Обикновеното литургично време – времето на Светия Дух

20 януари 2020, 20:24

От понеделника след празника Кръщение Господне в Църквата започва т. нар. Обикновено време (в някои преводи „Време през годината“ – б. пр.) от литургичния цикъл, на което съответства зеленият цвят на свещеническите одежди. Бихме могли да го наречем още и времето на Светия Дух, тъй като и двете части на това време започват след празник, свързан със Светия Дух.
Обикновеното време започва след Кръщение Господне, когато Светият Дух слиза над Христос във вид на гълъб, и продължава след Петдесетница, когато Христос изпраща Своя Дух над апостолите във вид на огнени езици. Ние, католиците, често мислим, че Светият Дух е преди всичко дар на Христос за Неговата Църква, който ние получаваме в пълнота в Тайнството Миропомазание. Но не бива да забравяме, че Светият Дух от самото начало на света се е носел над водите така, както в началото на мисията на Христос се носи над Йордан, и както се носи над водата при нашето кръщение.
За това добре свидетелства Евангелието от св. Марко. Евангелист Марко подчертава, че Светият Дух постоянно води Христос, както Го води и в пустинята след кръщението (Мк. 1, 12). Това влияние на Светия Дух придава, ако може така да се каже, по-ясен характер на всяко действие на Христос и Неговите ученици. В тази връзка е интересно да се отбележи, че св. Марко използва една незабележима дума в своето Евангелие повече от четиридесет пъти. Това е думата „тозчас”: когато Исус излязъл от водата, Иван тозчас видял разтварящите се небеса и слизащия над Него Дух (Мк. 1, 10); след това тозчас Духът отвежда Исус в пустинята (Мк 1, 12); Иван и Андрей оставили мрежите си и тозчас Го последвали (Мк 1, 18); Исус тозчас повикал Яков и Иван (Мк 1, 20). Думата „тозчас” е превод от гръцка дума, която означава „директно”. Ако Христос действа директно, това е защото Светият Дух Го води. Ако учениците тозчас оставят своите мрежи, това е защото ги води Светият Дух.
Обикновено, преди да вземем някакво важно решение, ние съпоставяме положителните и отрицателните му последици, като мислим колко ще спечелим или загубим от това, след което стигаме до компромис или отлагаме решението и очакваме по-добри за нас обстоятелства. Ако бяхме се вслушвали в гласа на Светия Дух, щяхме да знаем, че нашето щастие се състои само в изпълнението на Божията воля – сега, без да отлагаме за утре. Като ученици, водени от Светия Дух, ние също би трябвало да вървим директно и да изпълняваме всичко тозчас.

Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар