Преходното, в замяна за вечното


6 / 1999
Преходното, в замяна за вечното.
„Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.” (Мт 10:39)
Като четем тези думи на Исус, пред нас ясно изпъкват два вида живот: земният живот, изграждан в този свят и свръхестественият живот, даден от Бог посредством Исус – живот, който не свършва със смъртта и който никой не може да отнеме.
Следователно, към живота можем да имаме два подхода: или привързани към земния живот, смятайки го за единственото благо, поради което ще бъдем склонни към грижата само за нас самите, за всичко, което е наше…, а това води към затваряне в собствената ни черупка чрез утвърждаването само на собственото ни аз: накрая ще намерим, като завършек неизбежно смъртта. Или вярвайки, че сме получили от Бог много по-дълбоко и истинско съществуване ще имаме смелостта да живеем по начина, по който да заслужим този дар и ще съумеем, дори да жертваме своя земен живот заради другия.
„Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.” (Мт 10:39)
Когато Исус казал тези думи, мислел за мъченичеството. Ние, както всеки християнин, трябва да бъдем готови да изгубим живота си, за да следваме Учителя и да останем верни на Евангелието, да бъдем готови да умрем – ако е необходимо – дори от насилствена смърт, в следствие на което ще ни бъде даден от Бог истинския живот. Исус „изгуби Своя живот” и го получи в слава. Той ни предупреди да не се боим от „онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият”. Днес ни казва:
„Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.” (Мт 10:39)
Ако четеш внимателно Евангелието, ще видиш, че Исус се връща на тази мисъл шест пъти, което ни показва важността на казаното и до каква степен Исус го цени.
Но насърчението да изгубим живота си не е за Исус само покана да понесем мъченичеството. Това е основен закон на християнския живот.
Нужно е да бъдем готови, да се откажем да правим от самите себе си идеал на своя живот, да се откажем от своята егоистична независимост. Ако искаме да бъдем истински християни, трябва да поставим Исус в центъра на своето съществуване. А какво иска Исус от нас? Любов към другите. Ако направим наша тази Негова програма, наистина ще изгубим себе си и ще намерим живота.
А да не живеем за себе си, не означава, разбира се, както някой може да си помисли, пораженско, пасивно поведение. Задължението на християнина е винаги твърде голямо и чувството за отговорност всеобхватно.
„Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.” (Мт 10:39)
Още от тази земя може да изпитаме, че с даряването на себе си, с живяната любов, у нас расте животът. Когато посветим своя ден в служене на другите, когато съумеем да превърнем ежедневната работа, макар монотонна и тежка, в жест на любов, ще изпитаме радостта от чувство за по-пълна реализация.
„Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.” (Мт 10:39)
Ако спазваме заповедите на Исус, а те всички са съсредоточени върху любовта, след това кратко съществуване, ще намерим вечното.
Да си спомним, според какво ще ни съди Исус в последния ден. Той ще каже на тези, които стоят от дясната Му страна: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми… защото гладен бях, и Ми дадохте да ям… странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте…”
За да ни приеме за участници в живота, който няма край, Той ще гледа единствено дали сме обичали ближния си и ще смята за направено на Себе си онова, което сме направили на него.
Как да живеем тогава според тези думи? Как да изгубим още от днес своя живот, за да го намерим?
Като се подготвяме за големия и решителен изпит, заради който сме били родени.
Да се оглеждаме наоколо и да изпълваме деня си с дела на любов – Христос ни се представя в нашите деца, в съпругата ни, в колегите, и т.н. Да правим добро на всички. И да не забравяме за онези, за които четем всеки ден във вестниците или чуваме от приятелите си, или от телевизията… Да направим за всички нещо според възможностите си. И когато те ни се струват изчерпани, можем да се молим за тях. Важна е любовта…

Киара Лубик

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар