Кръстен път с Папа Йоан-Павел ІІ


Въведение
Започвайки този Кръстен път, Господи, желаем да се приближим към Теб. Към Твоите страдания и смърт, та който с Теб умре, той с Теб и да възкръсне. Желаем да преминем този път, четейки размишленията на Твоя Слуга Йоан Павел ІІ в знак на неговото присъствие тук, с нас.

Спиране 1: Господ Исус е осъден на смърт

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Присъдата на Пилат Понтийски била издадена поради настояванията на първосвещениците и тълпата. „Разпни Го, разпни Го!”. Пилат, в своите чувства, избягал от тази присъда чрез измиване на ръцете си, подобно на начина, по който избягал от думите Христови, в които Той уподобил Царството Божие на истина, на свидетелство за истината. Така Пилат успял да остане настрани. Но този Кръст, на който осъдил Исуса от Назарет, както и истинното Негово царство дойдоха – трябваше да влязат – в самата основа на човешката същност на римския наместник. Такава реалност, от която не може да се стои настрани, да се избяга.
А това, че Исус, Божият Син, бе питан за Неговото Царство, че бе осъден от хората и че бе предаден от тях на смърт – всичко това представлява началото на последното свидетелство за Бога, който възлюби света.
Сега стоим пред това свидетелство и няма как да умием ръцете си.

Спиране 2: Исус носи кръста на плещите си

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Започва наказанието, което означава – изпълнението на присъдата. Исус се навежда, за да вземе Кръста, цялото Му тяло е изранено и изкривено, кръв тече по лицето изпод трънения венец. „Ecce homo!” (Ето човека), в Него е скрита цялата истина за „Сина Човечески”, предсказана от пророците, истината за „Слугата на Яхве”, провъзгласена от Исайя: „Измъчваният за нашите грехове… В Неговите рани е нашето изцеление”. В Него се съдържа онази поразяваща отговорност за онова, което човек стори със своя Бог. Пилат казва: „Ecce homo” (Ето човека) и „Вижте какво направихте с Човека!”. С този възглас говори сякаш друг глас, може да се каже, че казва: „Погледнете какво направихте с Бога в Този Човек”.

Спиране 3: Исус пада за пръв път

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Исус пада под тежестта на кръста. Пада на земята. „Нима мислиш, че сега не мога да измоля от Моя Отец и Той ще Ми изпрати много повече от дванадесет легиона ангели!”. Но Той не моли за това. Един път вече е приел чашата от ръката на Отца, иска да я изпие до дъно. Той точно това желае. „А ние се надявахме” – ще кажат след няколко дни Неговите ученици по пътя за Емаус. „Ако Ти си Син Божий” – ще Го изкушават членовете на Синедриона. „Други спаси, а себе си не може да спаси” – ще закрещи тълпата. А Той ще приеме всички тези оскърбления, които се опитват да обезсмислят цялата важност на Неговата мисия, казаните от Него слова и извършените чудеса. Той приема всички тези думи и няма да пожелае да им се противопостави. Желае да бъде унижен. До край е верен на думите Си: „Нека бъде не Моята, а Твоята воля”.

Спиране 4: Исус среща Своята Майка

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Майка. На кръстния път Мария среща Своя син. Неговият кръст ще стане Неин кръст, Неговото публично унижение и публичен позор – Нейно унижение и публичен позор. Такива са човешките порядки. Така трябва да се чувстват обкръжаващите Го хора и по този начин това влиза в Нейното сърце. „А на сама тебе меч ще прониже душата”. Думите, казани тогава, когато Исус бе едва на четиридесет дни, сега вече достигат своята изпълнение.
И макар това страдание да е Нейно собствено, то да засяга Нея самата в дълбините на майчинската й същност – всичко това, цялата истина за Нея се изразява в „състраданието”, което принадлежи към тази тайна и е в единство със страданието на Сина.

Спиране 5: Симон Киринеец помага на Христа да носи Кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Симон от Киринея бе накаран да носи кръста. С увереност можем да кажем, че той не е искал да го носи. Но все пак предоставил своите плещи, при все че тялото на Осъдения се оказало прекалено слабо. Той се намирал много близо до Христа, по-близо от Мария, по-близо дори от Йоан, когото не поканили да помогне, макар и да бил мъж. Накарали него – Симон от Киринея, баща на Александър и Руфин. Той е подканен и принуден. Колко ли дълго е продължила тази принуда?
Колко дълго той, недоволен, вървял, показвайки, че нищо не го свързва с Осъдения? Не е известно. Свети Марко само споменава имената на синовете на Киринееца, а традицията казва, че те принадлежали към общността на християните около свети Петър.

Спиране 6: Света Вероника изтрива лицето на Господ Исус

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Традицията говори същото и за Вероника. Възможно е тя да се явява допълнение на делото на Киринееца. Така, както й подсказвало сърцето, тя отрила Исусовото лице.
И както ни говори преданието: на плата, с който отрила лицето Му, се отпечатал обликът на Христа.
Но смисълът на всичко това може да бъде разбран иначе, ако го отнесем към думите на Христа за Страшния съд. Много ще попитат: „Господи, кога сторихме нещо за Теб?”. Исус ще каже: „Всичко, което сте го сторили на един от моите най-малки братя, Мене сте го сторили”. Образът на Христа се появява във всяко дело на любов, както се показа и на плата на Вероника.

Спиране 7: Исус пада за втори път

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

„Аз съм червей, а не човек, посмешище за хората и пренебрегван от тях” – думите на пророка-псалмопевец намират своята пълна реализация из тези тесни улици на Йерусалим през последните часове, които отделят този град от началото на Пасхата. Известно е, че такива часове, преди празник, са часове на суматоха. И тези малки улици са препълнени и в този контекст се осъществяват думите на псалмопевеца, макар и никой да не мисли за това. Именно тези, които гледат с пренебрежение, не си дават точна сметка кой е Исус от Назарет, който падайки за втори път под кръста, според тях стана за посмешище.
Той иска всичко това. Иска пророчеството да се изпълни и пада. Пада по своя воля, защото как тогава ще се изпълнят Писанията: „Аз съм червей, а не човек…”!?.

Спиране 8: Исус Христос утешава плачещите жени

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Ето един призив към жалеене, към истинско жалеене. Исус говори на „дъщерите Йерусалимски”, които като Го видяха, заплакаха: „Не плачете за Мен, но плачете за себе си и за децата си”. Не е достатъчно злото да бъде докоснато по повърхността, трябва да се стигне до неговия корен, до причините, до пълната вътрешна, истинска съвест.
Точно това иска да каже Исус, носейки Кръста – това означава, че се намира в сърцето на всеки човек и затова остава най-близкият свидетел на нашите дела и мислите за тези дела, които изникват в нашата съвест. Той ни дава да разберем, че тези мисли трябва да бъдат спокойни, трезви, обективни, но едновременно с това – те са свързани с пълно изповядване на истината. Исус ни предупреждава, че Той е този, Който носи Кръста.
За живот в истината, за това да пребъдваме в нея, за това Те молим, Господи!

Спиране 9: Исус пада за трети път

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Всяко спиране от този кръстен път е подобно на километрична стълба на любовта от послушание и самоунижение. Мярката на това самоунижение ще осъзнаем изцяло, когато видим, че отново, за трети път, Той отново пада под кръста. Ще я осъзнаем изцяло само ако размишляваме кой е Този падащ? Кой е този Исус Христос – „Той, бидейки в образ Божи, не счете за похищение да бъде равен на Бога, но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна”.

Спиране 10: Войниците събличат дрехите на Исус Христос

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Когато събличат Исус на Голгота, мислите ни се насочват към Неговата Майка. Те летят натам, където е началото на това тяло, стоящо сега пред разпятието и приличащо на една голяма рана. Тайната на въплъщението – Божият Син става плът в утробата на Светата Дева. Тялото на Христос изразява любов към Отца: Когато казва: „Ето ида да изпълня Твоята воля”. „Винаги правя това, което е угодно на Отца.”
Това тяло изпълнява волята на Отца с всяка своя рана, с всяка болка, с всяка струя кръв, изтичаща от Него.
При това спиране трябва да мислим за Майката Христова. Защото под Нейното сърце, а по-късно пред Нейните очи и в Нейните ръце тялото на Божия Син е станало достойно за почитание.

Спиране 11: Войниците приковават Исус на кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

„Заковаха ръцете и краката ми, преброиха костите ми.” Този човек се намира под огромно напрежение. Скелетът му, мускулите, нервната система, всеки орган, всяка клетка е напрегната до краен предел. „Когато бъда издигнат над земята, ще привлека много хора към Мене.” Това са думите, които изразяват най-пълно действителността на разпъването. В тази реалност са включени и огромното напрежение на ръцете и краката, на всичките кости: напрежението на тялото, приковано към гредите на кръста, като че ли е някакъв предмет, за да бъде изтощено докрай в предсмъртни мъки, предизвиква ужас.
Неговите първи думи на кръста били: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.”

Спиране 12: Исус умира на кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Христос е прикован на кръста, в това състояние Той призовава Отца. Всички Негови призиви свидетелстват, че Той и Отец са едно цяло. „Аз и Отец сме едно.”
Това са най-възвишените действия на Сина в единството с Отец. От това единство излиза Неговият зов: „Ели, Ели, лама сабахтани – Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?” Неговите разпънати ръце прегръщат с огромно усилие цялото човечество и целия свят.
Ето това е човекът. Това е истината: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога.” В Него: в тези ръце, разпънати по напречната греда на кръста. Това е тайната на изкуплението.

Спиране 13: Исус е снет от Кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Когато тялото на Исуса било снето от кръста и положено в ръцете на Майката, представяме си този момент, когато Мария чула приветствието на архангел Гавриил: „И ето, ще заченеш в утробата и ще родиш Син и ще наречеш името Му Исус… и ще Му Даде Господ Бог престола на Давид и Царството Му няма да има край” – как ли е искала още тогава да изрази това, което преживява сега.
На това отговаря и пророчеството, казано от Симеон по време на Сретение: „И не сама теб меч ще прониже душата – за да се открият мислите на много сърца”.
А Исус отново е в Нейните ръце, както бе във Витлеем.

Спирка 14: Погребението на Исуса Христа

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

От момента, в който човек, заради греха, бе отдалечен от дървото на живота, Земята стана гробище, колкото хора – толкова гробове. Великата планета на гробовете. Сред тези гробове има един, който се намира в Калвария и бил собственост на Йосиф от Ариматея. В този гроб, доброжелателно отдаден от човека, положили тялото на Исуса след като го снели. Погребали Го бързо, за да успеят преди празника Пасха, който започвал вечерта след заник слънце.
Измежду всички неизброими гробове, разпръснати по континентите, има един, в който Божия Син, „Човекът Исус Христос” победи човешката смърт и ето, всички хора, които гледат към гроба на Исуса Христа, живеят в надеждата на Възкресението.

След всяко спиране: Отче наш…

Заключителна молитва
Да се помолим:
Боже, Отче Всемогъщи, Ти ни даде опрощение на греховете, като ги изми с кръвта на Своя Единороден Син. Молим Ти се, смили се над нас, твоите смирени слуги, и ни дай истинско разкаяние и обръщане. Чрез Христа нашия Господ. Амин.

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар