Пропаганда на прераждането в Полша

Автор: с. Михаела (Зофия Павлик) OP

От много години вече в Полша се наблюдава засилена пропаганда на вярата в прераждането и на окултизма чрез различни практики, рекламирани като методи за усъвършенстване на разума или духа, за визуализация, иога, зен, релаксация, изцеление и подмладяване на човешкия организъм. При това е характерно, че огромна част от „учителите”, провеждащи споменатите упражнения, се позовават на вяра в прераждането. Появиха се много публикации, разпространяващи окултни възгледи. Те се пропагандират дори в приказки за деца. Различни артисти и певци пък говорят за свои прераждания, които си били „припомнили” под хипноза.

Особено широко разпространение придобива вярата в прераждане на душата, свързана с окултизма и теорията на еволюцията в интерпретацията на Рудолф Щайнер (1861-1925), чиято идеология постепенно заема мястото на марксизма. Затова много полски училища се основават на неговата педагогика. Рудолф Щайнер е дългогодишен член на Теософското дружество, глашатай на астрологичната концепция за „нова ера” (наричана „ерата на Водолея”) и основател на Антропософското дружество . Франсоа Рибадо-Дюма пише: Рудолф Щайнер, доктор по философия, възпитаник на розенкройцерът Кант, е бил спиритуалист, наследник на голяма традиция, езотерист и франкмасон (…) Постига просветление благодарение на философията на Ницше. През 1897 година го срещаме в Берлин(…). Своята теория на „антропософската космология”, според която универсумът е подвластен на силата и волята на човека, Рудолф Щайнер развива на страниците на списанията „Луцифер” и „Гнозис”. Рудолф Щайнер учи, че опознаването на по-фините светове с помощта на будизма възражда християнската мисъл . Затова слага знак за равенство между християнската вяра във второто пришествие на Исус Христос и вярата на тибетските буудисти, очакващи идването на Буда Майтрея .
Във връзка с педагогиката на Рудолф Щайнер и неговото „опознаване на по-фините светове” Ханс Лайзеганг, съвременник на Щайнер, отправя следното предупреждение: В резултат на елиминирането на критичното мислене, както изисква Щайнер, духовният хоризонт на привърженика на антропософията напълно се затваря. Бъдещият антропософ трябва да е готов да приеме всичко, което чува на антропософските лекции, доклади или при разговорите със своя „гуру”, както и да интерпретира смисъла на това, което е чул само и единствено позитивно (…) Начинът, по който говори Щайне,р издава неговото дълбоко познаване на методите на съзнателно упражнявано внушение. Неговите изказвания ни дават възможност да вникнем дълбоко в метода за „школовка на душата”, прилаган от него и учениците му. Тази школовка се свежда до систематично „набиване” на антропософските идеи в главите на онези, които са се поддали на това. Колкото повече продължава тяхното ритмично повтаряне, толкова по-безволеви стават привържениците на антропософията, които по-прилежно изпълняват поръченията на „учителя” .
Според д-р Анджей Шидлак съвременните антропософски общности имат своя етика (закона за дхарма и карма), своя есхатология (закона за прераждането), свой кръщелен обряд (с посоляване със сол и пепел на челото както и на раменете на детето се очертава триъгълник в името на силите на всемира), имат своя христология (Христос е наричан „Висшето слънчево същество”) и собствен концепция за „бог”, който се счита за неличностно вечно битие, чиито дух трябва да се изпитва по един и същ начин в камъка, в растението или животното, както и в човека. Но най-висшата личност и законодател е човекът, който чрез прераждането се е издигнал до „състояние на божественост”. Д-р Шидлак, както и много западни педагози, има отрицателно отношение към програмите на щайнеровските училища (наричани валдорфски) тъй като вместо да въвеждат в света на истината (…), въвеждат в света на грешни илюзии и митове . Въпреки сериозните предупреждения от страна на познавачите на антропософията, в полските университети вече се изучава педагогиката на Рудолф Щайнер. Създадени са и предстои да се създават щайнеровски училища, известни още като „валдорфски”, които в началото не показват своят окултен мироглед, а се представят за „християнски”.

МАНИПУЛАЦИЯ НА БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ

За вестителите на прераждането, както и за лидерите на различни (дори и такива, които нямат нищо общо с християнството) секти, действащи в Полша, е характерен стремежът да представят възгледите си като съответстващи на учението на Исус Христос и свидетелството на „първите християни”. Затова на всяка цена се мъчат да открият в текста на Светото Писание „доказателства”, потвърждаващи техните възгледи. Например, като използват текста от Евангелието, където се говори за Иоан Кръстител, като за „Илия” , твърдят, че душата на Илия се е превъплътила в Иоан Кръстител, като напълно премълчават текстовете, които изцяло противоречат на това, например признанието на самия Иоан Кръстител, който на въпроса дали той е Илия, отговаря: „Не съм” , както и това, че на планината Тавор се явява Илия, а не Иоан Кръстител. Като „доказателство” в полза на прераждането използват и излекуването на слепородения. Въпросът, който учениците задават на Исус: …кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? , интерпретират по следния начин: от въпросът дали той е съгрешил следва, че щом се е родил сляп, грехът трябва да е бил извършен преди раждането; следователно е живял преди това в някакво друго превъплъщение. И отново премълчават ясния отговор на Исус, че нито тоя е съгрешил, нито родителите му. По същия начин пренебрегват всички текстове от Свещеното Писание, където се говори за единствения живот на човек на земята, за възкресението, за последния съд и т.н. Особено отричат съществуването на ада и на вечното осъждане, като противоречащи на Божието милосърдие.

ФАЛШИФИЦИРАНЕ НА ИСТОРИЯТА НА ЦЪРКВАТА

Глашатаите на вярата в прераждането тълкуват невярно не само текстовете на Светото Писание, но и историята на Църквата, като твърдят, че първите християни са вярвали в прераждането. Позовават се напр. на известния мъченик св. Юстин († 167), който, в битноста си на езичник, е вярвал в прераждането. Не споменават обаче, че след като приема християнството, в описанието на своето обръщане съвсем искрено признава колко се е заблуждавал, вярвайки в прераждането, докато един християнин, който точка по точка му показал цялото безмислие на тази вяра, не го извел от заблудата му . Други пък лъжат, че прочутият богослов от ІІІ век, Ориген, също е изповядвал вяра в прераждането, която Църквата е отхвърлила едва на Събора в Константинопол (543 г.). А в своята апология Ориген недвусмислено казва: Не вярваме в странстването на душите… и по-нататък изповядва: …копнеем за всичко, което Бог е обещал на справедливите: затова горещо желаем и се надяваме на възкресението на справедливите . Онези, които се позовават на Ориген, не споменават, че на споменатия Събор е обсъждана неговата вяра в предсъществуването, а не в прераждането на душите .
Привържениците на прераждането фалшифицират всяка истина, която им е неизгодна. Твърдят дори, че не всички Евангелия са ни предадени, и че съществува „пето Евангелие”, в което има аргументи в полза на прераждането, поради което клирът старателно го крие. Превратното тълкуване на текстове от Светото Писание, на догмите на нашата вяра и на историята на Църквата мъти ума на слабите католици, които се поддават на внушението и попадат в заблуда. Много са причините, които водят до постепенно рушене на християнската нравственост и мироглед. Особено разрушително е действието на сектите и пропагандата на окултизма, по-специално на онези негови форми, които са свързани с вяра в прераждането. Проповядващите тази вяра не се интересуват ни най-малко дали тя съответства на обективната действителност, а се стремят да приведат възгледите на всички религии под „общ знаменател”, така че да съответстват на техните интереси. За тази цел фалшифицират както религиозните възгледи, така и научното познание. Вярата в прераждането на душите спомага за установяване на сегрегация в обществото и издигане на култа към властващите до нивото на обожествяване, по подобие на кастовата система, традиционна за Индия, откъдето и произхожда тази вяра.

СЛЕДСТВИЯ ОТ ВЯРАТА В ПРЕРАЖДАНЕТО

1. Вярата в прераждането свежда смисъла на вярата в изкуплението, възкресението и прощаването на греховете до убеждението, че душата постига спасението чрез биологично възраждане.
2. Вярата в прераждането отрича истината, че спасението е невъзможно без
Божията благодат и по този начин отрича смисъла на Светите тайнства.
3. Вярата в прераждането отрича и истината, че на човеците е отредено да
умрат един път, а след това – съд .
4. В светлината на вярата в прераждането изчезва уважението към страдащите и
работещите тежък труд хора, защото те се третират като „виновни” – обременени с вина (карма) от предишни превъплъщения.
5. Вярата в прераждането води до равнодушие към човешкото нещастие, което се
приема за процес на очистване от кармата, необходим за преминаване на душата в по-добро тяло.
6. Милосърдните дела, носещи помощ на страдащите, се приемат за вредни, тъй
като пречат на процеса на очистване от кармата и следователно забавят шанса за преминаване на душата в по-добро тяло.
7. В светлината на вярата в прераждането човешките тела, както и телата на
животните, нямат особена стойност, тъй като са само преходни форми на странстващите души; следователно могат да бъдат използвани произволно, напр. за различни опити.
8. Стойноста на човешкия живот е същата, както и на живота на животните, като
телесни форми на една и съща усъвършенстваща се душа.
9. Размива се представата за човешка личност и човешко достойнство, тъй като в
светлината на вярата в прераждането всяко живо същество е анонимна душа, приемаща всевъзможни телесни форми: човешки, животински или растителни.
10. Забравя се, че не животните, а само човека по Свой образ, по
Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори , и следователно от духовна гледна точка човек няма нищо общо с животните .
11. Вярата в прераждането е причина за липса на справедливост в обществото, тъй
като хората от най-нисшите слоеве на обществото са презирани и дискриминирани заради убеждението, че те са превъплъщения на животински души, а от друга страна, хората от висшите слоеве са привилигировани, като се стига до издигане в култ на някои, които се приемат за божествени личности.
12. Смятаните за божествени превъплъщения имат над останалите абсолютна (божествена) власт, над която няма по-висша инстанция, а това води до пълен произвол от тяхна страна.
13. Разпространението на вярата в прераждането е шанс за успех в борбата за Конституция, несъобразена с Десетте Божи заповеди.
14. Вярата в прераждането е път към установяване на расистки тоталитаризъм. Доказателство за това е програмата за световни промени, вече предлагана от
засега анонимния ”учител Майтрея” , който вече има значителен брой последователи и почитатели, които го смятат за „божествения Мирови учител”
и дори за божествена личност . Титлата Майтрея показва, че той е глава на окултната иерархия и насочва към тибетския култ на Буда Майтрея, като персонификация на майтри („майтри”- „космична енергия” на любовта, на съчуствието). Проповядваната от Майтрея вяра в прераждането според тълкуването на будисткия окултизъм води до расизъм с псевдорелигиозен облик . Окултният расизъм, който дели хората на носители на различни души, като се позовава на субективни: психични, езотерични или визионерски опитности за божествеността и прераждането, е по-страшен от другите форми на расизъм, защото не може да бъде проверен по обективен начин, с помоща на емпиричната наука.

15. Опасност от вероотсъпничество. За нас, освен изброените по-горе опасни следствия от вярата в прераждането, окултизмът е особено опасен, защото води до скъсване на връзката с Исус Христос. Последователите на окултизма проповядват фалшив мироглед, разпространяват порочни практики, подменят Светите тайнствата с магия и на мястото на автентичния мистицизъм внедряват погрешни начини на молитва, които нямат нищо общо с Бога (…) и служат за себеутвърждаване и превръщане на божествеността в инструмент за задоволяване на егоистични цели . Нашите наблюдения показват, че хора, които възприемат възгледи, противоречащи на католическата вяра, постепенно стават нейни противници и стигат до вероотстъпничество, а по този начин се излагат на вечно осъждане.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар