Църква и семейство – заедно за бъдещето на идното поколение

Конференция на епископите от Югоизточна Европа (София, 28 февруари – 2 март 2008 г.)

(Проповед на Апостолическия католически екзарх, произнесена на 2 март 2008 г. по време на Светата Литургия в катедралата „Успение Богородично“ в София)

Църква и семейство – заедно за бъдещето на идното поколение

Ваше Превъзходителство,
Ваши Високи Преосвещенства,
Скъпи братя и сестри в Христа

Евангелието от днешния неделен ден в нашата Църква от източен обряд ни говори за страшния съд. Исус Христос, справедлив и вечен съдия, ще постави добрите от дясната си страна, а злите – от лявата. Сам Христос се отъждествява с ближния и то най-малкия от нашите братя, с които сме постъпили добре или зле. „Всичко, което сте сторили на един от тези мои най-малки братя, на Мен сте го сторили”. Тези наши взаимоотношения, на първо място, се виждат в живота на семейството. А какво е семейството?
Бог, Който е Любов и Който създаде човека от любов, го призова към това да обича. Създавайки мъжа и жената, ги повика чрез брак в една интимна общност на живота и взаимна любов, така, че да не са вече двама, а една плът (Мт 19:6) (Катехизис на Католическата Църква 337). Това е една истина, която Църквата неуморно възвестява на света.
Семейството е една междинна институция между индивид и общество и нищо не може напълно да го замести. То преди всичко се създава на основата на една дълбока междучовешка връзка между мъжа и жената, подържана от обич и взаимното разбирателство. Затова получава обилна помощ от Бог чрез тайнството на брака, което влече след себе си едно истинско призвание за светостта. Децата би трябвало да могат да изпитват повече моменти на съгласие и на обич между родителите, отколкото моменти на несъгласие или безразличие, защото любовта между бащата и майката дава на децата голяма сигурност и им показва красотата и верността на дълготрайната любов.
Семейството е необходима добрина и за народите, незаменима основа за обществото и голямо съкровище за семейната двойка по време на целия им живот. Да покажем цялостната истина за семейството, основано на свещения съюз брака, като Домашна църква и светилище на живота, е нашата голяма отговорност, която ни събра на тази среща-конференция в София.
Нашата Църква в България е надживяла времето на атеизма благодарение на семейството. Днес срещу нас, обаче, идват нови предизвикателства: хора живеят без брак, дори без граждански брак… млади хора се питат има ли смисъл да се сключва брак… струва ли си да се обвързва човек… липса на отговорност… разводът е бич, реалност, от която на първо място страдат децата. Детето, докато порасне, може да види трима, четири бащи… каква е неговата връзка със семейството? От всичко страда семейството, обществото, Църквата.
А какво да кажем за целия свят и Европейския съюз, където все повече искат да се наложат едно-полови бракове между хомосексуалисти и за съжаление всичко това в името на правата на човека и европейските „ценности”….
Предизвикателствата на днешното общество, отбелязано с разпръсване, особено в града, изискват една гаранция за семейството, че няма да остане само. Малката семейна общност може да се срещне с проблеми, които трудно ще преодолее, ако се чувства изолирана от роднини и приятели. Затова църковната общност носи отговорност да дава опора, стимул, духовна храна за укрепване на сплотеността на семейството, особено в изпитания и моменти на криза.
В тази връзка всички църкви сме изправени пред едни и същи проблеми и една и съща отговорност, защото ако не се съхрани семейството, и Църквата не може да се съхрани…. Нали семейството е домашната църква… Нали семейството е Божествена институция, свещен съюз в тайнството брак…. Кой ще предава вярата? Можем ли да си представим енория без семейства?!…. Как ще има кръщения ако няма семейство?….. Ако няма семейство има нещо лошо и човек живее в грях.
„Човек е „образ и подобие” на Бог, не само като отделна личност но също като общност, която мъж и жена формират от самото начало… Човек е по „Божи образ” не толкова в момента на самота, отколкото в момента на общение с другите (Йоан Павел II – Катехизис 14-XI- 1979).
Христос ни откри кой е най-възвишеният извор на живота за всички, и също за семейството: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.” (Йоан 15:12-13) При кръщението се изля над нас Божията любов. Затова семействата са призвани да живеят любовта не само с чувства, но една любов сърдечна , милосърдна, всеопрощаваща, както тази на Христос.
Заедно с предаването на вярата и на Божията любов, една от най-важните задачи на семейството е да формира отговорни и свободни личности. Затова родителите трябва да продължават да връщат на децата си свободата, на която за един определен период бяха пазители. Ако децата виждат, че родителите и възрастните около тях живеят живота си с радост и ентусиазъм, въпреки трудностите, по-лесно в тях ще расте онази дълбока житейска радост, която ще им помогне да преодоляват с успех възможните препятствия и трудности в живота. Освен това, когато семейството не се затваря в себе си, децата се учат, че всеки човек е достоен за да бъде обичан и че съществува едно универсално братство между всички човешки същества.
Това ни подканя да размислим и за една особено важна тема, която ни дава голяма отговорност: „Предаване на вярата на семейството”. Ние сме християни, а за всички хора и за всички времена християнската религия е религия на радост, утеха и мир. Пред каквито и трудности да сме изправени, каквито и да са предизвикателствата, които изникват пред нас, нашата християнска вяра ни изпълва с надежда, че нищо не е непреодолимо. Всичко е възможно в името на Бога и с Бога.
Да си спомним случая от Евангелието в който Исус възкреси дъщерята на Иаир. „Момичето не е умряло, а само спи” – казва Исус. Това предизвиква иронията на останалите. Исус изслушва просбата на бащата на детето, защото има гаранция на вярата и тогава той взема със себе си апостолите Петър, Яков и Йоан – първите свещеници, първите епископи, представителите на Църквата, която Той установи тук на земята. И заедно с тях родителите на детето – семейството. И чудото е направено от Бога чрез молитвата на семейството и участието на Църквата.
Колко много днешният свят ни напомня за този случай. Един свят, който е забравил своите християнски корени и отдавна смята, че всичко е мъртво. Но за Бог е достатъчна вярата и силното упование в неговата мощ, за да възобнови живота. Днес повече от всякога е необходима вярата на Църквата, заедно с надеждата и упованието на християнското семейство. Църква и семейство заедно имат голямата сила да изпросят от Бога чудото, което е необходимо, за да израсне едно ново поколение… Църква и семейство са изправени пред много предизвикателства, но са изпълнени с много нова вяра и надежда….
Можем да се радваме, че учението на Католическата Църква и на Православната е същото по отношение на семейството и това може да облекчи много нашата взаимна работа за доброто на бъдещите християнски семейства. Сега семейството е в беда и застрашено, но ние можем да покажем, че няма неразрешими проблеми в светлината на вярата. Да предадем вярата на децата си, с помощта и на други хора и институции, както енорията, училището или християнските дружества, това е голямата отговорност, която родителите не бива да забравят, пренебрегват или изцяло оставят на другите. „Християнското семейство се нарича Домашна Църква, защото показва и практикува обществения и семеен характер на Църквата, като семейство на Бога.
Богородица да бди над нашите семейства както е бдяла над Светото семейство. И един ден всеки родител изправен пред праведния Съдия Христос да може да каже с достойнство „Ето ме мене и децата които Бог ми даде” (Eв. 2:13).
Амин.

София
2 март 2008 г.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар