Думите за този месец

ДУМИ ЗА ЖИВОТ
Март 2017 г.

“Примирете се с Бога“
(2 Кор.5:20)

На много места на планетата има жестоки войни, които изглежда няма да имат край, които засягат семейства, племена, цели народи. Глория, на 20 години, ни разказа: „Разбрахме, че едно село е било опожарено и че много хора са останали без нищо. С някои приятели започнахме да събираме неща, които можеше да са полезни – дюшеци, дрехи, храна. Заминахме и след осем часа път, намерихме отчаяните хора. Изслушахме техните разкази, избърсахме сълзите им, прегръщахме ги, утешавахме ги… Едно семейство сподели: Детето ни беше в къщата, която опожариха. Струваше ни се, че умираме с него. Сега, благодарение на вашата любов, намираме сили да простим на хората, които ни причиниха всичко това.“

Св. апостол Павел е преживял много силен момент: именно той – гонител на християните1, е срещнал по пътя съвсем неочаквано безвъзмездната любов на Господа, Който после го праща като посланик на помирение вместо Себе Си2.
Така, Павел става вестител на тайната на Исус – умрял и възкръснал, Който помири със Себе Си света, за да могат всички хора да познаят и почувстват живота в общение с Него и с братята3. А чрез апостол Павел посланието на Благата вест достига и очарова дори езичниците, за които тогава се е смятало, че са най-далече от спасението: „примирете се с Бога!“.

И ние, въпреки грешките, които ни обезкуражават или лъжливите ни уверения, можем да позволим Божието милосърдие да излекува нашите сърца и да ни освободи, за да споделяме това съкровище с другите. По този начин ще допринесем за осъществяването на Божия план за мир в цялото човечество и в цялото творение, план, който надминава противоречията на историята.
В тази връзка, Киара Лубик пише:
„На кръста, чрез смъртта на Своя Син, Бог ни даде най-голямото доказателство за любовта Си. Заради Христовия кръст Той ни помири със Себе Си.
Тази основна истина на нашата вяра днес показва цялата своя актуалност.
Точно това е откровението, което човечеството очаква: Бог е близо до нас и обича всеки един от нас. Нашият свят има нужда от това благовестие, но ние можем да го предадем само, ако ние като първи го приемем, ако чувстваме, че сме обгърнати от любовта Божия, дори когато обстоятелствата ни карат да мислим противното (…) Нашето поведение би трябвало да покаже истината, която оповестяваме. Исус ясно ни казва, че преди да принесем дара си на олтара би трябвало да се помирим с нашия брат или с нашата сестра, ако те имат нещо против нас (виж Мат. 5: 23-24) … да се обичаме както Той ни обикна, без предразсъдъци, но готови да приемем и оценим положителните качества и стойностите на нашите ближни, готови да дадем живота си един за друг. Това е заповедта на Исус, отличителният знак на християните, валиден и днес, както по времето на първите последователи на Христос. Да живеем според това слово означава да станем помирители“.

Ако живеем така, ще обогатим нашите дни с жестове на приятелство и помирение в нашите семейства и между семействата, в нашата Църква и между Църквите, във всяка църковна или гражданска общност, към която принадлежим.

Летиция Магри

1. Виж Деяния на Апостолите 22: 4
2. Виж Второ Послание до Коринтяните 5:20
3. Виж Послание до Ефесяните 2:13

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар