Постното време ни дава възможност да поставим Господ отново в центъра на нашето съществуване

20 март 2019, 09:44

„Дяволът използва всякакви форми на изкушение – това ни разказва Евангелието. Става дума за изкушенията, през които преминал Исус, Божият Син, доколкото Той приел нашата човешка природа. Те са част от най-фундаменталните изкушения, които засягат нашия човешки живот. Става дума за изкушения срещу живота, Господ и любовта. Това са трите фактора (Господ, животът и любовта – б. пр.), които позволяват на нашата „човешкост“ да влезе в Господното спасение. Това спасение е доста лесно достъпно за нас, ако вярваме на казаното от св. Павел: „Защото, ако с устата си изповядваш Господа Исуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш“ (Рим. 10, 9).
Първото изкушение е относно живота и смъртта. Всъщност, дяволът идва да изкушава Исус, когато той е на ръба на смъртта. Тезата на мой приятел лекар ми помогна да разбера какво точно се крие зад това изречение в Евангелието: „Като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, Исус най-сетне огладня.“ Когато постим, като пием само вода, ние изпитваме известно страдание около три или четири дни – необходимото време за балансиране на захарта в кръвта. След това гладът изчезва, благодарение на баланса, който произтича от това, че тялото черпи от своите резерви от захар, съдържащи се в мускулите и черния дроб. След около тридесет дни, или 40, при по-усилено гладуване, гладът се появява отново, доколкото всички резерви са изчерпани и човекът стига до там, че може да умре. Това е смъртният глад. Това изкушение на дявола, когато казва, че ще превърне камъните в хляб, е с цел да накара Исус да избяга от смъртта. Това е същото изкушение, което Той ще чуе в деня на Своето страдание: „Ако си Син Божий, слез от Кръста“ (Мат. 27, 40).
Второто изкушение засяга отношението към Бог. То е свързано с идолопоклонничеството, сиреч – начина, по който се отдалечаваме от Господ, за да служим на собствените си амбиции, жаждата ни за слава и признание. Христос не черпи Своята слава от човешки суети. Неговото слизане до най-ниската точка на нашата човешка същност ни показва къде би трябвало да търсим славата, която идва от Бог – слава, която има вечна стойност. На Връбница тълпите Го приветстват. В друго едно време хората искат да Го направят цар, но Исус успява да се измъкне. Той знае къде е истинската слава: „Прославям те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци“ (Мат. 11, 25). Мъдрите и учените са онези арогантни и претенциозни хора, които вярват, че могат да се справят без Бог. Исус на Кръста е облечен с Божията слава, която се състои в това да обичаш до край.
Третото изкушение се отнася до любовта. Ние винаги изпитваме нуждата да знаем колко далеч могат да стигнат онези, които ни обичат, именно заради тази любов. Да изкушаваш Бог – това означава да нямаш доверие в Него и да Го подлагаш на тест. Исус не ще изкуши Своя Отец, дори в пристъпа на най-голямо страдание. В Гетсиманската градина, в състояние на най-дълбока изоставеност, Исус ще поиска от Своя Отец да Го пощади от ужасните мъки на Кръста. Но завършва молитвата Си с доверие в това изоставяне: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лук. 22, 42).
В тази Първа постна неделя ние ставаме свидетели на борба, която ние самите трябва да предприемем. От нас винаги се изисква да избираме живота, само че този живот отива във вечността далеч отвъд своя органичен израз. Ето защо всеки живот е свят. Щом Исус, Който е Божи Син, прие да премине през смъртта, това идва да ни покаже, че дори при най-голяма деградация, дори в най-крехкия живот, трябва да признаем божественото присъствие. След като сме избрали живота, ние трябва също и да изберем Онзи, Който е Негов извор: Бог. Постното време ни дава възможност да поставим Господ отново в центъра на нашето съществуване. Това е благословия. Нека не изпускаме този шанс. И накрая, трябва да осъществим акт на вярата, който би се изразявал в пълно доверяване на Божията любов, която ни придружава навсякъде и винаги, независимо от изпитанията, в радостните и тъжните моменти от живота ни.
Изкушенията на Исус ни изправят отново лице в лице със същественото: живота, Бог, любовта. Това са най-ужасяващите изкушения, които винаги ще накъсват нашето съществуване. Като съзерцаваме Господнята битка, нека винаги се стремим да приемаме дара на Светия Дух, който ни дава възможност да избираме живота; да обожаваме Бог; да получаваме любов, така че ние, от своя страна, да можем да живеем, благодарение на нея. Възкресението на Исус е Неговата победа за нашето спасение.“

Мишел Опети, архиепископ на Париж
Нотр Дам, Първа постна неделя


ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите, публикувани в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар