СЪВМЕСТНО ПОСЛАНИЕ ДО НАРОДИТЕ НА РУСИЯ И ПОЛША…

20 август 2012, 12:10

СЪВМЕСТНО ПОСЛАНИЕ
ДО НАРОДИТЕ НА РУСИЯ И ПОЛША ОТ ПРЕДСТОЯТЕЛЯ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, ПАТРИАРХА НА МОСКВА И ЦЯЛА РУСИЯ КИРИЛ,
И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕПИСКОПСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПОЛША АРХИЕПИСКОП ЮЗЕФ МИХАЛИК, МИТРОПОЛИТ НА ПШЕМИСЪЛ

Чувствайки отговорност за настоящето и бъдещето на нашите Църкви и народи и водени от пастирска грижа, ние, от страна на Руската Православна Църква и Католическата Църква в Полша, се обръщаме с думи на помирение към вярващите от нашите Църкви, към нашите народи и към всички хора с добра воля.
Изповядвайки истината, че Христос е нашият мир и помирение (срв. Еф 2, 14; Рим 5, 11), и осъзнавайки своето призвание, поверено ни в духа на Христовото Евангелие, ние желаем да дадем своя принос в делото по сближаване между нашите Църкви и помирението между нашите народи.

1. Диалог и помирение
Това, което обединява нашите братски народи, е не само многовековното съседство, но и богатото християнско наследство на Изтока и Запада. Осъзнавайки тази дълга обща история и произтичащата от Христовото Евангелие традиция, оказала решаващо влияние върху идентичността, духовния облик и културата на нашите народи, както и на цяла Европа, ние стъпваме на пътя на искрения диалог, с надеждата, че той ще ни помогне да излекуваме раните от миналото и да преодолеем взаимните предразсъдъци и неразбиране, както и че ще ни укрепи в стремежа към помирение.
Грехът, който е основен източник на всички разделения, човешките недостатъци, индивидуалния и обществения егоизъм и политическият натиск ни доведоха до отчуждение, открита вражда и дори до борба между нашите народи. Това бе предшествано от загубата на изначалното християнско единство. Разделенията и разколите, противоречащи на волята на Христос, бяха най-големия съблазън, и именно заради това ние полагаме нови усилия за сближаването между нашите Църкви и нашите народи, за да станем по-достойни свидетели на Христовото Евангелие в съвременния свят.
След Втората световна война и болезнения опит от атеизма, свързани с нашите народи, днес ние стъпваме на пътя на духовното и материално обновление. За да бъде постоянно, това обновление трябва да бъде преди всичко обновление на човека, а чрез човека – обновление на взаимните отношения между Църквите и народите. Пътят за такова обновление е братският диалог. Той трябва да помогне по-добре да се опознаем, да възстановим взаимното доверие и по такъв начин да стигнем до помирението. Помирението пък предполага готовност да прощаваме обидите и несправедливостта. Към това ни задължава молитвата „Отче наш… прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, дадена ни от Христос, която молим всеки ден.
Призоваваме нашите вярващи да молят за прошка за нанесените взаимни обиди, несправедливост и всяко зло. Вярваме, че това е първата и най-важна крачка към възстановяване на взаимното доверие, без което няма нито истинско човешко съжителство, нито взаимно помирение.
Прошката, разбира се, не означава забравяне. Паметта е особено важна част от нашата идентичност. Ние също така имаме дълг и към паметта на жертвите от миналото, които бяха измъчвани и отдадоха живота си заради верността си към Бог и земното отечество. Да простиш означава да се откажеш от мъст и ненавист, да участваш в изграждането на съгласие и братство между хората, нашите народи и страни, което е основа за едно мирно бъдеще.

2. Миналото в перспективата на бъдещето
Всички страни и народи в Европа в една или друга степен преживяха трагичния опит на ХХ век. Той бе болезнен и за нашите страни, народи и Църкви. Руският и полският народ имат общ опит от Втората световна война и периода на репресиите, породени от тоталитарните режими. Ръководейки се от идеологията на атеизма, тези режими се бореха срещу всякакви форми на религиозност и водеха особено ожесточена борба срещу християнството и нашите Църкви. Жертви се оказаха милиони невинни хора, за което напомнят многобройните места на смърт и гробовете, намиращи се както на руска, така и на полска земя.
Събитията от нашата обща, на моменти сложна и трагична история, понякога пораждат взаимни претенции и обвинения, които не позволяват да бъдат затворени старите рани. Обективното познаване на фактите, показването на драмата на миналото и мащабите на трагедиите днес се превръща в неотложна задача за историците и специалистите. Ние с признателност приемаме дейността на компетентните комисии и научни колективи в нашите страни. Убедени сме, че техните усилия ще позволят да познаем неподправената истина, ще ни помогнат да разсеем съмненията и да се избавим от негативните стереотипи. Смятаме, че истинското помирение като фундамент на мирното бъдеще може да бъде постигнато само на основата на пълната истина за нашето общо минало.
Обръщаме се към всеки, който се стреми към добро, истински мир и щастливо бъдеще: към политиците, обществените дейци, учените, хората на изкуството и културата, вярващите и невярващите, представителите на Църквите – полагайте постоянни усилия за развитието на диалога, подкрепяйте онова, което ще позволи да се възстанови взаимното доверие, ще сближи хората помежду им и ще насърчи изграждането на свободно от насилие и войни мирно бъдеще на нашите страни и народи.

3. Заедно пред новите предизвикателства
В резултат на политическите и социални промени от края на ХХ в. нашите Църкви получиха възможността да изпълняват своята евангелизаторска мисия, както и да вземат участие в преобразуването на нашите общества, опирайки се на традиционните християнски ценности. В миналото християнското е дало огромен принос за формирането на духовния облик и културата на нашите народи. Ние се стремим и днес, в епохата на религиозно безразличие и продължаваща секуларизация, да полагаме всички усилия, та общественият живот и културата на нашите народи да не загубят основополагащите морални ценности, без които не може да има мирно и стабилно бъдеще.
Първата и най-главна задача на Църквите винаги е била проповядването на Христовото Евангелие. Всички християни – не само свещенослужители, но и миряни, са призвани да проповядват Евангелието на Господа и Спасителя Исус Христос, носейки Благата вест с думи и със свидетелство в личния, семейния и обществения живот. Ние признаваме автономията на светската и църковната власт, но настояваме за тяхното сътрудничество по въпросите, отнасящи се до семейството, възпитанието, обществения ред и по други въпроси, имащи важно обществено значение.
Ние желаем да подпомогнем утвърждаването на толерантността и в същото време да защитим фундаменталните свободи, и преди всичко – религиозната свобода, както и да отстояваме законното право на присъствие на религията в обществената сфера.
Днес нашите народи са изправени пред нови предизвикателства. Под претекст, че се спазва светския принцип или принципа на защита на свободата на избора, под съмнение биват подлагани моралните принципи, основаващи се на Десетте Божи заповеди. С пропагандирането на абортите, евтаназията, еднополовите съюзи, за които се прави опит да бъдат представени като една от формите на брака, се насажда един потребителски начин на живот, отричат се традиционните ценности, а религиозните символи биват изхвърлени от общественото пространство.
Нерядко се сблъскваме с прояви на враждебност към Христос, към Неговото Евангелие и Кръста, както и с опити Църквата да бъде отстранена от обществения живот. Лъжливото разбиране за светскост приема формата на фундаментализъм и в действителност е разновидност на атеизма.
Ние призоваваме всички да уважават неприкосновеното достойнство на всеки човек, създаден по образ и подобие Божие (Бит 1, 27). Заради бъдещето на нашите народи ние настояваме да бъде уважаван и защитаван живота на всяко човешко същество от зачеването му до естествената му смърт. Считаме, че тежък грях срещу живота и позор за съвременната цивилизация са не само тероризмът и въоръжените конфликти, но и абортите и евтаназията.
Истинската основа на всяко общество е семейството като постоянен съюз между мъжа и жената. Установено от Бог (срв. Бит 1, 28; 2, 23-24), то изисква уважение и защита. Семейството е люлка на живота, здрава възпитателна среда, гарант за социална устойчивост и знак за надежда за обществата. Именно в семейството съзрява човек, поемащ отговорност за себе си, за другите и за обществото, в което живее.
С искрена грижа, надежда и любов ние гледаме на младежите, които желаем да защитим от деморализацията и да ги възпитаваме в духа на Евангелието. Желаем да научим младежите на любов към Бог, към човека и към земното отечество и да ги приобщим към духа на християнската култура, под на което да бъдат уважението, търпимостта и справедливостта.
Ние сме убедени, че Възкръсналият Христос е надеждата не само за нашите Църкви и народи, но и за Европа и целия свят. Нека Той ни дари Своята благодат, та всеки поляк да вижда във всеки руснак приятел и брат, както и всеки руснак във всеки поляк да вижда същото.
Както руснаците, така и поляците почитат Пресветата Дева Мария. Уповавайки се на застъпничеството на Божията Майка, ние поставяме под Нейното покровителство великото дело на помирение и сближаване между нашите Църкви и народи. Като припомняме думите на апостол Павел „и мирът Божи да царува в сърцата ви” (Кол 3, 15), ние благославяме всички в името на Отца, и Сина, и Светия Дух.

† Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия
† Юзеф Михалик, архиепископ на Пшемисъл

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар