Потъпкването на доктрината винаги води след себе си потъпкване на морала

21 септември 2018, 11:39

„Възхищавам се, от човешка гледна точка на смелостта Ви, а от духовна – на доверието Ви в Бога. В трудни времена пристъпвате към жертвения олтар.“ С тези думи към кандидата за ръкополагане, Михаел Зулценбахер SJM, започва проповедта си кардинал Мюлер, бивш префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, в църквата „Sant’Agnese in Agone“ в Рим, на 15 септември, събота.
„Църквата обаче, която е основана от Бога и е съставена от хора, се намира по отношение на човешката си страна in urbе et orbе в предизвикана от хората дълбока криза на своята достоверност“, продължи той, посочвайки, че „в този драматичен момент подозираме и се боим от възможните негативни последици от скандали и грешки в ръководството“.
Кардинал Мюлер уточнява след това, че не „клерикализмът, каквото и да е това, а отвръщането от истината и моралната разюзданост са корените на злото“. Той обясни, че „потъпкването на доктрината винаги води след себе си потъпкване на морала и се проявява в нея“.
По-нататък казва: „Тежкото престъпление срещу светостта на Църквата без угризение на съвестта е следствие от релативирането на догматичната основа на Църквата. Това е истинската причина за шока и разочарованието на милиони вярващи католици. В анализа на причините за отделянията от едната Христова Църква през XVI в. специалистът по история на църквата Хуберт Йедин (1900-1980) заявява в първия том на своята „История на Тридентския събор“: „Думата реформа прикривала ереста и възникващият разкол.“
Мюлер обръща внимание че, „тогава, както и днес много се говори за реформа“. „Какво се крие зад лъскавата и медийно ефектна пропагандна формула „реформа на Курията и на цялата Църква“, освен ако не – както горещо се надявам – обновяване в истинността на откровението и следването на Христа? Не секуларизацията на Църквата, а освещаването на хората за Бога е истинската реформа.“
И предупреждава: „Не реформа, а лъжеучение е да се мисли, че учението на Църквата може да се запази, но заради слабите хора трябва да се измисли ново пастирско служение, което снижава изискванията на истината за Божието слово и християнския морал. Защото истинската опасност за днешните хора са парниковите газове на греха и глобалното затопляне на неверието и разпадането на морала, когато никой вече няма да познава и да научава разликата между доброто и злото. Най-добрият защитник на околната среда и природата е този, който възвестява Евангелието, че само с Бог може да има оцеляване и то не само ограничено и в близко бъдеще, а завинаги, вечно.“
Бившият префект продължава размишленията си: „Мнението, че християнската догма не е повече основа и критерий за морала и пастирството, води до христологичната ерес. Тя се състои в това, че се противопоставят Христос, учителя на божествената истина, и Христос, добрият пастир. А Христос е едно и също лице. Той не е мълчал пред Пилат, той „засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата“ (1Тим 6,13) и е постъпил като свидетел на истината. Исус противопоставя на релативизма на Пилат, който олицетворява цинизма на светската власт, спасителната мощ на Божията истина: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“ (Ив 18,37).“
По-нататък кардинал Мюлер обяснява в какво се изразява свещенослужението: „Да бъдеш свидетел на Христовата истина и слуга на Добрия Пастир: това е тайната и основата на тайнството свещенство в Църквата на Новия Завет.“
Той напомня на своя млад събрат думите на свети апостол Павел: „Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели“ (1Тим 6,12) и пояснява, че свидетелите „са събрани днес тук“ и те са неговите родители, които първи са му предали вярата в Христос, Спасителя на света, бабите и дядовците, братята и сестрите и всички роднини и приятели, събратята от общността, свещениците и дяконите, и накрая – епископът в негово лице, който е упълномощен от Исус Христос чрез възлагане на ръце и освещаваща молитва да даде на кандидата участие във властта и мисията на Месията. „Така, в лицето на Христос, главата на Църквата, ще можете със силата на Светия Дух да учите верните, да ги ръководите и да ги освещавате, за да стигнат до познанието на истината, да обичат Бог и ближния като себе си.“
Мюлер подчертава, че истинският пастир „гледа поверените му хора с Божията любов и в духовната си работа и христообразния си начин на живот, се променя според Първосвещеника, комуто служи“, както и това, че „добрият пастир се отличава от наемника, защото той обича хората със сърцето на Исус и Мария и защото рискува живота си за стадото на Господ.“
Той допълва: „Разбира се, и той е в редиците на вярващите и по пътя на земното странстване се нуждае, като всички нас, от благодатта за духовната си работа и от прошката на Бога за греховете и недостатъците си. Истинността на вярата, която той възвестява и спасението, което предава в тайнствата, не зависи, слава Богу, от дълбочината на неговата духовност или висока моралност на живота му, а от обективното спасително действие на тайнствата. Защото Христос си служи с хората, но не зависи от тях в спасителното си действие. Тъй като той самият е „причина за вечно спасение“ (Евр 5,9). Но докато Христос е бил без грях, всички вярващи и техните пастири се нуждаят от прошката. Изповядването на нашите грехове става в изповедалнята. Но когато богопосветени лица водят двойствен живот с цинично презрение към призванието си, тези дела се отнасят към духовния съд. Злодеянията трябва да бъдат осъждани от църковната власт, злосторниците да бъдат съдени и наказвани според закона. Който счита църковното наказателно право за несъвместимо с Евангелието на любовта, той не постъпва с милосърдие, а с презрение към хората, чиито права и достойнство са били ограбени. „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда“ (Мт 18,7). Това се отнася особено за онези, които чрез духовното служение са поставени за пример на верните и са укрепени при освещаването със Светия Дух.“
Накрая кардинал Мюлер напомня, че всички вярващи трябва да се чувстват отговорни за своите духовници, както е казано в Посланието до евреите: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, та с радост това да вършат, а не с въздишки. Молете се за нас“ (Евр 13,7;17;18).“

(по kath.net)

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар