Catholic-news

Рим – Тор Вергата

Заключителна света литургия на Юбилея на младежите

Думи на Светия отец преди литургията
Добър ден на всички! Честита неделя!
Надявам се, че сте успели малко да си починете.
След малко ще започнем най-голямото честване, което ни е оставил Христос – самото Негово присъствие в Евхаристията. Бог да благослови всички вас! И нека това наистина бъде един запомнящ се случай за всички и за всеки от нас, докато заедно, бидейки Църквата Христова, следваме, вървим заедно, живеем с Исус.
Хубаво честване на всички!

Проповед на Светия отец
Скъпи младежи,
След вечерното бдение, което преживяхме заедно снощи, днес се събираме отново, за да честваме Евхаристията – тайнството на пълното себеотдаване, което Господ направи за нас. Можем да си представим, че в това преживяване преминаваме отново пътя, изминат от учениците от Емаус вечерта на Пасха (вж. Лк 24, 13-35) – първо те се отдалечаваха от Йерусалим, уплашени и разочаровани; тръгваха си, убедени, че след смъртта на Исус няма какво повече да очакват, няма на какво да се надяват. А вместо това срещнаха именно Него, приеха Го като спътник, слушаха Го, докато Той им обясняваше Писанията, и накрая Го разпознаха при разчупването на хляба. Тогава очите им се отвориха и радостната великденска вест намери място в сърцата им.

Днешната литургия не ни говори директно за този епизод, но ни помага да размишляваме върху онова, което се разказва в него: срещата с Възкръсналия Христос, която променя живота ни, осветява нашите чувства, желания и мисли. Първото четиво, взето от Книгата на Еклисиаста, ни подканва, подобно на двамата ученици, за които говорихме, да осъзнаем опита, който имаме с ограничеността, с преходността на нещата, които отминават (вж. Екл 1, 2; 2, 21-23); а отпевният псалм, който е като ехо на това, ни предлага образа на „трева, която сутрин пониква; сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва“ (Пс 90, 5-6). Това са два силни, може би малко шокиращи призива, които обаче не бива да ни плашат, сякаш са теми „табу“, които трябва да избягваме. Крехкостта, за която говорят, е част от чудото, което представляваме. Помислете за символа на тревата: не е ли прекрасна една цъфтяща ливада? Разбира се, тя е нежна, съставена от крехки стръкове, уязвими, податливи на изсъхване, огъване, пречупване, но в същото време бързо заменяни от други, които поникват след тях, и за които първите щедро се превръщат в храна и тор, разпадайки се в почвата. Така живее полето, обновявайки се непрекъснато, и дори през студените зимни месеци, когато всичко изглежда притихнало, енергията му трепти под земята и се подготвя да избухне през пролетта в хиляди цветове.

И ние, скъпи приятели, сме създадени така: сътворени сме за това. Не за живот, в който всичко е предвидимо и статично, а за съществуване, което постоянно се възражда в дара, в любовта. И така, ние непрекъснато се стремим към „нещо повече“, което никоя сътворена реалност не може да ни даде; усещаме голяма и пареща жажда, която нито една напитка на този свят не може да утоли. Пред тази жажда не бива да заблуждаваме сърцето си, опитвайки се да я потушим с неефективни заместители! По-добре да се вслушаме в нея! Нека я превърнем в стъпало, на което да се качим, за да надникнем, като деца на пръсти, през прозореца на срещата с Бога. Ще се озовем пред Него, Който ни очаква, дори леко почуква на стъклото на душата ни (вж. Откр 3, 20). И е прекрасно, дори на двадесет години, да отворим сърцето си за Него, да Му позволим да влезе, за да се впуснем с Него към безкрайните пространства на вечното. Свети Августин, говорейки за своето напрегнато търсене на Бога, се питал: „Какъв е тогава обектът на нашата надежда […]. Дали е земята? Не. Нещо, произлизащо от земята, като злато, сребро, дърво, жътва, вода […]? Тези неща са приятни, тези неща са красиви, тези неща са добри“ (Проповед 313/F, 3). И стигнал до извода: „Търси Този, Който ги е създал, Той е твоята надежда“ (пак там). Размишлявайки за пътя, който е изминал, той се молел, казвайки: „Ти [Господи] беше в мен, а аз бях навън. Там Те търсех […]. Ти ме призова и Твоят вик проби глухотата ми; Ти блесна и Твоят блясък разсея слепотата ми; Ти разля благоуханието Си, аз го вдишах, и докато копнеех за Теб, вкусвах (вж. Пс 33, 9; 1 Петр 2, 3) и съм гладен и жаден (вж. Мт 5, 6; 1Кор 4, 11); Ти ме докосна и аз пламнах от желание за Твоя мир“ (Изповеди, 10, 27).

Сестри и братя, това са прекрасни думи, които напомнят какво каза папа Франциск в Лисабон по време на Световния младежки ден на други млади хора като вас: „Всеки е призован да се изправи пред големи въпроси, които нямат […] прост или незабавен отговор, но приканват да поемем на път, да надскочим себе си, да отидем отвъд […], към излитане, без което няма полет. Затова не бива да се тревожим, ако се чувстваме вътрешно жадни, неспокойни, незавършени, жадуващи за смисъл и бъдеще […]. Ние не сме болни, ние сме живи!“ (Реч на срещата с млади студенти, 3 август 2023).

Има един важен въпрос в сърцето ни, една потребност от истина, която не можем да пренебрегнем, която ни кара да се питаме: какво е истинското щастие? Какъв е истинският вкус на живота? Какво ни освобождава от блатото на безсмислието, скуката, посредствеността?

През последните дни преживяхте много прекрасни моменти. Срещнахте се с връстници от различни части на света, от различни култури. Обменихте знания, споделихте очаквания, разговаряхте с града чрез изкуство, музика, информатика, спорт. На Циркус Максимус, доближавайки се до тайнството на Изповедта, получихте Божието опрощение и поискахте Неговата помощ за добър живот. Във всичко това можете да откриете важен отговор: пълнотата на нашето съществуване не зависи от това, което натрупваме, нито, както чухме в Евангелието, от това, което притежаваме (вж. Лк 12, 13-21). Тя е свързана по-скоро с това, което с радост умеем да приемем и споделим (вж. Мт 10, 8-10; Ив 6, 1-13). Купуването, натрупването, консумирането не е достатъчно. Трябва да вдигнем очи, да погледнем нагоре, към „нещата горе“ (Кол 3, 2), за да осъзнаем, че всичко има смисъл сред реалностите в света само доколкото служи да ни свърже с Бога и с братята в любовта, развивайки в нас „чувства на нежност, доброта, смирение, кротост, великодушие“ (Кол 3, 12), на прошка (вж. същото, ст. 13), на мир (вж. Ив 14,27), като тези на Христос (вж. Фил 2, 5). И в този хоризонт ще разбираме все по-добре какво означава, че „надеждата […] не разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден“ (вж. Рим 5, 5).

Скъпи млади приятели, нашата надежда е Исус. Той е, както казваше свети Йоан-Павел II, „Този, Който поражда у вас желанието да направите живота си нещо велико […], да подобрите себе си и обществото, правейки го по-човечно и братско“ (15-ти Световен младежки ден, Вечерно молитвено бдение, 19 август 2000 г.). Нека останем свързани с Него, да пребъдваме в Неговото приятелство винаги, поддържайки го с молитва, обожаване, евхаристично общуване, честа изповед, щедра любов, както ни научиха блажените Пиерджорджо Фрасати и Карло Акутис, които скоро ще бъдат провъзгласени за светци. Стремете се към велики неща, към святост, където и да сте. Не се задоволявайте с по-малко. Тогава ще видите как всеки ден в нас и около нас расте светлината на Евангелието. Поверих ви на Мария, Девата на надеждата. С нейна помощ, връщайки се през следващите дни в страните си, във всички части на света, продължавайте да вървите с радост по стъпките на Спасителя и заразявайте всеки, когото срещнете, с вашия ентусиазъм и със свидетелството на вашата вяра! На добър път!

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg