Цената на нашето опрощение

2 април 2019

Живеем със странната заблуда, че самото време заличава греха. Чувал съм други, а и себе си, да разказваме – дори през смях – за жестокости и измами, вършени в детството ни, така сякаш изобщо не се отнасят за нас – разказвачите. Но самото време не влияе нито на факта, че е извършен грях, нито на вината за него. Вината се изличава от съзнанието не от времето, а чрез покаяние и чрез кръвта на Христос. Ако сме се покаяли за тези отдавнашни грехове, трябва да помним цената на нашето опрощение и да бъдем смирени. Колкото до греха като факт, нима има нещо, което може да го премахне? За Бог всички времена са едно вечно настояще. Не е ли поне малко възможно – по някое от направленията на Своята многоизмерна вечност – Той винаги да ви вижда да късате крилата на някоя муха в детската стая, да вижда един вечно подмазващ се, лъжещ и похотлив ученик или онзи момент на малодушие или пък наглост пред началството? Спасението може би се състои не в заличаването на тези вечни мигове, а в усъвършенстваната човечност, способна вечно да носи срама, радвайки се, че той е създал повода за Божията милост и приемайки радушно, че този срам трябва да стане достояние на вселената. Навярно в такъв вечен миг св. Петър ( той ще ми прости, ако греша) завинаги се отрича от Учителя си. Ако е така, тогава наистина ще излезе вярно, че за повечето от нас, в сегашното ни състояние, небесните радости и удоволствия са неща, към които тепърва ще „придобиваме вкус“, и че някои начини на живот ще направят този вкус навярно възмутително невъзможен.

К.С.Луис
„Проблемът болка“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар