Свети Антоний Падуански

13 юни 2020

Един от най-обичаните и призоваваните светци от вярващите е свети Антоний Падуански. Той е роден около 1195 в Лисабон, в заможно благородническо семейство. Бил кръстен с името Фернандо. Започнал да учи в училището на катедралата, която била в съседство с бащиния му дом. През 1210 г. продължил учението си в училището на августинците от манастира „São Vicente de Fora“, а от 1212 г. – в августинския манастир „Santa Cruz“ в Коимбра. Получил солидно образование и бил ръкоположен за свещеник. Разтърсен от погребението на костите на петте марокански мъченици в неговата църква, той взел решение да се присъедини към францисканците и през 1220 г. постъпил в манастира „Santo António dos Olivares“ в Коимбра, като приел името Антоний.
Същата година заминал за Мароко, но се разболял и бил принуден да се върне обратно в родината. През 1221 г. отишъл в Асизи, където участвал в генералното събрание на своя орден, заедно с още 3000 свои събратя и свети Франциск. Братята били впечатлени от дарбата му на оратор. След това Антоний живял дълго време в постницата на Монте Паоло, близо до Форли. Между 1222-1224 г. бил натоварен със задачата да се бори срещу катарите и валдензите в Северна Италия, предимно в Римини и Милано, както и в Южна Франция, където служил като впечатляващ проповедник. По същото време бил гвардиан на францисканците в Ле Пуй и Лимож. Неговата францисканска бедност събуждала доверие в словата му, огромните му познания на Библията събуждали възхищение, бил толкова убедителен, че го наричали „чук за еретиците“.
Преданията разказват за удивителната способност на св. Антоний да общува с други народи на събора в Рим, само посредством силата на словото си. Една от най-известните легенди, разказващи за чудесата му като проповедник, е тази за проповедта му на брега на Римини. Жителите не искали да го слушат, но рибите се събрали и подали главите си от водата. Това чудо довело до обръщането на почти цялото население на града. А когато някой се усъмнил в присъствието на Христос в тайнството Евхаристия, светецът помолил да доведат магаре, което три дни не било хранено. Животното подвила крака пред свети Антоний, който го посрещнал с хостията в ръка и изобщо не се докоснало до храната.
Когато го чул как говори, папа Григорий ІХ го нарекъл „съкровищница на Светото Писание“.
Свети Франциск назначил Антоний през 1224 г. за лектор по богословие за малките братя от ордена в университета в Болоня и за ръководител по богословие на целия орден. Антоний въвел августинското богословие във францисканския орден. От 1227 до 1230 той отново служил като проповедник в Северна Италия, като същевременно бил провинциал на ордена за Романя, със седалище в Падуа, където прекарал последните години от живота си. Неговите проповеди за постното време в Падуа през 1231 г. имали сензационен успех. Нито една църква не била достатъчно голяма, за да побере хората, дошли да го слушат и той трябвало да излезе отвън. Разказва се, че имал близо 30 000 слушатели.
Целият район около Падуа изглеждал преобразен: опрощавали се дългове, скарани семейства се помирявали, крадци връщали откраднатото, проституиращи заживявали почтено, недължими и прекомерни лихвени проценти били връщани на длъжниците. Млад мъж от Падуа, който нападнал с ритник собствената си майка, бил така развълнуван от проповедта на светеца, че отсякъл крака си с брадва. Но Антоний по чудесен начин възстановил целостта на крайника.
През 1230 г., изтощен от уморителните пътувания, светецът напуснал поста си и живял на един орех в Кампосампиеро, близо до Падуа. В края на дните му за него се грижели кларисите в манастира в Падуа, където той починал.
Свети Антоний е прочут помощник за намирането на изгубени вещи, за което се разказват много чудеса. Веднъж бил изгубен ценен пръстен и притежателят потърсил помощ при него. Светецът се помолил и пръстенът бил намерен в една риба, извадена от водата. Млад монах взел Псалтира на светеца без негово разрешение. След това той бил измъчван от видения, които го накарали бързо да върне книгата.
Свети Антоний е изобразяван обикновено с Детенцето Исус на ръце. Това е свързано с историята за граф Тисо, който като домакин на светеца отишъл при него посред нощ, за да се увери, че гостът му е добре. От стаята на Антоний излизала такава ярка светлина, че графът се уплашил да не би да е станал пожар и отворил вратата. Видял светеца усмихнат да държи в обятията си Младенеца. Графът получил разрешение да разкаже за това, което бил видял с очите си, едва след смъртта на св. Антоний.
Св. Антоний бил погребан във вторник и от този ден на гроба му започнали да се случват толкова много чудеса, че св. Бонавентура възкликнал: „Ако търсиш чудеса, при свети Антоний иди!“
От ХVІІ в. започва да се служи набожността към светеца всеки вторник. Вярва се, че молби, отправени към светеца в девет поредни вторници, имат голям шанс за успех. Това се основава на разказа за една благородничка от Болоня, която била бездетна и се помолила на св. Антоний за дете пред негова икона. През следващата нощ той се явил в съня й и й поръчал в девет поредни вторници да отива пред иконата му във францисканската църква и й обещал, че молбата й ще бъде изслушана. След девет седмици жената забременяла, но родила много недъгаво дете. Разочарована, жената го положила на олтара на св. Антоний и докато се молела, то се превърнало в съвсем здраво и хубаво бебе.
Антоний бил канонизиран за светец от папа Григорий ІХ на 30 май 1232 г. в Сполето – само единадесет месеца след като починал, по бурното настояване на хората, които започнали да го почитат като велик чудотворец веднага след смъртта му. До този момент били документира 47 чудеса, станали чрез неговото застъпничество. Това е най-краткият канонизационен процес в историята на Църквата. През 1946 г. папа Пий ХІІ обявява св. Антоний за църковен учител.
Днес, на празника на св. Антоний от Падуа, във францисканските църкви се раздават осветените хлебчета на свети Антоний. Тази традиция идва от почитта към „хляба на свети Антоний”, характерна преди за много църкви. И днес близо до неговата базилика съществуват „Каритас Антониана” и” Хляб на св. Антоний”, две организации, оказващи материална помощ на нуждаещи се с актуални проекти.
Феноменът на това желание да се помага, идващо от светилището в Падуа, със сигурност зависи от великодушието на поклонниците към бедните. Те изразяват по този начин своята благодарност към светеца, така щедро раздаващ съвети, помощи и благодати. Достатъчно е да се припомни вълнуващия случай с една млада майка, чието момченце Томазино, на около годинка и половина, се удавило във ваната. Отчаяната майка помолила за помощ св. Антоний и обещала, ако молбата й бъде изслушана, да дари на бедните толкова хляб, колкото тежало детето й. Св. Антоний направил чудо и съживил момченцето. Тази история вдъхновила създаването на „Каритас Антониана”, а също и традицията „pondus pueri” – молитва, с която родителите обещават на св. Антоний толкова хляб за закрилата на децата им, колкото тежат малките.

Подбор и превод: catholic-news.bg

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар