Думите за този месец

ДУМИ ЗА ЖИВОТ

Юни 2017

„Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас“ (Йоан 20:21)

В дните след Исусовата смърт, учениците Му са затворени вкъщи, изплашени и объркани. Те са Го следвали по пътищата на Палестина, когато Той известяваше на всички, че Бог е Отец и нежно обича всеки човек!
Исус е бил изпратен от Отца не само, за да свидетелства за тази истина, но и да отвори на човечеството пътя за срещата с Бог. Бог, Който е Тройца, Който е общност в Себе Си и Който иска да приеме в прегръдката Си Свойте създания.
По време на Неговата мисия, много хора са видели, почувствали са Неговата добрина и плодовете на Неговите жестове и на Неговите думи, които говориха за приемане, прошка, надежда… А после, ето че идват осъждане на смърт и разпъване на кръста.
В този контекст, в Евангелието на св. Евангелист Йоан пише, че Исус – възкръснал на третия ден, явил се на учениците Си и ги изпратил да продължат Неговата мисия:

“Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас”.

Сякаш Исус им казва: „Нали споделих с вас живота Си? Спомняте ли си, че утолих вашата жажда за справедливост и мир? Че озарих сърцата и телата на много бедни и отхвърлени от обществото хора? Че защитих достойнството на най-мизерните, на вдовиците, на чужденците? А сега, продължавайте вие: известявайте на всички благата вест, която сте получили, кажете че Бог иска всички да Го срещнат и че вие сте всички братя и сестри“.
Всеки човек, създаден по образ на Бог-любов, има в сърцето си желание за среща. Всички култури и общества се стремят да създават отношения между хората. Но, колко много труд, колко много противоречия, за да се достигне тази цел! Този дълбок кoпнеж всеки ден се сблъсква с нашите слабости, с нашите страхове, с взаимните ни предразсъдъци и осъждания.
Все пак, Господ с доверие продължава и днес да се обръща към нас с призива:

„Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас“

Как да живеем през този месец такъв дързък призив? Мисията да създадем братство в едно човечество, което често е дълбоко разделено, не е ли загубена битка, още преди да започне?
Сами няма никога да успеем и затова Исус ни даде един много ценен дар, Светия Дух, Който ни подкрепя в усилието да обичаме всеки човек, дори да е наш враг.
“Светият Дух, Който ни е дарен в Кръщението[...],, е Дух на любов и единство. Той съединява всички вярващи с Възкръсналия и помежду им, надминавайки всички разлики в раса, култура, социално положение [...].
Нашият егоизъм изгражда бариери, които ни изолират и изключват този, който е различен от нас. [...]Ето защо ще се стараем да слушаме гласа на Светия Дух и да растем в общението[...]като преодоляваме зародиша на разделението, които носим вътре в нас1“.
С помощта на Свети Дух нека и ние през този месец да приложим на практика думите на любовта във всяко отношение с другите: да приемаме, да изслушваме, да чувстваме състрадание, да водим диалог, да насърчаваме, да се включим, да се грижим, да прощаваме, да оценяваме…: по този начин ще отговорим на Исусовия призив да продължаваме Неговата мисия и ще предадем на другите живота, който Той ни даде.
Това почувства група будисти – монаси, по време на престой в международното градче Лопиано, в Италия, където 800-те жители се стараят да живеят верни на Евангелието. Будистите били дълбоко докоснати от непознатa за тях евангелска любов. Един от тях разказва: „Оставях мръсните си обувки пред вратата: сутринта ги намирах чисти. Оставях мръсните си дрехи пред вратата: сутринта ги намирах изпрани и изгладени. Те разбраха, че ми е студено, защото съм от Югоизточна Азия: увеличиха парното и ми дадоха още одеяла. .. Един ден ги попитах: „Защо го правите?“ „Защото те обичаме“ – беше отговорът. Това отвори пътя за истински диалог между будисти и християни.

Летиция Магри

Виж Киара Лубик, Думи за живот/януари 1994

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар