Великият Пост

Постът е удивително средство, което помага на хората да възпитават самите себе си. Самият Господ Исус Христос ни даде пример за това. След Своето Кръщение Той се отдалечи от всички хора, за да може с молитва и пост да се подготви за изпълнението на великата мисия, за която дойде на земята. 40 дни и 40 нощи Той бе в пустинята, не ядеше и не пиеше, издържа всички изпитания от дявола и го посрами.
По примера на Господния пост по-късно бил установен и Великият пост. Постът – това е нашата благодарност към Бог за Христос. Постът – това е доброволно самоограничаване в храненето, в развлеченията.
Постът обаче не е само въздържание от някои видове храна. Преди всичко постът – това са добрите дела. Какви? Ако видиш бедняк – дай му милостиня; ако видиш враг – помирете се; ако видиш щастлив някой свой приятел – не завиждай. Нека постят и зрението, и слухът. Избягвай телевизията, шумните игри. Нека и злият език спести лошите думи, ругатните и насмешките. Каква полза да се ограничаваш в яденето, ако нищо друго не се променя към по-добро?
Целта на поста е да очистиш душата си от недобрите мисли и постъпки. По време на поста вярващите се стараят по-дълбоко да се самоопознаят, оставайки насаме с Бога. Те отделят повече време за молитва, за посещаване на църквата, в помощ на хората. Те се подготвят за очистване от злото, за покаяние, т. е. за възможността да изпросят от Бога прошка за греховете.
Постът – това е времето, в което въдворяваме ред в душата си и в живота си.
Как можете да постите на практика? Обичайно вие сте зависими от родителите си, а постът се спазва не във всеки дом. Вие обаче можете да изпитате самите себе си. Ако родителите ви разрешат, опитайте се заради Господ и заради възпитаването на собствената ви душа да се откажете за 40 дни или за друг срок от нещо, което много обичате. Ограничете шумните игри, опитайте се да не гледате телевизия. Постарайте се да направите повече добри дела, помагайки на другите хора. Опитайте се да „се вгледате” в себе си. Не е ли „болна” вашата душа от жажда, злост, гордост, завист, осъждане на другите хора, различни капризи? А може би в душата са се заселили ненавистта, жестокостта, желанието да командвате всички?
Обичащият ни Бог знае нашата склонност към злото, но в същото време не желае някой от нас да бъде осъден и да загине. Затова Той ни подари забележително средство за очистване от греховете – Тайнството Покаяние или Изповед.
В далечни, много далечни времена Исус Христос дал на Своите ученици – апостолите, властта да прощават греховете на хората. Апостолите предали тази власт на свещениците на Църквата. Затова свещеника често е наричан „духовен лекар”. Самият Господ приема изповедта, макар и да не Го виждаме с нашето физическо зрение. Но откривайки на свещеника греховете си, фактически ние се покайваме пред Самия Господ, а Господ ни прощава чрез свещеника.
Освен това за изповедта трябва сериозна подготовка. В началото е необходимо добре да се помолим, да си припомним и анализираме своите постъпки. След това честно и искрено да разкажем за всичко на свещеника. Нашето сърце трябва да оплаква своите зли дела. А когато всичко вече е разказано, ето че тук над нас се осъществява нещо тайнствено. Осъществява се свещенодействие – свещеникът, по силата на Светия Дух, „разрешава” (освобождава) душата ни от греховете. При това той моли специална разрешителна молитва. И тогава в душата ни ще се възцари мир, в нея ще се изливат радост и светлина. Светият Дух ще ни промени към добро, ще ни направи по-добри, по-чисти, по-послушни… Сърцето ни изпитва облегчение, ние усещаме близкото присъствие на Христос.
Сега, във времето на Великия Пост, опитайте отново да обмислите живота си, да припомните греховете. Не трупайте лоши дела – грехове, не се заразявайте с лоши мисли, със зли дела. И помнете, че Господ винаги ни очаква и е готов да ни прости греховете в Тайнството Изповед.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар