Catholic-news

Проповед за възпоменанието
Дева Мария на Светата Броеница

† отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
7 октомври 2015 г.
Клагенфурт, Австрия

Братя и сестри,
Според преданието Пресветата Дева Мария наредила на св. Доминик да се моли Броеницата тогава, когато той безпомощно гледал и се съмнявал дали неговата работа в Южна Франция изобщо ще принесе какъвто и да е плод. Доминик се чуствал като продупчен балон пред невярата и духовната пустиня в повереното му стадо. Божията Майка му казала тогава: „Дръж се за Светата Броеница, моли се с народа, останалото ще извърша аз.” Обаче самата Света Броеница е по-стара и произхожда от съзерцателните размишления на източните монаси.
Както вече знаем, Светата Броеница има собствена душа и тяло. Душата й е молитва съзерцателна, размишление върху отделни Евангелски сцени, засягащи събития от живота на Божията Майка и на Исус. Тялото на Светата Броеница са зрънцата, които редовно минаваме, казвайки молитвите „Радвай се, благодатна…“ и „Отче наш…“.
Църквата днес препоръчва да молим Светата Броеница с Евангелието в ръка и да намираме в него откъси, засягащи: благовещението, посещението, рождеството Христово и така нататък – завършвайки с увенчаването на Дева Мария за Царица на Небето и Земята. Върху Тайните трябва да размишляваме също и в смисъл как да ги прилагаме в нашия всекидневен живот.
Рождество Христово, животът на земята, тръненият венец, кръстният път – най-дългият, защото води винаги нагоре, Възкресението, Възнесението, там, където ни очакват – на Небето – всичкото е история на Исусовото Сърце.
Светата Броеница открива пред нас тази история в нейните Тайни със съдействието на Онази, която е била най-близка на Исус и Го е познавала най-добре. Светата Броеница всъщност е Евангелието, което възпоменаваме, молейки се на Тази, която го е живяла най-съвършено всеки ден.
Често нямаме сили за съзерцателно молене на Броеницата. Казваме я като че ли почти заспали, заспиваме с нея от умора – но това е също Светата Броеница. Ще си призная, че аз забелязвам голям чар дори в онзи монотонен ритъм на молитвата. Когато гледам хората, молещи се със Светата Броеница в църквата, дори монотонно, винаги си спомням за детето, което в съня си се държи здраво за ръката на майка си. Забележете, че нашите ръце, когато вземат Броеницата, като че ли се хващат за ръката на Божията Майка и за нашата вяра!
Колко много търпение и издръжливост има в това държане за Светата Броеница. Времето тече, а ние се държим за Броеницата, като за ръката на мама. Дори тогава, когато водещият свещеник не се спира за по-дълго размишление върху някои от Тайните, а само бързо се моли, нататък и нататък, а ние на пръв поглед не мислим за нищо, очарователно е това придържане към вярата.
Загадката на Светата Броеница се основава в това, че, молейки се с нея, можем съвсем съзнателно да изричаме думите и да размишляваме върху предизвестените Тайни, но можем също и въобще да не се придържаме към думите. Загадката на Светата Броеница е и в това, че я измолваме нееднократно при умора, болест, почти заспали, нервни, разсеяни, не помнейки адреси, телефони, фамилни имена, дати – само това едно-единствено „Радвай се, благодатна Марийо”…
Тази на пръв поглед безсмислено измолвана Света Броеница ще ни открие великата истина, че няма дълг, няма принуда прекалено много да сме съсредоточени в мислите си, нито в изричаните думи, за да сме във връзка с Господ Бог. Напротив, трябва да излезем извън човешките думи, които не изразяват Бог, извън мислените спекулации и комбинации, които не са в състояние да Го обгърнат.
Вълнуващ е изходът извън думите, извън мислите и придържането към Бог само с нашата свободна воля, с нашето упорито молещото се сърце.
В Светата Броеница отново откриваме съкровищницата на нашата вяра, Светото Евангелие, нашите всекидневни, обичайни молитви, с които се обръщаме към Божията Майка и към Исус. Най-великите папи са писали енциклики за Светата Броеница, наричали са Броеницата жив образ на Пресветата Майка, която ни води към Небесните вселения.
Амин.