Св. Антон Мария Кларет

24 октомври 2018, 19:54

Антон Мария Кларет е роден на 23 декември 1807 година, в Салент, близо до Барселона. Той бил петото дете на много набожно семейство тъкачи. Много рано у него се появило желание да стане свещеник. Но поради техническите си умения и организационния си талант той изучил първоначално бащиния си занаят и чак след настъпилите преживявания, вътрешно безпокойство и опасност за живота го накарали да последва призванието си.
След ръкополагането си през 1835 г. Кларет бил назначен за пастир в родната си енория. Но той все по-настойчиво чувствал зова да възвестява Евангелието. След наполеоновата окупация настъпило време на политически, икономически и религиозни катаклизми. Испания била разкъсвана от гражданска война между либерали и привърженици на абсолютната монархия, представителите на Църквата били преследвани и убивани, манастирите – опожарявани. След кратък престой в йезуитския орден в Рим, Кларет се върнал обратно в Испания, където от 1843 г. започнал да работи с голям успех като мисионер.
Въпреки политическите безредици, до 1847 г. той пребродил пеш цяла Каталуния, за да проповядва, писал и разпространявал брошури, публикувал многобройни трудове и със своята „общност за добрата книга“ спечелил безброй читатели. Преследванията го принудили да премести дейността си на Гран Канария. За да разпространява мисията си, след завръщането си в Каталуния през 1849 г. основал с петима съмишленици мисионерския орден „Синове на Непорочното Сърце Мариино“ ((CMF = „Cordis Mariae Fili“ или кларетинци). Още през същата година бил назначен за архиепископ на Куба, която по това време била испанска колония. Кларет насърчавал изграждането на епархиите и освен за мисията се грижел за създаването на кооперации, спестовни каси и народни библиотеки. През 1885 г. основал образователния институт на кларетинките – женски клон на неговия орден – за възпитание на младежите. Борбата му срещу социалните проблеми на острова, срещу робството и расовата дискриминация предизвиквали не само ентусиазъм, но също омраза и преследване. През 1856 г. Кларет станал жертва на атентат, в който бил ранен с опасност за живота.
Следващата година той бил повикан в Мадрид, където като духовен съветник и изповедник на кралица Изабела ІІ имал грижата за реда в местните отношения и заемането на епископските катедри. През 1859 г. бил избран за президент на кралския замък Ескориал. Кларет използвал пътуванията с кралското семейство през цяла Испания, за да проповядва и да води духовни упражнения, както и за написването и разпространението на многобройни брошури и книги.
След избухването на революцията през 1868 г. Кларет избягал в изгнание във Франция с кралското семейство. Въпреки тежкото си заболяване той участвал в подготовката на Първия Ватикански Събор, като категорично се застъпвал за непогрешимостта на папата. Когато испанското революционно правителство поискало от него да се предаде, той намерил убежище в цистерцински манастир в Южна Франция, където починал на 24 октомври 1870 година. Реликвите му били пренесени през 1897 г. във Вик, близо до Барселона, където са почитани и днес. Обявен е за блажен на 25 февруари 1934 г. от папа Пий ХІ и за светец на 7 май 1950 година от папа Пий ХІІ. Конгрегацията на кларетинците наброява днес около 3000 члена в 57 страни.

(kath-wiedie.de)

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар