Catholic-news

На 12 ноември Католическата Църква чества св. Йосафат Кунцевич – голям борец за църковно единство и пример за подражание за много християни. Покровител на Полша и Русия, мъченически загинал заради убежденията си и предаността си към Светата Католическа и Апостолска Църква.
Свети Йосафат Кунцевич (със светско име Иван) е католически архиепископ от източен обряд на Полоцк (Украйна), духовен писател. Ражда се в 1580 г. във Владимир Волнски в благочестиво семейство. През 1604 г. постъпва във Вилнюския манастир „Света Троица” – манастир, приел Брехтската уния. Макар и да не намира там учители за монашески живот, с времето Йосафат преуспява в религиозния живот, благодарение на четенето на религиозна литература и непрекъснатата молитва. С времето става духовен наставник на постъпващите в манастира монаси, и по-специално – на Йосиф Велямин Рутски – бъдещия киевски католически митрополит от източен обряд. В манастира Йосафат преписва жития на светци, трудове на Отците на Църквата, аскетични съчинения. В чиста и традиционна форма написва трактат в защита на църковното единство. В своя духовен живот монахът се придържа към източната монашеска традиция, бидейки човек на покаянието и молитвата. Още от детството Йосафат се стреми към живот, посветен на Бога. Той не успява да получи западно богословско образование; за формиране на неговата личност влияние оказват византийската литургия, манастирската молитвена практика и четенето на традиционна византийско-славянска литература, съчиненията на Отците на Църквата и на аскетите-исихасти – по-конкретно – св. Симеон Нови Богослов и св. Нил Сорски. Йосафат непрестанно практикува Исусовата молитва (най-популярната молитва в източно-църковната молитвена традиция – бел. ред.). През целия си живот търси уединението. През 1609 г. Йосафат Кунцевич е ръкоположен за свещеник, като управлява и два манастира – Битенския и Жировичкия. От 1614 г. е настоятел на Вилнюския манастир „Света Троица”, а през 1617 г. митрополит Рутски го въвежда в сан епископ-коадютор на Полоцката епархия. Още във Вилнюс бил известен със своето благочестие – с голяма любов отслужва Литургията, по цели нощи прекарва в молитва пред Пресветите Дарове, носи вериги и власеница, пости, практикува самобичуването. Освен това Йосафат е човек на вътрешната радост, кротък в общуването, открит за своето паство. Аскетичният идеал на Йосафат става основа на неговата апостолска дейност. През 1618 г. Йосафат Кунцевич е назначен за архиепископ на Полоцк. В своето служение той се ръководи изключително от византийското канонично право и от богослужебния устав на Източната Църква. Ревнив пастир, Йосафат благоустроява духовно и материално своята епархия, всекидневно изповядва, проповядва, води диспути с противниците на Унията (общение с Католическата Църква – бел. ред.); написва „Катехизис за простия народ“ и „Правила за свещениците“. Занимава се с благотворителност – архиепископът раздава своето имущество на бедните, като понякога сам остава без средства за съществуване. Йосафат определя като трагедия възстановяването на автокефалната православна йерархия в Украйна и Беларус през 1620 г. от патриарх Теофан. Вследствие на агитацията от страна на алтернативния архиепископ на Полоцк, Мелетий Смотрицки, част от паството напуска Йосафат, който предвижда като резултат от това действие разрушаване на единната истинна Църква и вечна погибел за въвлечените в разкола. През 1622 г. великият канцлер на Лъв Сапега обвинява Полоцкия архиепископ в безкомпромисна борба с автокефалната Православна Църква, като игнорира законните права на новоприсъединилите се православни, което, по мнението на Сапега, би могло да доведе до държавни неразбории. В същото време се появява и първото клеветническо обвинение по адрес на светеца. Въпреки че Йосафат е предупреждаван нееднократно за готвения срещу него заговор, той, бидейки изцяло посветен на своето епископско служение, се отказва от охрана и безстрашно се отправя към Витебск. По време на своята епископска служба светецът често споменава желанието си да приеме мъченическа смърт за Христа и за Неговата Църква. На 12 ноември 1623 г. в архиерейския дом във Витебск той спокойно се среща с въоръжена тълпа противници на Унията. Същата тълпа е изпълнител на подготвения срещу св. Йосафат заговор. Светецът, с разсечена вече глава, успява да се помоли за своите убийци… Йосафат Кунцевич е обявен за блажен през 1643 г., а през 1867 г. е канонизиран за светец. Мъченикът Йосафат е първият светец на Източната Църква, канонизиран в Рим при спазване на всички формални канонизационни процедури. Папа Пий ІХ обявява св. Йосафат за покровител на Русия и Полша. Паметта на този изключителен източен католически светец се чества на 12 ноември – деня на неговата мъченическа смърт. През 1705 г. мощите на св. Йосафат са пренесени от Полоцк в Бялу-Подляску. През 1764 г. са зазидани в стените на замъка Радзивилов, а през 1765 г. са пренесени във Василианския манастир, намиращ се в същия град. През 1864 г., след като властите на Руската империя закриват манастира, мощите на светеца са погребани. Те отново стават достояние на света през 1916 г., а дотогава негласно се съхраняват под ватиканската базилика „Св. Петър”, заедно с мощите на Апостол Петър. През 1963 г. папа Павел VІ, изпълнявайки волята на папа Йоан ХХІІІ, пожелава преместване на мощите на св. Йосафат в базиликата „Св. Петър”, под олтара на Св. Василий Велики.