Смирението – освобождение от маскарадните костюми

1 април 2019

Не трябва да мислим, че гордостта е нещо, което Бог забранява, защото се обижда от нея, или че смирението, което Той изисква, дължим на Неговото достойнство – като че ли самият Бог е горд. Той въобще не се безпокои за Своето достойнство. Въпросът е, че Той иска ние да го познаваме, иска да ни даде Себе Си. А Той и ние се намираме в такова положение, че ако наистина влезем в някакъв допир с Него, ние всъщност ще бъдем смирени – блажено смирени, защото ще изпитваме безкрайното облекчение, че най-накрая сме се отървали от всички глупави безсмислици за собственото си достойнство, които не са ни давали покой и щастие през целия ни живот. Той се опитва да ни направи смирени, за да може да настъпи този момент; опитва се да ни освободи от тези глупави, грозни, маскарадни костюми, с които всички ние сме се докарали и с които като малки идиотчета важно се перчим. …
Не си представяйте, че ако срещнете един наистина смирен човек, той ще представлява това, което повечето хора днес наричат „смирен“: той няма да е някакъв мазник и угодник, който непрекъснато да ви повтаря, че той, разбира се, е никой. Вероятно ще си помислите за него, че изглежда приветлив и интелигентен човек, който действително се интересува от това, което вие му казвате. Ако не го харесате, то ще е, защото ще почувствате известна завист от лекотата, с която той се наслаждава на живота. Той не мисли за смирение: той въобще не мисли за себе си.
Ако някой иска да постигне смирение, мисля, че мога да му посоча първата стъпка. Първата стъпка е да осъзнаете, че сте горд. А това е една доста голяма стъпка. Поне нищо друго не може да се направи преди нея. Ако мислите, че сте надменен, това всъщност означава, че вие в действителност сте много надменен.

К.С.Луис

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар