Catholic-news

Проповед за възпоменанието
Скръбна Божия Майка

Бог удостои Мария с благодатта на непорочното зачатие, освободи я от първородния грях, но Тя, както и Христос, не бе освободена от последствията на греха, от страданията. Днес възпоменаваме именно Скръбната Пресвета Дева Мария.
Христовата Майка претърпяла твърде много страдания през земния Си живот, съгласно пророчеството на Симеон: „А на теб самата меч ще прониже душата ти” (Лк 2, 35). И наистина – мечът пронизал душата на Мария, и то не един път. Тя страдала, когато чула пророчеството на Симеон и не разбирала какво означават неговите думи, каква тайна носят в себе си. Страдала, когато трябвало да бягат в Египет по време на избиването на децата от цар Ирод. Страдала, когато Исус останал в храма, а тя нищо не знаела за това, търсела Го и не можела да Го открие. Мария страдала, когато видяла Исус, понесъл тежкия кръст, когато Той паднал под неговата тежест. Меч пронизал душата И когато видяла разпятието и смъртта на Христос и не можела да Му помогне, да облекчи мъките Му. Страдала и в онзи момент, когато получила Сина Си обратно, още един път можела да Го прегърне и да Го погледа. Страдала, когато погребвали Христос.
Може би някой ще каже, че във всичко това няма нищо специално, ако се вгледаме в днешния свят – колко много страдания и болка има в него. С какво се отличава тази болка? Страданието на Мария е тясно свързано с мисията на Христос. Тя била в единение с Него от самото начало, от момента на Благовещението. „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния… и ще владее над дома Яковов завинаги” (Лк 1, 32-33) и Мария „се смути от думите му” (Лк 1, 29). От този момент Мария започва да участва в спасителното дело на Исус Христос. Всичко, което се отнасяло до Нейния Син, Й било много близко, близко, защото това е делото на спасението. „Ето слугинята Господня, нека ми бъде по думата ти” (Лк 1, 38). Тя присъединила Своето страдание към страданието на Своя Син, отдавайки това страдание на Бога. Това е възможно само тогава, когато човек ОБИЧА БОГ истински и е готов да направи всичко за Него. Само обичащият човек страда, защото той е открит и беззащитен. Приближавайки се към Бог, човек все повече и повече обича Господ и Неговата воля, като в същото време е все по-готов да страда за Бога и спасението на света.

Отец Рафал Ченжковски, ОР
Превод: © www.catholic-news.bg