Catholic-news

(1) ОТЧЕ НАШ
О, Боже мой! Колко добре се вижда,че Ти си Отец на такъв Син! И колко добре ни показва Твоят Син, че е Син на такъв Баща! Бъди благословен навеки! Не би ли било по-уместно, Господи, толкова голямо благодеяние да бъде изразено в края на тази молитва? Но още в началото ти изпълваш ръцете ни и ни правиш такова голямо благодеяние, че нашият разум би трябвало да бъде толкова преизпълнен и нашата воля така завладяна, че да не можем да промълвим нито една дума!
…
О, с какво основание душата би трябвало да влезе в себе си, за да може по-добре да се издигне над себе си и да чуе това, което и казва този Свет Син и да научи какво е това място, където Той казва, че живее Неговият Отец, Който е на небесата! Да напуснем земята, дъщери мои, защото след като сме разбрали голямата цена на такова благодеяние, ние бихме го оценили много малко, ако искахме да останем още тук на земята.
О, Сине Божий и Господи мой! Как така още с първите думи Ти ни даваш едновременно толкова много блага? Ти се смиряваш до такава степен, че присъединяваш исканията Си към нашите, ставаш брат на такива долни и нищожни същества като нас? Как така стигаш дотам, че ни даваш, в името на Своя Отец Небесен, всичко, което може да се даде? Защото искаш Той да ни гледа като Свои чеда, а Твоите думи не могат да не са истинни. Ти задължаваш Своя Отец да изпълни тези думи, а това съвсем не е малко задължение. Щом като е наш Отец, Той трябва да ни търпи, колкото и големи да са нашите обиди. Той трябва да ни прощава, когато се завръщаме при Него като блудния син. Трябва да ни утешава в мъките ни, да се грижи за съществуването ни и да прави всичко това по начин, достоен за такъв баща като Него, за баща, чиято доброта по необходимост надминава добротата на всички земни бащи, тъй като у Него се намира всяко съвършено добро. А освен това Той трябва да направи от нас съучастници в славата Си и Твои наследници на Царството Му.
Виж, Учителю мой! Твоята любов към нас и Твоето смирение Те карат да не се спираш пред нищо.
…
О, добри Исусе! Колко ясно си показал, че си единосъщен с Твоя Отец, че Твоята воля е и Негова воля и че Неговата воля е и Твоя. Какво ясно признание! Колко голяма е Твоята любов към нас! Ти прикриваше от дявола, че Си Син Божий. … Аз не зная как при тези думи дяволът не е разбрал ясно кой си Ти. Поне за мен е очевидно, Исусе мой, че като любим Син на Твоя Отец Ти си говорил от Свое и от наше име и че си достатъчно силен, за да изпълниш на небето думите, които си произнесъл на земята. Бъди благословен навеки, Господи мой! Ти изпитваш такова удоволствие да даваш, че нищо не може да ограничи Твоята голяма щедрост!

(Из „Път към съвършенството“, гл. ХХVІІ ,
превод на сестрите кармилитки от манастира „Св. Дух“, София )