Разговорът с дявола е опасен

4 април 2019

Днес от ранна утрин душата ми е в тъмнина. Не мога да се повдигна към Исус; чувствам се като изоставена от Него. Не искам да се обръщам към създанията за яснота, защото знам, че те няма да ме осветлят, ако Исус иска да ме остави в тъмнина. Подчинявам се на Неговата свята воля и страдам, но борбата става все по-голяма и по-голяма. (…) Когато тръгнах към параклиса, духът ми потъна в още по-голям мрак. Нямах желание за нищо. Тогава чух гласа на Сатаната: „Виж колко противоречиво е всичко, което дава Исус. Казва ти да основеш манастир и ти дава болест; заповядва ти да се погрижиш за празника на милосърдието, а светът изобщо не иска такъв празник. Защо се молиш за този празник? Този празник е толкова неуместен.“ – Душата ми мълчеше и се молеше с акт на воля, тя не влезе в разговор с духа на тъмнината. Но ме обзе странно нежелание за живот и трябваше да напрегна силно волята си за утвърждаване на живота… Отново чух думите на Изкусителя: „Моли смърт за себе си, утре след Светото Причастие. Господ Бог ще те чуе, защото Той така често те е изслушвал и ти е давал това, за което си Го молила.“ – Аз мълча и се моля с акт на воля, още повече се подчинявам на Бог и се моля мислено да не ме изоставя в този миг. Вечер е, 11 ч., всички сестри вече спят в килиите си. Само моята душа се бори, и то с огромно усилие. Изкусителят продължава да говори: „Какво те интересуват другите души? Трябва да се молиш само за себе си. Грешниците ще се обърнат без молитвите ти. Виждам, че много страдаш в момента. Давам ти съвет, от който ще зависи щастието ти: Не говори на никой за Божието милосърдие и специално грешниците не насърчавай да се уповават на Божието милосърдие, защото на тях им се полага справедливо наказание. Второто най-важно нещо е да не казваш на изповедниците си какво се случва в душата ти (…). Аз ги познавам и знам кои са те, затова искам да те предпазя от тях. Гледай да си добра монахиня; достатъчно е да живееш така както и всички останали. Защо се излагаш на толкова много трудности?“
Продължавах да мълча с акт на воля в Бога, въпреки че горък вик иска да се изтръгне от сърцето ми. Дяволът се отдалечи засега и изтощена аз веднага заспах. На сутринта, след приемане на Светото Причастие, дойдох в килията си, паднах на колене и поднових моя акт на отдаване към пресвятата Божия воля. Моля Те, Исусе, дай ми сила за борба; нека ми бъде според Твоята свята воля. Душата ми намери наслада в Твоята свята воля.
В този миг видях Исус, Който ми каза: „Доволен съм от това, което правиш. (…) Сатаната не постигна нищо с изкушенията си при теб, защото ти не се впусна в разговор с него. Продължавай така. Днес ти ми оказа голяма чест с твоята вярна борба.“

Св. Фаустина Ковалска
Дневник V, 1497-1499

Превод: catholic-news.bg

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите, публикувани в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар