Как Католическата църква може да бъде истинска Църква, ако в нея има толкова грехове и злини?

6 септември 2018, 16:48

На този въпрос може да се отговори с помощта на обикновено разсъждение. Като християни ние се вдъхновяваме от мислите, думите, чувствата и делата на Исус Христос. Чрез Кръщението ние сме „присадени“ към Него като клонки към лоза. Но когато вършим грехове, ние го правим не защото се вдъхновяваме от Христос, а само защото се отделяме от Него.
Същото може да се каже и за цялата Църква. Църквата е святата Христова Годеница, тя също черпи живителни сокове от Христос.
Съмнения в истинността на съгрешаващата Църква възникват, когато бъркаме богословското и социологическото разбиране на Църквата. На богословско ниво ние я виждаме свята: Христос излъчва Своята святост в членовете на Църквата, освещава я.
Ако погледнем Църквата в социологическа перспектива, то тя е събрание от хора, изповядващи определена вяра. Тези хора грешат, нейните структури също често са грешни. Много членове на Църквата са грешници, които се отдалечават от Христос и не черпят от Него святост, техните постъпки и начин на живот не съответстват на изповядваната вяра. Ето защо в Символа на вярата неизменно повтаряме: „Вярвам в една свята, католическа и апостолска Църква“. И въпреки присъствието на много грешници, ние никога няма да кажем: „Вярвам в греховна църква…“.
В живота на Църквата продължава мисията на Исус Христос, Неговото освещаващо и изкупително действие. Христос изкупи света със Своите страдания и смърт. В Църквата Неговите страдания продължават чрез раните, които тя получава както отвътре, така и отвън. В края на краищата същото се случило и с Господ: Той пострадал не само от враговете, но и от един от апостолите, които избрал – Юда.
Страстите Христови ще продължат до края на света, е казал Блез Паскал. Тези страсти се преживяват от Църквата. Както е посочено в Катехизиса на Католическата Църква, „Преди идването на Христос Църквата трябва да премине през едно последно изпитание, което ще разклати вярата на мнозина вярващи. Преследването, което съпътства нейното странстване на земята, ще открие `тайната на безчестието` под формата на религиозна лъжа, която поднася на хората привидно решение на техните проблеми с цената на отричането от истината.“ (675) „Църквата ще влезе в славата на Царството само чрез последната Пасха, когато ще последва своя Господ в Неговата смърт и Възкресение. Следователно Царството няма да се изпълни с историческия триумф на Църквата съобразно някакъв нарастващ прогрес, а едва след победата на Бога над последния пристъп на злото, защото с тази победа от небето ще слезе Божията Невеста, Новият Йерусалим. Последният съд ще ознаменува тържеството на Бога над бунта на злото след последното космическо сътресение на този свят, който преминава (677).
Като Христова Годеница Църквата е свята. Но членовете, от които е съставена, са белязани от греха. Грехът не принадлежи на Христос. Всеки от нас е длъжен да попита себе си, само себе си: доколко тясно съм свързан с Христос, черпя ли живот и святост от Него или се отделям от Него, внасяйки личния си принос в греховността на нейните членове?
В една от проповедите си в Германия папа Бенедикт ХVІ каза: „Да бъдеш в Църквата не означава да си част от организация, а да си в мрежата на Господ, в която Той лови от водите на смъртта към бреговете на живота както добри, така и лоши риби. Възможно е в тази мрежа да съм близо до лоша риба и да го чувствам, но също е вярно, че съм в мрежата не по волята на тази или онази риба, а защото това е мрежата на Господ, а тя се различава от всички човешки организации, докосвайки самата основа на моето същество.“
Именно по тази причина ние оставаме в Църквата, въпреки скандалите и човешките недостатъци.

(katolik.ru)

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар