Аз оставам!

4 септември 2018, 14:54

Автор: Клаудия Шперлих

Не съм безчувствена към разкритията и подозренията в Католическата църква през последните седмици. Не минава ден, в който да не плача за тази Църква, за корумпираните свещеници, които са вършили или прикривали престъпления, за децата и младите хора, станали тяхна жертва, с чието доверие е злоупотребено толкова грозно, за най-малко съмнителната роля на папата, за безупречните свещеници, които смело вършат работата си до изтощение, за семинаристите, които просто искат да станат свещеници и се сблъскват с тази ужасна бъркотия, за целия Божи народ, в който повече от всякога има противоречия и деления и от който мнозина си тръгват, за света, който с отвращение и презрение гледа на Църквата.
Забелязва се, че съм тъжна.
Тук не искам да се занимавам с това, каква вина носи Светият отец и доколко. Известни са ми противоречиви обяснения на сравнително интелигентни и набожни католици, всяко от които звучи убедително. Отново и отново се опитвам да си създам трезва преценка и пак и пак не успявам, защото въпросът е толкова объркан.
Исус Христос обеща, че и портите адови няма да могат да надвият Църквата.
Преди около четири години ИД заплаши, че ще срине Рим. Не му се удаде явно.
Опитвам се да вярвам, че и портите на Църквата няма да превъзмогнат Църквата. В повечето случаи успявам.
Това, което учи Католическата църква, е все още правилно. Правилно е да вярваме в Триединния Бог и да обичаме Исус Христос като Господ и Спасител. Правилно е (както все повече и повече съм се убеждавала в моя над тридесетгодишен християнски живот) да се спазват Божите и църковните заповеди и да се почитат светците. Църквата със своята литургия, с тайнствата, с разнообразните богослужения, църковната година от Адвента до Христос Цар, с нейната богата култура и социално значение ми е не само майка и учителка.
Една извратена църква, водеща началото си от хора, които са злоупотребили с пастирското си служение за отвратителни интриги, се е нахлупила над видимата Църква, така че в много части тя да изглежда обезобразена и ужасна. Но въпреки това аз продължавам да вярвам на заслужаващите доверие свещеници, членове на ордени и миряни. Знам, че Господ присъства в тайнството на Евхаристията, че Той говори в опрощението чрез свещеника, че Той живее и действа в Своята Църква, както казваме в Светата Броеницата (бел.пр.: в утешителните тайни). Не знам защо Той допуска толкова ужасни неща в Църквата Си.
Но аз трябва да се подвизавам с добрия подвиг. Бог ни обеща извънредно голяма радост – но едва след този живот. Той каза, че ще има също фалшиви пророци и лоши пастири. Трябва да ги има, защото всички хора – дори пророците и пастирите – са свободни да се определят за или против истината. Не бива да ги има, защото те противоречат на Божията любов. Длъжна съм да живея с това противоречие, както живея и със собственото си несъвършенство.
Обичам невидимата Църква, мистичната Христова Годеница, обичам все още в голяма част и видимата Църква, обиталище на хората, дори то да е въшливо и мръсно. Струва ми се при това, сякаш някой е превърнал баща ми в побъркан стрелец, а майка ми в отровителка. Но аз оставам. При кого иначе да отида? Тук е Църквата, тук е Исус Христос.
Възможно е да преживея това, че апостолската приемственост свършва и че с това отначало епископите, а после и свещениците измират, че тайнствата не могат да бъдат раздавани повече (освен Кръщението, което в спешни случаи може да дава не само всеки християнин, но и всеки човек с добра воля, стига да знае кръщелната формула и да има вода, и тайнството брак, което съпрузите си дават един на друг), че ние миряните трябва да видим, че си оставаме с молитвени групи, литургии на словото и набожности. Не зная дали Бог ще поиска и това от Своята видима Църква и доколко тя би била все още Църква. Но невидимата, мистична, славна Църква няма да изчезне. Исус Христос я пази до Сърцето Си. В това вярвам, колкото мога.

(kath.net)

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар