Думите за този месец

ДУМИ ЗА ЖИВОТ

Юни 2018 г.

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” (Мат. 5:9)

Евангелието на Матей разказва за проповедта на Исус за блаженствата. В нея Исус нарича „блажени“, тоест щастливи и напълно реализирани онези, които в очите на света са смятани за нещастни: бедни, плачещи, кротки, гладни и жадни за правда, чисти по сърце, тези, които работят за мира. На тях Бог дава големи обещания: самият Той ще ги насити и утеши, ще наследят земята и Неговото царство.
Това е истинска революция, която разстройва нашето виждане, често ограничено и късогледо, поради което тази категория хора са на заден план и незначителни в търсенето на власт и на успех.
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.”
От библейска гледна точка мирът е плод на спасението, което извършва Бог. Мирът преди всичко е Божи дар. Още повече: той е една от характеристиките на Бог, който обича човечеството и цялото творение със сърце на Баща и има един план на съгласие и хармония между всичко и всички. Ето защо, който работи за мира по някакъв начин прилича на Него, като син.
Киара Лубик пише: „Миротворец може да бъде този, който има мир в себе си. Трябва да бъдем носители на мира преди всичко с нашето поведение във всеки миг, живеейки в съгласие с Бог и Неговата воля. (…) „… те ще се нарекат синове Божи“. Получаване на име означава да бъдеш това, което името изразява. Свети Павел нарича Бог „Бог на мира“ и обръщайки се с поздрав към християните им казва: „Бог на мира да бъде с всички вас“. Миротворците с поведението си показват родствената си връзка с Бог, действат като деца на Бог, свидетелстват за Бог, който (…) запечата в човешкото общество ред, на който плод е мирът.“ 1
Да живеем в мир не е просто отсъствие на конфликт, също не е спокоен живот, не е да правиш компромиси, за да бъдеш винаги приет от всички. Напротив, това е живот според Евангелието, който изисква смелост на избори, с които вървим „срещу течението“.
Да бъдем миротворци значи да създаваме възможности за помирение в своя живот и в живота на другите, на всички нива: преди всичко с Бог, после с тези, които са до нас в семейството, на работа, в училище, в енорията, в обществените и международни отношения. Това е един вид любов към ближния, голямо дело на милосърдие, което лекува отношенията.
Това реши да направи в своето училище Хорхе от Венецуела: „Един ден, на края на часовете забелязах, че моите съученици се организират за протест, по време на който имаха намерение да използват и насилие, запалвайки коли и хвърляйки камъни. Веднага си помислих, че това поведение не е в съгласие с моя стил на живот. Тогава предложих на съучениците си да напишат писмо до дирекцията на училището: така можем по мирен начин да искаме същите неща, които те смятаха, че могат да постигнат чрез насилие. С някой от тях след това написахме писмото и го предадохме на директора.“
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.”
Днешното време спешно изисква насърчаването на диалога, на среща между хората и групите, които са разделени по исторически причини, различия в традиции и култури, гледни точки, като показваме че оценяваме и приемаме тяхното различие като едно обогатяване за нас.
Както каза скоро папа Франциск: „Мирът се изгражда в хор на различията… Тръгвайки от тези различия се учим от другите, като братя… Един е наш Баща, ние сме братя. Да се обичаме като братя. И ако дискутираме помежду ни, да го правим като братя, които бързо се помиряват и въпреки всичко винаги остават братя.“ 2
Бихме могли също да потърсим вече съществуващите кълнове на мира в нашите градове, които ги правят по-отворени и по-човешки. Да ги подкрепяме и подпомагаме да пораснат. Така ще допринесем към излекуването на разделенията и конфликтите между хората и в обществото.

Летиция Магри

1 Киара Лубик, Да разпространим мира, Чита Нуова, 25, (1981), 2, стр. 42-43
2 Поздрав на Светия отец папата, Среща на религиозни водачи в Мианмар, 28 ноември 2017 г.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар