Думите за този месец

ДУМИ ЗА ЖИВОТ

Септември 2018 г.

„С кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.” (Як. 1:21)

…Думите за живот за този месец са взети от Съборното послание на св. Апостол Яков, изтъкната личност в Църквата в Йерусалим. Той препоръчва на християните последователност в действието си с това, което вярват.
В началото на посланието се подчертава едно условие, което е от основно значение: да се освободим от всяка злоба, за да приемем Божието Слово и да се оставим то да ни води, за да вървим към пълната реализация на християнското ни призвание.
Божието Слово има присъща за него сила: то твори, носи добри плодове в отделния човек и в общността, създава отношения на любовта на всеки с Бог и на хората помежду им.
То – казва св. Яков – вече е „насадено“ в нас.
„С кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.”
От самото създаване на света Бог произнесе едно окончателно Слово: човекът е Негов „образ и подобие“. Всяко човешко същество е едно „ти“ пред Бог, призовано към живот, за да споделя Божия живот на любов и на общение.
Но за християните тайнството кръщение е онова, което ни включва в Христос, Божие Слово влязло в човешката история.
Във всеки човек Бог е положил семе на Своето Слово, което подтиква човека към доброто, към справедливостта, към даряването, към общението. Ако човек го приеме и отглежда с любов в „почвата“ на своята душа, то е способно да ражда живот и носи плод.
„С кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.”
Мястото, където Бог ни говори ясно, е Библията, която за християните достига върха в Евангелията. Нужно е да приемаме Неговото Слово четейки с любов Писанията и като живеем според него ще можем да видим плодовете му.
Бог можем да слушаме и в дъното на сърцето си, където често усещаме като че ли нахлуват много „гласове“, много „слова“: отнасящи се до избори, които трябва да правим, стила на живота, както и притеснения и страхове… Как да разпознаем Божието Слово и му дадем място, за да живее в нас?
Да разоръжим сърцето си и да приемем Божията покана, свободно и смело да слушаме Неговия глас, който често е по-тих и по-дискретен от другите гласове.
Бог иска от нас да излезем от себе си и да предприемем пътища на диалог и на среща с Него и с хората. Кани ни да сътрудничим с Него, за да направим човечеството по-красиво, където всички ще се чувстваме все повече братя.
„С кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.”
Божието Слово е способно да превърне нашето ежедневие в прекрасна история на лично и обществено освобождаване от тъмнината на злото, но очаква нашето лично и съзнателно присъединяване към това, дори да е несъвършено, крехко и в процес на развитие.
Нашите чувства и нашите мисли ще приличат все повече на тези на Исус. В нас ще укрепнат вярата, надеждата и любовта на Бог, докато нашите очи и нашите ръце ще се отворят за нуждите на ближните.
Така съветва Киара Лубик през 1992 г.: „В Исус се вижда дълбоко единство между любовта Му към небесния Отец и любовта Му към хората, Неговите братя. Има екстремна последователност между думите Му и живота Му. И това очароваше и привличаше всички. Така трябва да бъдем и ние. С простодушието на деца да приемаме думите на Исус и да ги прилагаме в живота си в тяхната чистота и светлина, с тяхната сила и радикалност, за да бъдем Негови ученици както Той ни иска, ученици приличащи на Учителя си: друг Исус, пръснати по света. Може ли да има по-голямо и по-красиво приключение?“1

Летиция Магри

1 Киара Лубик, Както Учителят, Чита Нуова 36 (1992/4), стр.33

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар