За чистилището

Виждането на Католическата и на Източноправославната Църква

Православните и католическите богослови се разминават по въпроса за съществуването на чистилище. Съгласно общохристиянските представи за съдбата на хората, след смъртта Бог съди умиращите души още от момента, в който напускат телата. В резултат, душите на праведниците попадат в рая, а душите на грешниците, извършили смъртен грях или неразкаяли се – в ада.

Заедно с това, съгласно католическото учение за чистилището, душите на тези хора, които не са извършили особено тежки грехове и са се разкаяли, временно трябва да преминат през очистително мъчение и чак след това могат да станат достойни да видят лицето на Бога. Такъв „промеждутъчен” етап между ада и рая (лат. Purgatorium) в Русия (и в България – бел.прев.) още в стари времена е получил названието „Чистилище”, съществуването на което Източноправославната Църква формално не признава.

В Светото Писание пряко споменаване за съществуването на Чистилище няма. В Стария завет като такова може да се смята откъса от 2-ра книга Макавейска 12,39-45, като много екзегети тълкуват този текст по-скоро като свързан с темата за есхатологическото възкресение на мъртвите, а не конкретно с чистилището. Някои новозаветни текстове (Мт 12,32; Тим 1,18; Кор 3,10-15) могат да се разглеждат като косвени свидетелства за чистилище, но всичко това е доста спорно. В основата си, католическата доктрина за чистилището се опира предимно на Светото Предание.

В творенията на Отците на Църквата, както западни, така и източни, идеята за чистилището в тази или друга форма, безусловно присъства. Свети Василий Велики, Св. Григорий Нисийски, Блажени Августин употребяват израза „очистителен огън” (т.е. наказващ огън, от когото грешниците излизат очистени) или директно израза „чистилище”. Вярата във възможността за временно мъчение споделяли и Св. Григорий Велики, Св. Киприан, Св. Йоан Златоуст. Най-сериозно учението за чистилището разработва Папа Григорий Двоеслов, живял в 6-то столетие и признат от Източната Църква за „стълб на православието”. Поначало понятието „чистилище” било доста неопроделено, допускало различни тълкувания и носело по-скоро „духовен” и общ характер. В частност, самото понятие „очистителен огън” било оформено (окончателно – бел.прев.) чак в ХІ век. Но с времето идеята за чистилище започнала да придобива все по-конкретен художествен израз, и „промеждутъчното състояние” се заменило от „промеждутъчно място”, когато богословите-схоластици, поети и художници започвали да описват, подобно на ада и рая, детайлното устройство на чистилището, мъките, които чакат там грешниците и т.н. Естествената реакция на Църквата била да използва много внимателно църковните определения, понятия и терминологии, касаещи чистилището. В съборните учителни текстове се избягвало използването даже на самата дума „чистилище”, както и образа на огъня, който очиства от грехове.

С разделението на Църквите учението за чистилището получава окончателно оформление само в Западната Църква, преди всичко на Първия и Втория Лионски Събори, Флорентинския и Тридентския Събори. В същото време постановките, приети на тези Събори, не носят характера на догматично вероопроделение. В частност, на Флорентинския „примиренчески” Събор през 1439 г. на гърците не е било вменено задължението да приемат учението за чистилището.

Св. Василий Великий в молитвах Пятидесятницы упоминает о „в аде (иногда заменявшего слово „чистилище“ – Ю. Т.) держимых“ с надеждою для них „мира, ослабления и свободы“. В Източната Църква понятието „чистилище” не получава доктринално оформление. От друга страна, на Изток идеята за чистилището винаги е присъствала, дори и в някои други форми. За мъртвите винаги се е смятало че се намират в някакво промеждутъчно състояние в очакване на Страшния Съд, когато тяхната участ окончателно ще бъде решена. Именно в тази връзка са молитвите за умиращите, та Бог „оставил техните прегрешения – волни и неволни”, „да заведе душите им в място светло, място злачно”. Също така, съгласно източната традиция, не само елементът на промеждутъчност присъства в положението на умиращите до Страшния Съд, но и наличието на мъчения, страдания, изпитания за тях – това вече напълно приближава учението на Източната Църква към понятието „чистилище”. Св. Василий Велики в молитвите за Петдесятница споменава за „в ада (понякога заменящ думата „чистилище” – Ю.Т.) оставени”, с надежда за тях за „мир, отпускане и свобода”.

Още много други определения въплъщават идеята за чистилището на Изток, например под названието „митарстване” – т.е. изпитания, подлагащи душата след смъртта в очакване на Страшния Съд. Темата за митарстването намира широко разпространение в народния фолклор, многочислени легенди, говорещи ако не за „очистителен огън”, то за бесове и демони, срещата с които предстои на грешниците.

Във връзка с всичко това, може с пълна сила да се каже за традиционното общностно прозрение по повод на чистилището, че то е и на Католическата, и на Православната Църква, и формалните разногласия от вероучителен характер между тях могат да се считат за чисто номинални.

Превод: Емил Даскалов
Из книгата на Юрий Табак: „Православие и католицизъм. Основни догматични и обредни различия”. Статия: „За Чистилището”. Източник: http://ltet.boom.ru/library/pik.htm

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар