Кръстът като съвършенство на живота

14 септември 2018, 10:59

Проповед за празника Кръстовден

Знакът на Кръста – това е знак на християнството. Това е първият знак, начертан на тялото ни по време на Тайнството Кръщение. Това е знак за нашето встъпване в Църквата. Това е знак за началото и края на всяко богослужение. Това е знакът, който свещеникът прави над нас след смъртта ни. Толкова сме свикнали с този знак, че е възможно да се превърне за нас в някаква рутина. Въпреки това за първите християни кръстният знак не е бил така обичаен. Минали няколко столетия, докато кръстът стане символ на Църквата. До края на ІV в. в храмовете не е имало изображения на кръста. Още от едно време кръстът бил оръдие за унизително наказание, затова за първите християни този знак бил скандален. Празникът Кръстовден възниква в Църквата във време, когато кръстът бил престанал да бъде знак на унижение, а станал знак на слава.
Как станало всичко това? Много свети отци са казвали, че кръстът неслучайно е бил избран за оръдие за наказание, че не кръстът е направен по образ на човешко тяло, а обратно – човекът е бил сътворен по образа на кръста. Това може да се разбира в символичен смисъл. Кръстът има хоризонтална и вертикална посока, т.е. духовна и земна. Именно така бил сътворен човека – с две перспективи. Затова светите отци казвали, че кръстът е съществувал още преди началото на сътворението на света. Това променя нашето отношение към него. Кръстът е нормалната съдба на човека, който е призван да се развива във всички посоки. Животът на човека е подобен на дърво. За да расте дървото, то се нуждае да черпи от соковете на земята, но му е необходима и слънчева светлина, и тогава неговата корона ще се развива нависоко и нашироко.
Същата тази истина, че човекът е бил сътворен по образа на кръста, може да се изтълкува и в духовен смисъл. За да се превърне семето в дърво, то трябва да умре. За да можеш да си напълно човек, трябва да се научиш да се вписваш в перспективата на кръста, трябва да се научиш да умираш. Кръстът е съвършенство на човека, а не негово унижение. Съвършенството на човека се състои в неговото съгласие с неизменната истина – че за да живееш, трябва да умреш, най-вече за греха, за собствения егоизъм. За да обичаш, трябва да умираш за себе си. Любовта предполага избор, което означава отказ от нещо, предполага жертва. Христос казва: „Няма по-голяма любов от тази да положиш душата си за своите приятели”. Тук той говори за кръста не като за унижение, а като съвършена любов. Тайната на кръста ни учи, че за да живеем в Христос, най-напред трябва се научим да умираме в Христос, да умираме в духовен смисъл.
И така, празникът Кръстовден не е празник на Христовите страдания, а напротив – празник на Кръста като източник на живота, като съвършенство на любовта. И затова днес ние пеем: „На Твоя Кръст се покланяме, Вседържителю, и славим Твоето свято възкресение”. Амин.

Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: Католически новини

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар