Catholic-news

Днешната неделя ни въвежда в Светата седмица. Първите споменавания за Връбница отпращат към йерусалимската литургия от ІV в. Вярващите се събирали на Маслиновата планина, откъдето, след прочитане на откъси от Свещеното Писание, се отправяли в процесия към града. Шествието възпоменавало триумфалното влизане на Исус в Йерусалим като победоносен цар, поради което имало много радостен и приповдигнат характер. По такъв начин в древността бил посрещан владетел, който се завръщал в града след победа в сражение. От тази традиция са останали палмите (върбите) – символ на победата. Маслиновите клонки в Гетсиманската градина били на разположение, с тях бил посипан пътя, по който вървял Христос.
С времето, когато този обред прониква в Литургията на Западната Църква (VІІ в. – Галия и Испания), се появяват и допълнителни елементи – книгата и фигурата на Исус с магаренцето, които също намират място в процесията; те придават на Литургията все по-драматичен характер. В крайна сметка тези елементи така са се развили, че започнали да засенчват истинския смисъл на този обред. Връбница се превърнала по-скоро в народен празник, отколкото в религиозен. Анонимен проповедник от ІХ век пише: „Виждам, братя, че днес вие сте дошли в храма с желание, за разлика от друг път, и сте донесли със себе си клонки от дърветата, но каква полза от това, ако не знаете защо правите това!?”. Можем да се запитаме и нас самите – защо носим върбички и палмови клонки, ако не знаем защо го правим, ако не разбираме смисъла на този празник!?
Същността на Връбница се състои във влизането на Исус в града. Господ Исус бързал да пристигне в Йерусалим, бързал, тъй като най-накрая настъпил онзи час, за който Той говорел на Своята Майка още в Кана Галилейска. Тази неделя поставя началото на „часа на Исус”. Това е най-важното събитие в Неговия живот. Можем да видим това в самата Литургия на днешния ден, когато след радостните химни в чест на Христос Цар, които се изпълняват в началото на Светата Литургия, се случва една рязка смяна в настроението на Литургията на Словото, в това число и Евангелието за Страданията на Господ Исус. Това е този момент от живота на Исус, в който завършва времето на пророчествата и започва времето на жертвата. В юдейското богослужение имало обичай по „затваряне на агнето”, когато се избира най-доброто агне и пет дни преди жертвоприношението се отделя от останалите, за да бъде подготвено за жертвоприношението. Именно в това се състои и смисълът на влизането на Исус в Йерусалим. Той, истинският Агнец, с триумф влиза в града и сам позволява да бъде затворен вътре в градските стени, като по този начин пет дни преди Пасхата сам посочва себе си за жертва. От този момент всичко е насочено към Велики Петък и Кръста.

Отец Мачей Русецки, ОР
Превод: www.catholic-news.bg