Думите за този месец

ДУМИ ЗА ЖИВОТ

Декември 2018 г.

“Радвайте се винаги в Господа…” (Фил. 4:4)

Апостол Павел пише на християнската общност от Филипи, докато самият той е обект на гонение, поради което се намира в много трудно положение. Въпреки това съветва своите приятели, почти им заповядва, да се радват винаги в Господа.
Но как може някой да заповяда на друг да се радва?
Ако погледнем около себе си често не намираме много причини за да се радваме.
Пред житейските трудности, социалната несправедливост, напреженията между народите вече е много, ако успеем да не губим кураж и да не се затваряме в собствената си черупка.
Но чрез думите на св. Апостол Павел , Бог приканва и нас:
“Радвайте се винаги в Господа…”
Коя е тайната?
«[...] има причина защо да бъдем винаги радостни, въпреки всички трудности. Ако вземем на сериозно християнския живот, той ни води към това, защото Исус живее в нас в пълнота и с Него не можем да не бъдем в радостта. Той е изворът на истинската радост, защото дава смисъл на живота ни, води ни със Своята светлина, освобождава ни от всеки страх отнасящ се до нашето минало, както и от това, което още ни очаква в бъдеще. Дава ни сили да преодоляваме всички трудности, изкушения и изпитания, които можем да срещнем”.1
Радостта на християнина не е обикновен оптимизъм или сигурност от материална гледна точка, или веселие на млад и здрав човек. Тя е плод на лична среща с Бог в дълбочината на сърцето.
“Радвайте се винаги в Господа…”
От тази радост, казва св. Павел, се ражда и способността да приемаме други хора сърдечно и с готовност да отделим време за този, който е пред нас.2
А по един друг повод св. Павел подсеща със сила за думите на Исус: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима”. 3
От компания на Исус се ражда също и мирът в сърцето, единственият, който може да зарази хората около нас с разоръжаващата си сила.
В Сирия, въпреки опасността и неудобствата, които носи със себе си войната, една многобройна група младежи се събира, за да споделя опитите си от живота според Евангелието и за да почувстват радостта от взаимната любов. От там си тръгват с нов заряд, да свидетелстват, че братството е възможно.
Ето какво ни пишат след една такава среща: „Един след друг си разказвахме истории на страдание, на надежда, на героична вяра в Божията любов. Някой от нас е загубил всичко и е видял как умират най-скъпите му хора…”
Колко силно е старанието на тези младежи да раждат живот около тях. Организират благотворителни дейности, в които въвличат хиляди: довършват строежа на едно училище и парк, които не бяха завършени поради войната. Предлагат помощ на десетки семейства на бежанци…
Това ни подсеща за думите на Киара Лубик: „Радостта на християнина е като слънчев лъч, който изгрява от сълза, като роза цъфнала върху петно от кръв, тя е същността на любовта, пречистена от страданието […]. Затова свидетелството ѝ има сила на частица от рая” 4
В нашите братя и сестри от Сирия намираме силата на първите християни, които в тази страшна война свидетелстват за надеждата и доверието в Бог, Който е Любов, като ги предават на хората около тях. Благодаря, Сирия, за този урок на християнския живот!
Екип Думи за живот

1 Киара Лубик, Призвани към радостта, в «Città Nuova», 31 (1987/22), стр. 11.
2 Cрв. Фил. 4: 5.
3 Деяния на апостолите 20:35.
4 Киара Лубик, Радостта, Юбилей на младежите, Рим, 12 април 1984 г.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар