Големият грях

31 март 2019

Има един порок, който притежава всеки човек на света; и всеки един на света го мрази, когато го вижда у другия, и едва ли някой , освен християнинът, си представя някога, че и самият той го притежава. Чувал съм хората да признават, че имат лош характер или че не могат да устояват на жените или на пиенето, или дори че са страхливци. Не мисля, че въобще някога съм чувал човек, който не е християнин да обвинява себе си в този порок. И в същото време много рядко съм срещал някого, който не е християнин, да показва и най-малката милост към другите хора, когато го открие у тях. Няма недостатък, който да предизвиква по-голямо неодобрение към другите хора, нито пък недостатък, който по-малко да забелязваме у себе си. И колкото в по-голяма степен го притежаваме, толкова повече не го харесваме у другите.
Порокът, за който говоря, е гордостта или самонадеяността, а добродетелта, която му се противопоставя, според християнската нравственост е смирението. (…)
В основата на гордостта стои съперничеството – съперничеството е заложено в самата й природа, докато съперничеството при другите пороци се появява, така да се каже, случайно. Гордостта не изпитва никакво удоволствие от това да притежава нещо, а само от това да притежава нещо повече от другия. Ние казваме, че хората се възгордяват от това, че са богати, умни или хубави, но това не е така. Те се гордеят от това, че са по-богати, по-умни или по-хубави от другите хора. Ако всички останали станеха също толкова богати, умни или хубави, тогава нямаше да има с какво да се гордеят. Сравнението е това, което ви прави горди: удоволствието да бъдете над останалите. Щом изчезне елементът на съперничество, изчезва и гордостта. (…)
Християните са прави: именно гордостта е главната причина за нещастието на всеки един народ и всяко семейство от самото начало на света. Другите пороци могат понякога да обединяват хората: можете да откриете разбирателство, шеги и доброжелателство между пияници или нецеломъдрени хора. Но гордостта винаги означава вражда – тя е вражда. И не само вражда между човек и човек, но и вражда към Бога.

К.С.Луис
„Обикновено християнство“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар