Отново е Адвент!

На олтара отново е поставен зеленият венец с четирите свещи, а ние живеем в очакване на радостните празници на Рождество Христово. Тази година навлизаме в Адвента във втория ден на месец декември.
Самата дума „адвент” произхожда от латинската „adventus”, което означава „идване, пришествие”. От древни времена Латинската Църква означава като Адвент четирите седмици, които предшестват Рождество Христово – време за подготовка за този велик празник. Първото писмено споменаване на Адвента откриваме в 524 г., когато Синодът в Лерида забранил сватбените тържества от Адвента до Богоявление. Към VІ в. на Запад традицията на предрожденственския период вече била получила широко разпространение. В различните региони неговата продължителност и строгост варирали. Постепенно Адвентът се оформил като специално литургично време и се наложило дефиниране на неговата продължителност. В латинския обряд правилото е: от неделята, която е най-близо до 30 ноември (преди или след него), така че като цяло да се получат четири недели.
Всяка Адвентна неделя има определена тематика, която намира израз в литургичните четива. Първата Адвентна неделя е посветена на Второто пришествие на Господ. Втора и Трета Адвентни недели – на Св. Иван Кръстител, а Четвърта Адвентна неделя – на събитията, които непосредствено предшестват рождението на Исус и на особеното място на Дева Мария в тайната на Боговъплъщението.

Първата половина на Адвента е посветена най-вече на покаянието, затова и цветът на литургичните одежди е виолетов, а храмовете и богослужението са скромни. Виолетовият цвят се получава от смесването на сив и червен цвят, които символизират духовното и телесното начало. По този начин виолетовият цвят символизират борбата между духа и плътта. В същото време съединяването на сивия и червения цвят символизират въплъщението на Христос, съединяването в Него на Божественото и човешкото начало.
Изключение прави Трета Адвентна неделя, наричана Gaudete (лат. „Радвайте се”), когато е допустим розовият цвят, който в конкретния случай означава надежда. От този момент все по-голямо внимание се отделя на радостното очакване.
Какво обаче очакваме по време на Адвента? Нима всички ние сме само участници в голям спектакъл, разиграван във всички църкви по света, вживявайки се в образа на древните израилтяни, вярвали в идването на обещания Месия, вгледали се в тъмното палестинско небе в очакване на Неговата звезда? Дали пък като слушаме старозаветните четива по време на Литургията на Словото от този период, ние не затваряме очите си и старателно твърдим, че „Христос още не се е родил, ние не знаем за това и дори не предполагаме”? Отлично ни е известно, че Христос не само се роди, но и страда, умря, възкръсна и се възнесе в небето. И ние, подобно на народа на Израил, сме в очакване на второто Му пришествие. Тогава какво точно очакваме?
На най-видно място в много хасидски синагоги може да се види огромен транспарант: „Ние очакваме идването на Месията”! Очакваме ли второто пришествие с такава надежда? Често срещата с Този, Когото ние наричаме свой Господ, Брат, Учител наричаме „Страшен съд”. Страх – ето основното чувство, което характеризира нашето очакване на Пришествието на Господ в този свят. Готови сме с радост да отсрочим този ден „Х”. Нима Младенецът, лежащ в яслите, и слизащият от небесата Господ са две различни личности? Разделил ли се е Христос? Не. Защо тогава се страхуваме, а някои със страх пресмятат времената и часовете? Страхуваме се от наказанието за греховете ни, но нали милосърдието Господне е безкранично. Трябва само с цялото си сърце да приемем Неговата любов и да отговорим на нея с взаимност.

Източник: catherine.spb.ru
Превод: Католически новини

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар