Думите за този месец

ДУМИ ЗА ЖИВОТ
Април 2017 г.

“Остани с нас, понеже е привечер“
(Лк 24:29)

Това е покана отправена към непознат човек, когото двама съпътници срещат, докато по пътя от Йерусалим до село Емаус си говорят за случилото се преди няколко дни в града.
Изглежда, че той е единственият, който не знае нищо и за това двамата му разказват за «пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ», на Който те са се уповавали. Той, обаче, бил предаден на Римляните от първосвещениците и началниците, осъден на смърт и распнат1. Огромна трагедия, на която те не разбират смисъла.

Вървейки по пътя, непознатият човек помага на двамата да разберат значението на тези събития, като се позовава върху Писанията и запалва отново надежда в техните сърца. Пристигнали в Емаус, те го задържат, като казват: «Остани с нас, понеже е привечер». Докато са на трапезата, непознатият благославя хляба и им го подава. От този жест те Го разпознават: Исус умря, но възкръсна! Веднага двамата сменят програмата си – връщат се в Йерусалим, за да търсят учениците на Исус и да им разкажат какво им се е случило.

И ние може да се чувстваме разочаровани, ядосани, отчаяни, когато виждаме несправедливост спрямо беззащитни, невинни хора. И в нашия живот не липсват страдание, несигурност, мрак…. А колко бихме искали да ги превърнем в мир, надежда, светлина, за нас и за другите.
Искаме ли да срещнем Някой, Който ни разбира до дън душата и ни осветлява по пътя на живота?

Исус, Богочовекът, за да достигне всеки един от нас в положението ни, свободно прие да премине като нас тунела на страданието – физическото страдание, но и душевното, както на пример предаването от приятелите Му до чувството, че самият Бог Го е изоставил2. Все пак, с непоклатимо доверие в Божията любов, Той преодоля това огромно страдание, предавайки се на Бог и така получи от Него нов живот3.
По същия път Той доведе и нас, хората и иска да ни бъде съпътник.
„Той присъства във всичко това, което има вкус на страдание… Да се опитваме да разпознаем Исус във всички притеснения, трудности на живота, във всички мрачни моменти, в личните трагедии или в трагедиите на другите, в страданията на човечеството около нас. Те са Негови, защото Той ги пое върху Себе Си… Ще бъде достатъчно да направим нещо, за да облекчим Неговите страдания в бедните, за да намерим нова пълнота на живота“.

Едно момиче на седем години разказва: „Страдах много, когато прибраха баща ми в затвора. Обичах Исус в него и така не се разплаках, когато отидохме да го посетим“.

А една млада съпруга: „Придружих моя мъж, Роберто, в последните месеци на живота, след безнадеждна диагноза. Не се отдалечих от него нито за миг. Гледах него и виждах Исус… Роберто бе на кръста, наистина на кръста“. Тяхната взаимна любов стана светлина за приятелите им. Започна една верига на помощ и солидарност, която не прекъсна, напротив: тя включи много други хора и породи дружество за социално подпомагане – „Планетарна прегръдка“. Един приятел на семейството разказа: „Това, което преживяхме с Роберто ни накара да го следваме по неговя път към Бог. Често всички се питаме какво значение имат страданието, болестите, смъртта. Мисля, че тези, които получиха дара да извървят този откъс от пътя с Роберто, сега имат ясен отговор“.

В този месец всички християни ще празнуват тайната на смъртта и възкресението Христови. Това е една възможност, за да запалим отново нашата вяра в Божията любов, която ни позволява да превърнем страданието в любов; всяка раздяла, провал, дори смъртта могат да станат за нас извор на светлина и мир. Сигурни, че Бог е до нас в каквато и да е ситуация, да повтаряме с упование молитвата на учениците от Емаус: „Остани с нас, понеже е привечер”.

Летиция Магри

1. Виж Лк 24:19
2. Виж Мат 27:46; Мк 15:34
3. Виж Лк 23:46

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар