Мисията – наше общо призвание

Думата „мисия” произхожда от латинското mittere, което означава „изпращам”. Тя съответства на гръцката дума, която означава „апостолство”. Когато изповядваме нашата вяра в апостолската Църква, ние говорим не само за апостолската приемственост в Църквата, но и за нейното мисионерско призвание.
Източник на всяка мисия е Бог. В Стария завет Бог се открива на народа чрез пророците, които Той самият изпраща. По правило тези пророци били зле приемани, защото винаги напомняли за изискванията на завета и изобличавали злото.

„Както Отец Ме прати, така и Аз ви пращам”
Мисията на Църквата продължава мисията, приета от Христос от Отца – помирението на света с Бог. Първият мисионер е самият Христос, Който говори за Себе Си като за Божи пратеник: „Аз не изпълнявам Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил” (Ив 5, 30). Тази мисия Исус Христос възложил на Своите ученици, казвайки им: „Както Отец Ме прати, така и Аз ви пращам” (Ив 20, 21), както и „Идете и поучавайте всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух” (Мт 28, 19).
Мисията на Църквата отчасти лежи върху приемниците на апостолите – епископите, но на практика всички кръстени са призвани да бъдат мисионери, доколкото по силата на кръщението са приобщени към достойнството на Христос-Пророка. Всеки християнин може да каже заедно с апостол Павел: „Горко ми, ако не благовестя” (1 Кор 9, 16). Подобно на апостолите, ние не можем да не говорим за това, „което сме видели и чули” (Деян 4, 20), както и не можем да не свидетелстваме за Христос. И наистина, този, който обича, не може да не говори за своята любов, а вярващият не може да не говори за своята вяра. Той чувства непреодолима нужда да свидетелства за Бог, Който му дарява вечен живот. Тази сила, която подбужда към свидетелство за Бог, е силата на Светия Дух, Който е главното действащо лице в мисията: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще ми станете свидетели” (Деян 1, 8).

Да проповядващ означава да свидетелстваш за живия Бог
Исус, благославяйки апостолите да проповядват, им заповядал: „…нищо да не вземат по път, освен една тояга: нито торба, нито хляб, нито пари в пояса, но да се обуват в прости обувки и да не обличат две дрехи” (Мк 6, 8-9). Учудващо е, че Господ, изпращайки апостолите на мисия, им дава указания как трябва да се обличат, но не казва нищо за съдържанието на проповедта. Интересно е да се отбележи, че изискванията на Христос по отношение на дрехите много приличат на предписанията в Стария завет за честването на Пасхата, особено в частта, която се отнася до обувките и тоягата: „…бъдете препасани през кръста, с обувки на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня” (Изх 12, 11). Вероятно евангелистът иска да каже, че апостолската мисия е пасхален опит. И тогава става ясно защо една дреха е достатъчна: както казва апостол Павел „всички вие в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте” (Гал 3, 27).
Ако Господ говори повече за одеждите на мисионерите, отколкото за съдържанието на тяхната проповед, Той прави това, защото да проповядваш означава да свидетелстваш за възкръсналия Христос. Да проповядваш не означава да преподаваш някакво учение или да съобщиш някаква информация. Да проповядваш означава преди всичко да свидетелстваш за живия Бог. Мисията не е работа, която трябва да се изпълни, а е дар, който трябва да споделим.

Четирите условия за мисията
Лука е единственият евангелист, който разказва не само за избирането на дванадесетте апостоли от Христос, но и за избирането на седемдесет ученици. Лука повече от другите евангелисти се интересува не само от мисията на професионалните проповедници, но и от мисията на всеки от Христовите последователи. От тази гледна точка началото на разказа е особено важно: „След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде” (Лк 10, 1). В тази фраза могат да се открият четири условия на мисията.
Господ избра. Не ние избираме призванието си, нито своята мисия на тези основания, които на нас ни харесват или мислим, че имаме особени дарби за това. Призванието предполага призив от Бог, мисията предполага да сме изпратени от Бог (самата етимология на думата „мисия” свидетелства за това). Няма мисия без избор от страна на Бог.
И второ, защо седемдесет ученици? Навярно защото книгата Битие след разказа за потопа преброява седемдесет народи, които символизират цялото човечество. Христос иска за всеки народ да има избран Негов проповедник. Този факт показва, че Господ изпраща Своите ученици не да проповядват въобще, а при конкретни хора, които се нуждаят от Евангелието. И днес епископите имат в своите титли, като правило, името на определен град. Свещениците и дяконите биват ръкополагани и изпращани при конкретна общност. Така и ние сме призвани от Господ не към абстрактно дело, изпратени сме не ей така по принцип на някаква мисия, а при определени хора, при нашите ближни. Мисията означава преди всичко да сме изпратени при конкретни хора.
По-нататък, Господ изпратил учениците „по двама”. Защо по двама? Преди всичко защото Второзаконие изисква двама свидетели за удостоверяване на истината. Но също и защото те със своя пример на взаимна любов трябва да въплъщават Евангелието, проповядвано от тях, и защото Господ не иска те да присвояват за себе си Евангелието. Казано по-просто, това означава, че проповедта не е наше собствено дело, а дело на Църквата.
И на четвърто място, Господ изпратил учениците „пред Своето лице във всеки град и място, където Самият Той искал да отиде”. Това е най-важното условие: истинският мисионер не съм аз, а самият Господ, Който ме изпраща като предвестник на Своето пристигане. Христос е единственият проповедник. Аз само трябва да казвам: „Приближи се
към вас Царството Божие”, и преди всичко – със своя пример.

Мисия и Меса
Всички ние, участващите в Евхаристията, в някаква степен сме мисионери. Думата „меса”, както и „мисия”, произхожда от същата латинска дума mittere (изпращам). Месата ни задължава да бъдем мисионери. Всяка неделя тя ни изпраща на нашата лична мисия, която можем да приемем и осъзнаем само постепенно, чрез обстоятелствата в нашия живот. Ако наистина участваме в Евхаристията ние трябва да имаме желанието да свидетелстваме за дара, който получаваме.

Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар