В навечерието на беатификацията на добрия папа Лучани

2 септември 2022 г., 15:07

Всичко във Ватикана вече е готово за предстоящата беатификация на папа Йоан-Павел I, планирана за тази неделя, 4 септември. Тържествената света литургия ще бъде водена от папа Франциск.
След като бъде произнесена формулата за беатификацията, на папата ще бъде предадена мощехранителница – произведение, замислено и реализирано от скулптора Франко Мурер, съдържаща реликва, свързвана с новия блажен: саморъчно написан текст с автограф на Албино Лучани – Йоан-Павел I, писан на бял лист в далечната 1956 г. Представлява схема за духовни размишления върху трите богословски добродетели, припомнящо учението на Църквата, произнесено (на три части) по време на генералните аудиенции на 13, 20 и 27 септември 1978 г. Мощехранителницата ще бъде съхранявана в катедралата на Белуно.

На специална пресконференция, посветена на беатификацията, участие взе и кардинал Бениамино Стела, почетен префект на Конгрегацията за духовенството и постулатор на беатификационния процес. След като припомни основните фази на процеса, кардиналът подчерта и една историческа уникалност – свидетелството на почетния папа Бенедикт XVI. Това е първи случай в хилядолетната история на Църквата, в който един папа свидетелства лице в лице за светостта на друг папа.
„След двеветнадесет години работа – подчерта кардинал Стела, – процесът по беатификация на папа Лучани, който бе започнат 25 години след смъртта му, не бе нито по-дълъг, нито по-кратък или лесен от останалите, въпреки че става дума за папа на Църквата. Бе проведено едно безупречно изследване: точно, добросъвестно, скрупульозно, базирано на историко-критическия метод, въз основа на сериозно и всеобхватно проучване на архивни източници, целенасочено библиографско издирване и богата панорама от свидетелства. Всичко бе направено в съгласие с каноничните правила, научно и съвестно от страна на хората, които работиха от години със страст и посвещение. Бих подчертал три характерни особености при Лучани: свещеник, който се молеше, който живееше бедно и който се чувстваше добре сред хората.“
„Светостта на християнския живот на Йоан-Павел I – заключи кардинал Стела – бе живяна в смирение и всекидневна посветеност на Църквата и ближния, вдъхновени от богословските добродетели, практикувани с вътрешна ревност, където кръстът и жертвата, а понякога и унижението, допринасят за това Исусовият ученик да бъде по-близо до своя Господ. Една вяра, която стига до същността на Евангелието, а именно – известяването и практикуването на милосърдието. Като свещеник, епископ и папа той успя да покаже посредством своя живот нежността на един милостив и майчин Бог. Светостта на папа Лучани е важна за Църквата и за днешния свят. Тя е свидетел за лика на една смирена, трудеща се и спокойна Църква, заета с това да следва своя Господ, далеч от честото изкушение да оценява обхвата и ценността на Евангелието според моментното мнение на хората, на обществото, на самите нас. Албино Лучани, чрез своето свидетелство като епископ, ни показа, че носи в сърцето си универсалното измерение на Църквата, важността на щедрата любов и безусловното послушание на Приемника на Петър, както и голямата ценност на единството и епископското общение.“

Много вълнуващ бе разказът на сестра Маргерита Марин, една от сестрите, полагала грижи за папа Йоан-Павел I. „През онзи месец – припомни сестрата – го виждах винаги спокоен, ведър, сигурен. Изглеждаше така, все едно винаги е бил папа. Дори в молитвата се виждаше, че е в единение с Господа. Умееше да се отнася с голямо уважение към своите сътрудници, като се извиняваше, че ги безпокои. Никога не съм виждала знаци за нетърпеливост към някого, никога. Вдъхваше кураж. Беше приятелски настроен към всички.“
„Последният ден бе като всички други. Онзи следобед – разказа сестра Марин – той си остана вкъщи, така и не излезе от апартамента и не приемаше никого, защото казваше, че подготвя някакъв документ за епископите. Не знам обаче за кои епископи е бил предназначен. След вечерята проведе телефонен разговор с кардинала на Милано Джовани Коломбо. Не си спомням точно колко време продължи този разговор, може би половин час. След това дойде при нас, както правеше винаги, за да ни поздрави, преди да се оттегли в кабинета си. Спомням си, че ме попита каква меса съм му подготвила за сведващия ден и аз му отговорих: „Ангелската“. Пожела ни лека нощ с думите, които повтаряше всяка вечер: „До утре, сестри. Ако пожелае Господ, ще отслужим литургията заедно.“ Още е жива в паметта ми една конкретна сцена от онзи момент там: всички бяхме заедно в дневната с отворената врата, като вратата беше точно преди вратата на частния кабинет, и когато, след като ни бе пожелал лека нощ, Светият Отец бе пред вратата на кабинета си, той се обърна още веднъж и отново ни поздрави, с жест с ръка, усмихвайки се… Струва ми се, че все още го виждам там, при вратата. Ведър както винаги. Това е последният образ, който пазя от него.“

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар