиран индивид. «Бог ни привлича, като отчита сложното преплитане на междуличностни отношения, установили се в човешкото общество». Това ни насърчава да се чувстваме част от Божия Народ и от общата история, признавайки нашите собствени грехове и грешки, като се откриваме за покаяние и вътрешно обновление.
В края на писмото папа Франциск още веднъж призовава към молитва и пост, който «да предизвикат жажда и глад за правда и да ни насочат по пътя на истината, подкрепяйки всичко това с необходимите правилни стъпки».

Новини: Ватикана

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар