Мария Сима за срещите си с душите от Чистилището


Днес в редовните занятия по катехизис много малко се преподава за Чистилището, за страданията, които изтърпяват бедните души, за да бъдат напълно пречистени и в състояние да влязат в Царството Небесно. И все пак Чистилището съществува, а страданията, които изпитват бедните души там са съвсем реални.

Една привилегирована душа на име Мария Сима (1915-2004), имала от 1940 г. редовни посещения от душите в Чистилището, които и разказвали за страданията си и искали молитви и Литургии, за да бъдат освободени от Чистилището. Местният епископ и енорийският свещеник и позволили да съобщи за тези посещения, доколкото в тях няма богословски грешки.

На книгата на Мария Сима, наречена „Душите в чистилището ми казаха”, се натъкнала френската монахиня Еманюел Маяр и събудила в нея голям интерес. Сестрата казва: „Тази книга ме впечатли толкова силно, тъй като дава свидетелства, а също и обяснява много добре доктрината на Църквата по този въпрос.” Тя бързо се свързала с Мария Сима и я помолила да отговори на нейните въпроси. Интервюто се провело в къщата на Мария в родното и село Зонтаг, Австрия, и е отпечатано в списание “Michael”през 2004 година.

Мария, можеш ли да ни кажеш как те посети за първи път душа от Чистилището?

Да, това беше през 1940 година. Една нощ, около 3 или 4 часа сутринта, чух някой да влиза в моята спалня… Видях един напълно непознат. Той вървеше бавно напред-назад. Аз му казах силно: „Как се озова тук? Махай се!“ Но той продължи да се разхожда в стаята, като че ли не чуваше. Така че аз го попитах отново: „Какво правиш?“ И тъй като той пак не отговори, скочих от леглото и се опитах да го хвана, но пипнах само въздух. Там нямаше нищо. Затова се върнах в леглото, но отново чух, че той крачи напред-назад.

Чудех се как можех да виждам този човек, а не можех да го хвана. Станах отново, за да го спра да се разхожда; но пак хванах само празно пространство. Озадачена се върнах в леглото. Той не се върна, но аз не можах да заспя. На следващия ден, след Литургията, отидох при моя духовен наставник и му казах всичко. Той ми каза, че ако това се случи отново, не трябва да питам: „Кой си ти?“, а „Какво искаш от мен?“

На следващата нощ човекът се върна. Попитах го: „Какво искаш от мен?“ Той отвърна: „Дай три Литургии за мен и ще бъда освободен.”

Така разбрах, че това беше душа от чистилището. Моят духовен наставник потвърди това. Той ме посъветва също никога да не отпращам бедните души, а да приемам с щедрост каквото поискат от мен.

Продължиха ли посещенията след това?

Да. В продължение на няколко години имаше само три или четири души, преди всичко през ноември. След това имаше повече.

Какво искат тези души от теб?

В повечето случаи молят да се отслужват Литургии за тях и някой да присъства на тях. Искат да се моли Броеницата и Кръстния път.

Мария, изпитват ли душите в Чистилището, все пак, радост и надежда сред страданията си?

Да. Никоя душа не би искала да се върне от Чистилището на земята. Те имат познание, което безкрайно надвишава нашето. Те просто не могат да изберат да се върнат в мрака на земята.

Тук ние виждаме разликата от страданието, което познаваме на земята. В Чистилището, дори болката на душата да е просто ужасна, тя има увереност, че ще живее завинаги с Бог. Това е непоклатима увереност. Радостта е по-голяма от болката. Няма нищо на земята, което да е в състояние да ги накара да поискат да живеят тук отново, където никога не си сигурен в нищо.

Мария, може ли да ни кажеш дали Бог е този, който изпраща душата в Чистилището, или самата душа решава да отиде там?

Самата душа е, която иска да отиде в Чистилището, за да бъде чиста, преди да влезе в Рая.

Мария, в момента на смъртта може ли да се види Бог в пълна светлина или по неясен начин?

Все още неясно, но все пак толкова ярко, че това е достатъчно, за да причини голям копнеж.

Мария, може ли да ни кажеш каква е ролята на Дева Мария за душите в Чистилището?

Тя идва често, за да ги утешава и да им каже, че са направили много добри неща. Тя ги насърчава.

Има ли дни, в които тя ги избавя от там?

Преди всичко на Рождество, на Всички светци, на Велики петък, на празника Успение Богородично и на Възнесението на Исус.

Милосърдието покрива множество грехове

Мария, защо трябва да се отиде в Чистилището? Какви са греховете, които водят до Чистилището?

Грехове срещу милосърдието, срещу любовта към ближния, твърдостта на сърцето, враждебността, клеветата – всички тези неща.

Тук Мария дава пример, който наистина я поразява и който бих искала да споделя с вас. Тя била помолена да разбере дали една жена и един мъж са в Чистилището. За голямо учудване на онези, които попитали, жената вече била в Рая, а мъжът – в Чистилището. В действителност тази жена починала по време на аборт, а мъжът често ходел на църква и видимо водел благочестив живот.

Мария потърсила повече информация, мислела, че греши, но не, това било вярно. Двамата починали в един и същ момент, но жената дълбоко се покаяла и била много скромна, докато мъжът критикувал всички, винаги се оплаквал и говорел лоши неща за другите. Затова Чистилището му продължава толкова дълго. Мария заключава: „Ние не трябва да съдим по външното.”

Други грехове срещу милосърдието са всички наши отхвърляния на определени хора, които не ни харесват, нашите откази да сключим мир, нашите откази да простим, и всичката горчивина, която трупаме вътре в нас.

Мария илюстрира това и с друг пример, който ни дава храна за размисъл. Това е историята на една жена, която тя познавала много добре. Жената починала и била в Чистилището, в най-страшното Чистилище, с най-ужасни страдания. И когато дошла при Мария, тя обяснила защо.

Тази жена имала приятелка. Между тях се породила враждебност, предизвикана от нея самата. Жената таяла тази вражда в продължение на години, въпреки че нейната приятелка много пъти я молила да се помирят. Но всеки път тя отказвала. Когато се разболяла тежко, жената продължила да затваря сърцето си и да отказва помирението, предлагано от приятелката и до смъртното легло.

Мария, кажи ни, кои са тези, които имат най-голям шанс да отидат направо в Рая?

Тези, които имат добро сърце към всеки. Любовта покрива множество грехове.

Какво може да се направи на земята, за да се избегне Чистилището и да се отиде направо в Рая?

Трябва да направим много за душите в Чистилището, защото те ни помагат на свой ред. Трябва да имаме много смирение. Това е най-голямото оръжие срещу злото. Смирението пъди злото.

Светата Литургия

Мария, може ли да ни кажеш какви са най-ефикасните средства, за да се помогне за освобождаването на душите от Чистилището?

Най-ефикасното средство е Светата Литургия.

Защо Литургията?

Защото Христос е, Който жертва Самия Себе Си от любов към нас. Литургията е жертва на Самия Христос за Бог, най-красивата жертва. Свещеникът е представител на Бога, но Самият Бог е, Който предлага Себе Си и се жертва за нас. Ефикасността на Литургията за починали е още по-голяма за тези, за които тя е имала голяма стойност по време на живота им. Ако починалите са участвали в Литургията и са се молили с цялото си сърце, ако те са ходили на Литургия в делнични дни, според времето им – те извличат голяма печалба от Литургията, отслужвана за тях. Всеки жъне това, което е посял.

А душата в Чистилището вижда много ясно в деня на погребението си дали ние наистина се молим за нея или просто присъстваме, за да покажем, че сме били там. Бедните души казват, че сълзите не са добри за тях: само молитвата! Често те се оплакват, че хората отиват на погребение, без да отправят една единствена молитва към Бога, а проливат много сълзи; това е безполезно!

Земните страдания

Има друго средство, много мощно, за да се помогне на бедните души: това да пожертваме нашите страдания, покаянието си, като постене, себеотрицание и т.н., – и, разбира се, нежеланите страдания, като болест или скръб.

Мария, предлагано ти е много пъти да страдаш за бедните души с цел да ги освободиш. Може ли да споделиш това, което си преживяла и преминала през тези времена?

Първият път душата ме попита дали имам нещо против да страдам в продължение на три часа с тялото си за нея и че след това ще мога да възобновя работа. Казах си: „Ако това ще свърши след три часа, мога да го приема.“ През тези три часа имах впечатлението, че това са били три дни, беше толкова болезнено. Но в крайна сметка погледнах часовника си и видях, че е продължило само три часа. Душата ми каза, че като приема да страдам с любов в продължение на три часа, ще и спестя двадесет години в Чистилището!

Да, но защо страда само три часа, за да се заличат двадесет години в Чистилището? Какво прави твоите страдания да имат по-голяма стойност?

Това е така, защото страданието на земята няма същата стойност. На земята, когато страдаме, можем да растем в любовта, можем да придобием заслуги, което не е случаят при страданията в Чистилището. В Чистилището страданията служат само, за да ни пречистват от греха. На земята ние имаме всички милости. Ние имаме свободата да избираме.

Всичко това е толкова окуражаващо, защото дава изключително значение на нашите страдания. Предложеното страдание, доброволно или принудително, дори и най-малките жертви, които можем да направим, страдание или болест, скръб, разочарования… ако ние ги живем с търпение, ако ги приемем в смирение, тези страдания могат да имат нечувана мощ да помагат на душите.

Мария разказва, че най-доброто нещо, което трябва да направим, е да обединим нашите страдания с тези на Исус, като ги поставим в ръцете на Мария. Тя е тази, която най-добре знае как да ги използва, тъй като често ние самите не познаваме най-спешните нужди около нас. Всичко това, разбира се, Мария ще ни върне в часа на нашата смърт. Разбирате ли, тези страдания ще бъдат нашите най-ценните съкровища в другия свят. Трябва да си припомняме всичко това и да се насърчаваме взаимно, когато страдаме.

Позволете ми да добавя нещо важно: душите в Чистилището вече не могат да направят нищо за себе си, те са напълно безпомощни. Ако живите не се молят за тях, те са напълно изоставени. Поради това е много важно да се осъзнае огромната мощ, невероятната сила, която всеки един от нас притежава, за да облекчи тези души, които страдат.

Ние не бихме се двоумили дали да помогнем на детето, което е паднало пред нас от дърво, и чиито кости са счупени. Разбира се, ние ще направим всичко за него! Затова, по същия начин трябва да полагаме големи грижи за тези души, които очакват всичко от нас, приемат и най-малкото, което им предлагаме,надяват се на най-незначителните ни молитви, които да ги освободят от болката им. А това може да бъде най-добрият начин за оказване на милосърдие.

Мария, защо в Чистилището вече не могат да се получават заслуги, докато на земята може?

Защото в момента на смъртта времето за получаване на заслуги свършва. За времето, което живеем на земята, можем да поправим злото, което сме извършили. Душите в Чистилището ни завиждат за тази възможност. Дори ангелите са ревниви към нас, защото ние имаме възможност да растем толкова дълго, колкото сме на земята.

Често обаче страданията в живота ни карат да се бунтуваме и ние имаме големи трудности да ги приемем и да ги живеем. Как можем да живеем страданието така, че то да носи плодове?

Страданията са най-голямото доказателство за любовта на Бога и ако ние ги принасяме добре в жертва, те могат да спечелят много души.

Но как може да приемем страданието като подарък, а не като наказание (както често правим), като мъчение?

Ние трябва да даваме всичко на Дева Мария. Тя е тази, която знае най-добре кой се нуждае от тази или онази жертва, за да бъде спасен.

Невинаги трябва да разглеждаме страданията като наказание. Те могат да бъдат приети като изкупление не само за самия себе си, но преди всичко за другите. Самият Христос е бил невинен, а страда най-много за изкупление на греховете ни. Само в Небето ние ще разберем всичко, което сме получили от страдането с търпение в съюз със страданията на Христос.

Мария, душите в Чистилището бунтуват ли се, когато се изправят пред своите страдания?

Не! Те искат да се пречистят, те разбират, че това е необходимо.

Каква е ролята на разкаянието или покаянието в момента на смъртта?

Разкаянието е много важно. Грехове са простени, във всеки случай, но все още остават последствията от греховете. Ако човек иска да получи пълно опрощение в момента на смъртта – това означава да отиде направо в Рая – душата трябва да бъде свободна от всяка привързаност.

Мария, в момента на смъртта има ли време, в което душата все още има шанс да се обърне към Бога, дори и след един греховен живот, преди да влезе във вечността – време, ако щете, между приближаващата смърт и реалната смърт?

Да, да! Господ дава няколко минути на всеки един, за да съжалява за греховете си и да се реши: Приемам ли или не приемам да отида и да видя Бога. Тогава ще видим филм за живота ни.

Познавах един човек, който вярваше в учението на Църквата, но не и във вечния живот. Един ден той се разболя тежко и изпадна в кома. Той видя себе си в една стая с дъска, на която бяха написани всичките му дела, добри и лоши. След това дъската изчезна, както и стените на стаята и това беше безкрайно красиво. Тогава той се събуди от комата и реши да промени живота си.

Мария, дяволът има ли разрешение да ни атакува в момента на смъртта?

Да, но човек има благодатта да му се противопоставя, да го отблъсква. Така че, ако човек не иска дяволът да му направи нещо, последният не е в състояние.

Мария, какъв съвет би дала на всеки, който иска да стане светец тук на земята?

Бъдете много смирени. Не трябва да сме заети със себе си. Гордостта е голям капан на злото.

Мария, може ли човек да поиска от Господа да премине през Чистилището на земята, за да не се наложи да бъде в него след смъртта?

Да. Познавах един свещеник и една млада жена, които лежаха болни от туберкулоза в болницата. Младата жена каза на свещеника: „Нека помолим Господ да можем да страдаме на земята толкова, колкото е необходимо, за да отидем направо в Рая.“ Свещеникът отговорил, че самият той не се осмелява да поиска това. Наблизо стояла сестра-монахиня, която чула целия разговор. Първо почина младата жена, свещеникът почина по-късно и се яви на сестрата, казвайки: „Ако само имах същото доверие като младата жена, аз също щях да отиде направо в Рая.“

Мария, има ли различни степени в Чистилището?

Да, има голяма разлика в степента на моралното страдание. Всяка душа има уникално страдание, специално за нея, има много степени.

Страданията в Чистилището по-болезнени ли са и от най-болезнененото страдание на земята?

Да, но по символичен начин. Боли повече в душата.

Мария, знаеш ли колко много хора днес вярват в прераждането. Какво ти казват душите по този въпрос?

Душите казват, че Бог дава живота само веднъж.

Но някои биха казали, че само един живот не е достатъчeн, за да се опознае Бог и за да има време за действително обръщане, че не е честно. Какво би им отговорила?

Всички хора имат вътрешна вяра (съвест), дори и да не практикуват, те признават Бог мълчаливо. Такъв, който да не вярва не съществува! Всяка душа има съвест да разпознава добро и зло, съвест, дадена от Бога, вътрешно познание – в различна степен, разбира се, но всеки знае как да различава доброто от злото. С тази съвест всяка душа може да стане свята.

Какво се случва с хората, които са извършили самоубийство? Посещавана ли си някога от такива хора?

Досега никога не съм срещала случай на самоубийство, който да е изгубен – което не означава, разбира се, че това го няма – но душите често ми казват, че най-виновни са тези около тях, защото са били небрежни или са разпространявали клевети.

Попитах Мария дали душите съжаляват, че са извършили самоубийство. Тя отговори „да“. Често самоубийството се дължи на заболяване. Тези души съжаляват за постъпката си, защото, когато видят нещата в светлината на Бог, те разбират незабавно за всички милости, запазени за тях през оставащото им време за живот, те виждат и оставащото им време – понякога месеци или години – виждат също и всички души, на които биха могли да помогнат, ако са предложили останалата част от живота си на Бога. В крайна сметка това, от което ги боли най-много е, че виждат доброто, което са могли да направят, но не са направили, защото са съкратили живота си. Но когато причината е заболяване, Господ взема това предвид, разбира се.

Има ли свещеници в Чистилището?

Да, има много. Те не са насърчавали зачитането на Евхаристията. Така страда и вярата като цяло. Те често са в Чистилището заради пренебрегване на молитвата, което е намалило вярата им. Но също така има много, които са отишли направо в Рая.

Какво би казала тогава за свещеник, който наистина иска да живее според сърцето на Бог?

Бих го посъветвала да се моли много на Свети Дух и да моли Броеницата си всеки ден.

Имаше ли посещения от душите, които на земята, са извършили извращения? Имам предвид сексуалната сфера.

Да, те не са загубени, но имат много да страдат, за да бъдат пречистени. Например: хомосексуалността. Тя наистина идва от лукавия.

Какъв съвет ще дадеш тогава на всички тези хора, страдащи от хомосексуалността, с тази наклонност в тях?

Молете се много за силата да се отвърнат от нея. Преди всичко трябва да се молим на Свети Архангел Михаил, той е големият борец, в пълния смисъл на думата, срещу лукавия.

Какви са нагласите на сърцето, които могат да доведат до това да загубим душата си за доброто, искам да кажа да отиде в Ада?

Това е, когато душата не иска да върви към Бога, когато всъщност казва: „Аз не искам.“

Исус каза, че е трудно за богат човек да влезе в Царството Небесно. Виждала ли си такива случаи?

Да! Но ако те вършат добри дела, дела на милосърдие, ако те практикуват любов, богатите могат да отидат там, точно като бедните.

Какво мислиш за практиките на спиритизъм? Например за викането на духовете на починалите, масичката за спиритически сеанси и други?

Това не е добро. Това винаги е зло. Дяволът е този, който прави масите да се движат.

Каква е разликата между това, което ти преживяваш с душите на починалите и практиките на спиритизъм?

Ние не трябва да призоваваме душите. Аз не се опитвам да ги накарам да дойдат. При спиритизма хората се опитват да ги предизвикват.

Това разграничение е съвсем ясно, и ние трябва да го вземем много сериозно. Ако хората вярват поне на едно нещо, което съм казала, бих искала то да бъде това: Тези, които се занимават със спиритизъм (движещи се маси и други практики от този вид) смятат, че призовават душите на мъртвите. В действителност, ако някой откликва на призива им, той е винаги и без изключение Сатаната и неговите ангели, които отговарят. Хората, които практикуват спиритизъм (чародеите, вещиците и т.н.) правят нещо много опасно за себе си и за тези, които идват при тях за съвет. Те са затънали до шия в лъжа. Това е забранено, строго забранено е да се викат мъртвите. Що се отнася до мен, аз никога не съм правила така, не правя така и никога няма да го направя. Когато нещо се появява пред мен, Бог сам го позволява.

Превод: Католически новини

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар