Кръстен път с кардинал Стефан Вишински

stazione1
Спиране 1: Исус е осъден на смърт от Пилат

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Това е историческо събитие, но то се повтаря през цялото време. Преди да се стигне до присъдата, попитали Господ кой е. Той отговорил: „Аз затова се родих и дойдох на света, за да свидетелствам за истината”, с което предизвикал съмнение у Пилат: „Какво е истината?” Но ако човек отговори честно на този въпрос, той няма да произнесе смъртна присъда над Божия Син, на Предвечното Слово, на Учителя на Истината, на Благата Вест. Питам се: „Какво е истината?” Вземам решението, в моите мисли, думи и постъпки да няма надменни отговори и нагла присъда за Христос. Ще направя всичко, за да позная истината.

stazione2
Спиране 2: Исус носи кръста на плещите си

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Не ми се иска да мисля, че кръстът е бил дървен. Ще мисля за него като за тежестта на целия свят, товара на човечеството, товар, който в известна степен трябва да нося и аз. Това е моят кръст. Върху плещите на Исус е положено баззаконието на всички ни, а следователно и моето собствено. И не само. Той носи и това, което ми предстои да изпълня, бъдещите ми задачи, тъй като аз нямам сили да се справя с тях. Понякога се случва да си мисля, че няма да успея, понеже съм слаб и нямам сили. Но ще помня, че не вървя сам, че Бог носи кръста ми, че сме двамата с Него: Той и аз. Християнинът никога не е сам, с него винаги е Христос. Всеки ден, когато работя, ще помня, че Ти си при мен, че Ти поставяш на плещите Си и моя кръст. Да вървим тогава заедно.

stazione3
Спиране 3: Исус пада за пръв път

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Знам, че само Бог може да изкупи света, но Бог, който е приел тялото на човек. Бог не пада. Това, че Той е паднал под тежестта на кръста, означава, че той е и човек, тъй като падането е характерно за човека. Дяволска черта е да паднем, да лежим, да се поддадем на съмнението и да мислим, че повече не сме способни да станем, че няма сила, която да може да ни вдигне. Истински е Бог, Който не пада и истински е Човекът, който пада – аз се сближих с Христос поради това, че съм човек, който пада заедно с Него. Той ме подкрепя със Своята Божественост, Която непрекъснато повдига и носи мен, човека. Господи, призовавам Те на помощ всеки път, когато падам, за да ме повдигаш.

stazione4
Спиране 4: Исус среща Своята Майка

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Дори и Исус, въпреки че е Бог, е имал нужда на земята от Майката. Исус, съвършеният Човек, срещнал по пътя за Голгота Нейната нежна сила, чието присъствие означавало много. Било достатъчно, че Тя е дошла, че стояла . И че гледала… Така е и в личния ми живот, така е в делата на другите хора, така е и в живота на Църквата, така е в моите задължения през всеки един ден. Аз търся сърце, търся Майка. Каква огромна радост от това, че Я има Пресветата Майка, Майката на Сина на Живия Бог, Майката на Въплътеното Слово. И аз ще забързам на среща с Майката, ще съединя живота си с Нейния и моя път – с Нейния път.

stazione5
Спиране 5: Симон Киринеец помага на Христа да носи Кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Навярно войниците са накарали Симеон да носи кръста. Но в това е тънкият замисъл на Бог, Който носи човешкия кръст. Той принудил човека да носи заедно с Него кръста на човечеството. Бог се нуждаел от човек в святото дело на спасението. Светът не може да бъде спасен само от Бога, без нашето участие. Човек също не може да бъде спасен без собствените си усилия, без своето сътрудничество с благодатта на Бога. Човекът е длъжен да носи кръста на спасението. Не можем да се освободим от това задължение, не можем да стоим настрана като зрители. Длъжни сме да приемем дейно участие в Божието дело! Поставям на плещите си кръста, не само моя, но и кръста за преобразяването на света. Вземам на плещите си кръста на Църквата и го нося заедно с Исус, Който живее в Църквата.

stazione6
Спиране 6: Света Вероника изтрива лицето на Господ Исус

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Ликът на Христос, в Който сияе величието на Бога, е омърсен и обезобразен от света. Бог не допуска да наруши плановете Си. Нашето лице трябва да е отражение на Божия Лик. Ако светът е обезобразил лицето на Бога, ако не се е смилил дори над Исус, кой ще възстанови този образ? На пътя на Исус застанал човек, който бил натоварен да върне Божия образ на този Лик. Вероника се е превърнала в символ и пример. Нашата задача е да избърсваме лицата на хората, да сваляме от тях потта и мръсотията, да връщаме на човека истинския Божи образ, да му даваме радост, Божия красота, да правим от човека човек, да го водим напред, не да го отблъскваме, а да го повдигаме и да го подкрепяме. Ще погледна към моите братя, които изпитват трудности по пътя на живота. Те са Христос, Който отива към Голгота, измъчен и покрит с рани. Ще се приближа към Него и ще изтрия лицето Му, за да стане отново човешко – и Божие – лице.

stazione7
Спиране 7: Исус пада за втори път

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Когато гледам как Христос е тъпкан в калта, си спомням за резултатите от човешката воля, които са Го съборили в тая кал. Но този повален човек е като пшениченото зърно, което трябва да падне на земята и да умре, за да принесе много плод. Зърното донася стократно повече плод поради своето мъчение, смирение, търпение. Колко са необходими собственият ми труд, смирението ми, страданието ми, за да бъдат нахранени другите! Но това не е страшно – дори Бог се е съгласил да падне в калта, само и само да успеем да видим в Него Бога.

stazione8
Спиране 8: Христос утешава плачещите жени

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Не плачете за Мен, плачете за себе си и за децата си. Христос и по време на Кръстния път не престава да мисли за другите. Страданието не затваря очите Му пред хорското страдание. Той е преди всичко Човек и брат на страдащите. Как плачът на жените ще помогне на Исус? Могат ли те да Го избавят от Голгота? Не. Неговата Майка дори не си е и помисляла, че това е възможно. Става дума за това човекът, състрадаващ на Бога, да помни, че повече от всичко ще помогне тогава, когато преобрази сам себе си. Христос, за Когото плача е моята сила. Не плачете за мен! Католиците имаме традиция да съчувстваме на Църквата. И често това съчувствие приключва със сълзи или жалене. Работата обаче не се състои в това. Силата на Църквата не е в сълзите на Нейните деца. Силата на Църквата е в това да чуя гласа на Христа, насочен към мен, Неговият зов да достигне до моите уши, да ме премести и преобрази, съединявайки благодатта с Бога. Именно чрез това расте Христос, именно чрез това расте и силата на Църквата.

stazione9
Спиране 9: Исус пада за трети път под тежестта на кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

На Кръстния път възпоменаваме трите падания на Христа. А колко ли са били – кой ще го сметне – когато Христос се е спъвал по камъните на стръмния склон на Голготската планина? А колко пъти падам аз, когато се опитвам да се изкатеря до върха на склона на моите ежедневни задължения? Колко пъти отпускам ръце? Колкото пъти решавам, че няма смисъл да продължавам, че така и така човек ще падне, и моята първоначална невинност няма да се върне? Хората ме познават такъв и няма да им бъде леко да забравят какъв съм бил, няма да им бъде лего да променят мнението си. За какво са всичките ми усилия и труд? Все пак, когато си спомня за историята на обръщането, виждам как често битката с Бог в продължение на целия живот до голяма степен свършва в спасителните думи на Христа: „Още днес ще бъдеш с Мен в рая”. Не знам дали ти падна за трети път, но дори и да ти е за тридесети – стани и върви!

stazione10
Спиране 10: Събличат дрехите на Исуса Христа

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Бог, с Който е облечен целия свят, се съгласи на това. Той казваше на всеки: „Иди си в мир, не греши повече”. Той не осъди никого, а светът дори на Му остави платнения хитон. Светът искаше да види Бога в цялата пълнота на истината – съблечения Бог. Светът иска, като Тома, да сложи пръстите си в Неговите рани. Бог се приближи към нас, Бог ни търси, дава ни се сам Той. Блажен, който живее с Бога, който Го търси, който Го гледа с голата истина. Бог е съблечен, а ти искаше да вървиш в живота си, без да съблечеш себе си? Ти искаше ако можеш да скриеш своя личен живот? Твоето откровение е достояние на Църквата и ще донесе на общността добро или зло – това зависи от това, че криеш и това кой си. Светът иска да знае всичко, дори най-болезненото, истината за теб. Да бъде твоята истина такава, че когато тя бъде разголена, хората да не се срамуват.

stazione11
Спиране 11: Исус е прикован на кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Ръцете, които благославяха, вече не могат да благославят… Нозете, които носеха Благата Вест, са пронизани. Човекът е прикован на кръста. Човекът, който иска да прави добро, а не може… И какво му остава? Нима трябва да падне? Нима нищо не може да направи? А му остава още много. Може да призове: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си”. Колко прекрасно е това, че когато човек не може нищо друго, може да отдаде на Бога духа си. Човек трябва да бъде изпитан в онези моменти, в които не може да направи съвършено нищо, та да отпрати духа си към Бога и да отдаде на Бога това, което е Божие. Дори и моя кръст, към който съм прикован, ще приема с доверие, стига и там да мога все още да разговарям с моя Бог. Ще мога да отдам най-ценното, което имам – моя дух: „Отче, в Твоите ръце…”.

stazione12
Спиране 12: Христос умира на кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

„И когато се възнеса, ще привлека всички към Себе Си”. Когато Исус умира, Той дава живот. Бог побеждава тогава, когато умира. Така за Него и тъмнината е светла като деня. Заедно с Него, когато Той умираше, бяха прекрасни души – Мария, Майката на Въплътеното Слово, и Йоан, който каза: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”. Бог беше Словото. Стоейки под кръста, Йоан достигна до тази тайна. Под кръста могат да стоят само велики души. Блажени, които останаха…

stazione13
Спиране 13: Исус Христос е снет от кръста

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Все пак и кръстът свършва. Той не държи върховната власт на земята. Полага му се само един Велики Петък. След това идва надеждата на Велика Събота. Ще дойде и тържеството на Възкресение. Колко добре е да помним за тези страдания и този труд. На Тебе, Господи, се уповавам! Последната дума не е за кръста, а за живота. Ние сме синове на Живота, призовани към живот вечен. Всеки път, когато тежестта на кръста ме притиска, ще си спомням, че съм призован от смърт към живот. Когато работата ме измъчва, ще си спомням, че тя ще свърши, че ще изтрия потта от челото и Божието слънце ще възсияе над главата. Аз съм дете на живота. Кръстът остана зад гърба ми. Пред мен е Животът!

stazione14
Спиране 14: Погребението на Исуса Христа

Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме!
Защото чрез Твоя Свети Кръст си изкупил света!

Гробът на Исус. Моят гроб. Дълго ли бе там Той? Той възкръсна на третия ден. И моят гроб ще остане зад гърба ми. Ще отида при Отца. Ще си спомням миналото, но бъдещето е важно. Няма да седя дълго в гроба и да плача. Ще вървя към бъдещето. Още от днес започвам да работя заради живота, който е пред мен, заради идните поколения, заради това, което още предстои. Днес ще живея за утрешния ден. И макар той да не ми принадлежи, най-важната задача на човека е да живее днес по днешному, но все пак ще помня, че бъдещето се строи днес. Днес ще оставя гроба, както Църквата остави на езичниците дори гроба на Христа: да позволим на мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди, възвестявай Божието Царство! Ставам и тръгвам след Господа и Отец на Живота, след Отца на бъдещия век!

Отче наш…

Заключителна молитва

Да се помолим:
Боже, Който благоволи да осветиш Кръстното дърво с Пречистата Кръв на Твоя Единороден Син, молим Ти се, дари на нас, радващите се на славата на Светия Кръст, да бъдем удостоени във всяко време и на всяко място с Твоята закрила. Чрез Христа нашия Господ. Амин.

Превод: „Католически новини“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар