Само Христос е Божи Син, само Христос е Пътят, Истината и Животът

5 април 2019

Защото, като си помислите, нима популярната представа за християнството не е просто тази, че Исус Христос е бил велик нравствен учител и че стига само да последваме съветите Му, ние ще можем да установим по-добър обществен ред и да избегнем друга война? Сега, обърнете внимание, това е съвсем вярно. Но то далеч не ви казва цялата истина за християнството и няма никакво практическо значение.
Съвсем вярно е, че ако последваме съветите на Христос, ние скоро ще заживеем в един по-щастлив свят. Не е нужно дори да стигаме чак до Христа. Ако правехме всичко, което Платон, Аристотел и Конфуций са ни казали, ние щяхме да се оправяме доста по-добре, отколкото сега. Е, и какво от това? Ние никога не сме следвали съветите на големите учители. Защо пък да започнем сега? Защо да следваме Христос, а не някой от другите? Защото Той е най-добрият нравствен учител? Но тогава изглежда още по-невероятно да започнем да Го следваме. Ако не можем да разберем елементарните уроци, нима можем да разберем по-сложните? Ако християнството означава само още малко добри съвети, тогава то няма никакво значение. Не сме чувствали липсата на добри съвети през последните четири хиляди години. Няколко повече с нищо няма да променят нещата.
Но щом като погледнете което и да било от истинските християнски произведения, вие ще откриете, че в тях става въпрос за нещо твърде различно от тази популярна религия. Там се казва, че Христос е Син на Бога (каквото и да означава това). Там се казва, че тези, които Му се доверят, могат също да станат синове на Бога (каквото и да означава това). Там се казва, че Неговата смърт ни е спасила от греховете (каквото и да означава това). (…)
Сега нас най-много ни стряска християнското твърдение, че присъединявайки се към Христа можем „да станем синове на Бога“. Човек пита: „Нима не сме синове на Бога? Та нали бащинството на Бога е една от основните християнски идеи?“ Добре, в определен смисъл няма никакво съмнение, че вече сме синове на Бога. Искам да кажа, че Бог ни е сътворил и ни обича, и се грижи за нас, и в този смисъл Той ни е като баща. Но когато Библията казва, че ние можем „да станем“ Божии чеда, положително се има предвид нещо друго. (…)
В едно Верую се казва, че Христос е Син на Бога, който е „роден, несътворен“; и после се добавя „роден от Отца преди всички векове“. (…)
Да родиш, означава да станеш „бащата на“; да създадеш значи да направиш. И разликата е тази. Когато раждаш, раждаш нещо подобно на теб. Човек ражда човешки бебета, бобърът ражда малки бобърчета и птичката снася яйца, от които се излюпват малки птиченца. Птичката прави гнездо, бобърът изгражда бент, човекът прави радиоапарат; или той може да направи нещо, което повече да прилича на него: да кажем, статуя. Ако наистина е много изкусен скулптор, той може да направи и статуя, която действително много да прилича на човек. Но, разбира се, не е истински човек: това само много прилича. Статуята не може да мисли или да диша. Статуята не е жива.
Това е първото нещо, което трябва да стане ясно. Това, което Бог ражда, е Бог; също както това, което човек ражда, е човек. Това, което Бог създава, не е Бог; също както това, което човек прави, не е човек. Ето защо хората не са синове на Бога в смисъла, в който е Христос. Те могат да приличат на Бога по някои неща, но те не са точно като Него. Те са повече статуи или картини на Бога.
Статуята има формата на човек, но тя не е жива. По същия начин човек има (в определен смисъл, който ще обясня след малко) „формата“ или прилича на Бога, но той не притежава този живот, който има Бог. (…) Всичко, което Бог е направил, има известна прилика с Него. (…) Когато стигнем до човека, най-висшето от всички животни, виждаме най-голямата известна нам прилика с Бога. (…) Човек не само живее, но обича и разсъждава, биологичният живот достига в него най-високото си развитие, което е известно.
Но това, което човек в природното си състояние няма, е духовният живот – по-висшият и различен вид живот, който съществува в Бога. Ние използваме една и съща дума „живот“ и за двата вида… В действителност разликата между биологичния и духовния живот е толкова важна, че и аз ще ги нарека с две имена. Биологичният вид, който получаваме чрез природата и който (както всичко останало в природата) винаги има тенденция към изчерпване и разруха (…) е Биос. Духовният живот, който вечно съществува в Бога, и който е създал целия природен свят, е Зое. Биосът има, естествено, известна прилика със Зоето, но тя е само като приликата, която съществува между снимката и мястото или между статуята и човека. Когато човекът, който притежава Биос, започне да притежава Зое, промяната, която настъпва с него, е толкова голяма, колкото промяната, която би настъпила с една статуя , ако тя се превърне от дялан камък в истински човек.
И точно за това се говори в християнството. Този свят е едно голямо скулптурно ателие. Ние сме статуите и из ателието се носи мълвата, че някои от нас някога ще станат живи.

К.С.Луис
(„Обикновено християнство“
)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар