Двата пътя

4 март 2020, 16:21

„…Видях два пътя: единият беше широк, насипан с пясък и цветя, изпълнен с радост и музика и други приятни неща. Хората вървяха по него танцуващи и веселящи се – стигаха до края, без да забележат, че пътят свършва. А отдолу зееше страшна бездна, която беше адът. Душите падаха неусетно в пропастта, както си вървяха, така падаха в нея. Бяха толкова много, че не беше възможно да бъдат преброени. Видях и другия път, по-скоро пътека, понеже беше тесен и покрит с тръни и камъни, хората вървяха по него със сълзи в очите и с разни страдания. Някои падаха върху камъните, но веднага се изправяха и продължаваха да вървят. В края на пътеката имаше великолепна градина, пълна с всякакъв вид щастие и всички тези души влизаха в нея. Веднага, още в първия миг, те забравяха за мъките си.”

Св. Фаустина Ковалска, дневник (153)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар