Кардинал Мюлер издаде „Манифест на Вярата“

11 февруари 2019, 14:56

Бившият префект на Конгрегацията за доктрината на вярата кардинал Герхард Мюлер публикува документ, озаглавен „Манифест на Вярата“, в който мнозина съзряха особен вид корекция на някои от доктриналните обърквания, предизвикани от папа Франциск по време на понтификата му.
Намерението на кардинала било да публикува манифеста на 10 февруари. Тази дата е в навечерието на годишнината от деня, в който Папа Бенедикт XVI оповести, че ще се оттегли от Петровия престол (11 февруари 2013 г.), както и в навечерието на годишнината от свещеническото ръкоположение на самия кардинал Мюлер (11 февруари 1978 г.). Въпреки това обаче, полски уебсайт наруши ембаргото и публикува документа още на 8 февруари.
Припомняме, че папа Франциск отстрани кардинал Мюлер от длъжността префект на Конгрегацията за доктрината на вярата през 2017 г. Кардиналът бе назначение на Бенедикт XVI и заемаше този пост от 2012 г.
В манифеста кардинал Мюлер нито веднъж не споменава името на действащия папа, но заявява недвусмислено, че е бил помолен да даде публично свидетелство за истината „пред лицето на растящото объркване относно доктрината на Вярата“.
Манифестът излиза на бял свят след изключително спорния съвместен документ на папа Франциск и ислямския лидер от „Ал Азхар“, в който четем следния текст: „Плурализмът и религиозните различия“ са „воля на Господ в Неговата мъдрост“ – изявление, което, според някои, противоречи на католическата вяра.
Напротив, кардинал Мюлер прави точно обратното изявление в манифеста, като пише: „Разграничаването на три личности в божествено единство (ККЦ 254) бележи фундаменталната разлика между вярващия в Господ и човек, който е от друга религия. Религиите нямат съгласие точно по отношение на тази вяра в Исус, Който е Христос… Нещо повече, първото послание на св. Иван посочва, че всеки, който отхвърля Неговата божественост е антихрист (1 Ив. 2, 22), доколкото Исус Христос, Божият Син, отвечно е в едно с Бог, Неговия Отец (ККЦ 663)“.
Кардиналът публикува своя манифест до цялата световна общественост, на седем различни езика, като по този начин дава възможност за широко утвърждаване на ортодоксалната католическа вяра.
Като изяснява виждането на Църквата по отношение на исляма, кардинал Мюлер отхвърля мюсюлманското разбиране, че Христос е някакъв пророк, а не Месия. „Трябва с ясна решимост да устоим на древните ереси, които виждат в Исус Христос просто добър човек, брат и приятел, пророк и моралист“ – се казва в манифеста.
Манифестът се спира и на други точки, които биха могли да се разглеждат като опит за корекция на папа Франциск, в това число недопустимостта до Светото Причастие за разведени католици, встъпили в повторен брачен съюз, или за протестантите; вечността на ада; забраната за женени свещеници; свещеническия целибат.
В манифеста кардинал Мюлер пише: „Разведените, встъпили в повторен граждански съюз, чийто сакраментален брак съществува пред Бог, както и онези християни, които не са в пълно общение с католическата вяра и Католическата Църква, не са в състояние да приемат плодотворно Светото Причастие (ККЦ 1457), защото това не би ги отвело до спасението“. И добавя: „Нещо повече, Свещеното Писание предупреждава да се внимава с приемането на Светото Причастие: „Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня“ (1 Кор. 11, 27).
В апостолическото си насърчение Amoris Laetitia папа Франциск написа, че „никой не може да бъде осъден, защото не е такава логиката на Евангелието“. Също и в свои интервюта Франциск стигна до предположението, че онези, които не искат да са част от Господ, са по-скоро мъртви, отколкото да са отишли в ада.
Цитирайки Катехизиса на Католическата Църква, кардинал Мюлер подчертава, че „онзи, който умре в смъртен грях и без опрощение ще бъде завинаги разделен от Господ“ (ККЦ 1033). В манифеста се казва още, че „вечността на наказанието на ада е една ужасна реалност, която, съгласно свидетелството на Свещеното Писание, привлича всички онези, които „умират в състояние на смъртен грях“ (ККЦ 1035).“Да си мълчиш за тези или други истини на вярата и да учиш хората другояче е най-голямата измама, срещу която Катехизисът разгорещено предупреждава“ – казва кардиналът. „Това представлява последното изпитание за Църквата и води хората до религиозно объркване, „цената на тяхното отстъпничество“ (ККЦ 675); това е лъжата на Антихриста.“
По повод наскорошното изявление на папата, че е отворен към свещеничество без целибат в някои случаи, както и евентуално посочване на жени за дякони, изглежда също е обект на коментар от страна на кардинал Мюлер в манифеста. В документа се казва, че „свещениците доброволно се отдават на целибат като „знак за нов живот“ (ККЦ 1579)“. Църквата – продължава кардинал Мюлер – е „обвързана от избора, направен от самия Господ. Ето защо е невъзможно ръкополагането на жени“ (ККЦ 1577). И добавя: „Да се смята, че тази невъзможност е някаква форма на дискриминация спрямо жените, само показва липсата на разбиране за това тайнство, което не е с цел земна власт, а става дума за това да бъде представляван Христос, Младоженеца на Църквата“.
По-нататък в текста на манифеста кардинал Мюлер отново подчертава неразривната връзка между вярата и моралния закон, който трябва да бъде следван „с цел да се прави добро и да бъде постигната целта (обещаното блаженство). В тази връзка той се позовава на различни части от моралното учение на Църквата, „често игнорирани днес“. Позовава се на различни фрагменти от моралното учение, съдържащо се в Катехизиса на Католическата Църква – учение, което няма как да бъде откъснато от експлицитно цитираните норми като например: 2270 – „човешкият живот трябва да бъде уважаван и защитаван изцяло от момента на зачеването“; изричното отхвърляне на тежки грехове, каквито са абортът (2271), контрацепцията (2370), евтаназията (2277), самоубийството (2280), съжителството извън брак (2350), мастурбацията (2352), развратът (2353), порнографията (2354), блудството (2380-2381). Кардиналът също така изрично цитира изречения от онези части на Катехизиса (2357-2359), които посочват „хомосексуалните актове като актове на тежка поквара“ и „откровено нередни“, и които призовават хората с хомосексуални наклонности да живеят в „целомъдрие“.
Въпреки че не споменава нито веднъж по име папа Франциск, критиките в манифеста са толкова ясно очертани, че не оставят никакво съмнение за идентичността на поне един от членовете на йерархията, когото кардинал Мюлер се надява да поправи/коригира. „Учението на Апостола продължава да бъде валидно и днес, че анатемосан е всеки, който проповядва друго евангелие, „дори ако ние, или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това“ (Гал. 1, 8). „Предаването на вярата е неразривно свързано с човешкия авторитет на неговите пратеници, които в някои случаи изоставиха поверените им хора, лишавайки от смисъл и сериозно увреждайки тяхната вяра“ – завършва кардинал Мюлер.

Източник: LifeSiteNews

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар