Свети Папа Лъв Велики

Свети Папа Лъв Велики е роден в Рим или Тосканини (Италия). Напуска земния свят на 10 ноември 461 г. в Рим. По-рано денят за въздаване на чест на великия Папа бил 11 април, днес Католическата Църква го чества на 10 ноември – деня на кончината му. Родителите на Лъв били тосканци. Бъдещият Папа имал скромен характер и големи способности. Станал дякон при Св. Целестин І (папа) и впоследствие – при Св. Сикст ІІІ (папа). Свети Кирил лично му писал, а Св. Йоан Касиан му посветил своя трактат срещу несторианството. През 440 г. Лъв бил определен за посредник между Етие и Албино (Aetius. Albinus), императорски генерали, чиято вражда позволила на варварите спокойно да атакуват Галия. Когато той се намирал при генералите пристигнала депутация, която съобщила за смъртта на Папа Сикст ІІІ и за неговото назначаване за Папа. Лъв оглавил папския престол на 29 септември 440 г. На тази длъжност той се проявил като пастир и духовен отец по време на криза, обхванала и Църквата, и империята. Той незабавно започнал да укрепва и да подобрява положението на Римската епархия, започвайки да изпълнява своите пастирски задължения с написването на серия от 96, достигнали и до нас, проповеди по въпросите на вярата, призоваващи за различни постъпки на християнско милосърдие, енергично противопоставящи се срещу манихейството, пелагианството, присцилианството и несторианството, и защитаващи папското първенство в църковните пълномощия. Благодарение на опитите му да съхрани чистотата на вярата, да защити единството на Църквата, да се противопостави или смегчи влиянието на варварските нашествие, той с право може да бъде наричан „Велики“.

През 448 г. Лъв Велики получил писмо от константинополския архимандрит Евтихий, който му съобщавал за възобновяването на несторианската ерес. Папата отговорил сдържано и обещал да проведе разследване. На следващата година Лъв получил протест от Евтихий (поддържан от император Теодосий ІІ) за това, че Св. Флавиан, патриарх на Константинопол, го отлъчил от Църквата. Копие от това писмо били изпратени и до патриарсите на Александрия и Йерусалим. Доколкото Рим не бил уведомен официално за отлъчването на Евтихий, Лъв написал писмо до Флавиан, с което поискал доклада на синода, на който архимандрита е бил обвинен. Разменените мнения със Св. Флавиан доказали, че Евтихий е отхвърлял двете ипостаси на Христа (Бог и човек – бел.ред.), което го правело еретик. През 449 г. в Ефес император Теодосий свикал събор под предтекст да бъде разследван въпроса. На синод, наречен „разбойнически“, се събрали приятелите на Евтихий, за да го оправдаят и да обвинят Св. Флавиан. Диоскор, патриарх на Александрия, не позволил на папския легат да прочете писмото на Папа Лъв, което Светият Отец изпратил до Флавиан. Св. Флавиан умира от физическо насилие, на което бил подложен по време на синода. След събора на мястото на Флавиан император Теодосий назначил за патриарх на столицата Диоскор. През 451 г. при император Марциан 600 епископи и представители на Лъв се срещнали на Четвъртия вселенски събор в Халкидон, за да обсъдят учението на Евтихий (монофизитството). Вероучителното Догматическо писмо на Св. Лъв (или Голямата книга на Св. Лъв) било обявено за основата на прогласената на събора права доктрина за двете природи на Христа. Същото това писмо било изпратено по-рано на синода чрез патриарха на Константинопол Флавиан, което изобличавало Диоксор. В посланието се казвало, че Исус Христос „се роди истински Бог в пълната и съвършена природа на настоящия човек… Божият Син слезе от небесата, без да се лишава от славата на Отца и влезе в този низш свят, като се роди по нов ред, по нов начин на рождение“. По този начин Халкидонският събор оправдал Св. Флавиан, а Диоксор бил отлъчен от Църквата и низложен от длъжност. Непосредствена цел на Св. Лъв била борбата с учението на монаха Евтихий, който считал, че в Христа има само една природа. Според твърденията на Евтихий Неговата човешка природа била погълната от божествената. Ho Tome (Голямата книга – вж. по-горе) значително издигнала авторитета на папството, така че на Събора в Халкидон учението на Св. Лъв било наречено „гласът на Свети Петър“. На Халкидонския събор било прието обаче и едно друго положение, което Лъв отказал да признае – Константинопол бил определен като втори след Рим в църковната йерархия. Това решение заплашвало да наруши древния традиционен ред. През следващата година, когато вождът на хуните Атила разграбил Милано и разрушил Павиа, Лъв лично тръгнал за Пескара, за да се противопостави на преминаването на река Минцио от хуните. Папата убедил Атила да отстъпи за Дунав срещу искания от вожда ежегоден данък от Рим. Папата спрял хуните, но за нещастие не успял да възпре вандалите. През 455 г. вождът на вандалите Гензерих нападнал Вечния град и го разграбил. Лъв го убедил да не убива жителите на града и да не разрушава Рим. Когато вандалите отстъпили, Лъв оказвал помощ на хората, успял да върне ценности в църквите и изпратил свещеници-мисионери в Африка, с пари, за да помагат на пленниците, заловени от вандалите, за да бъде откупена свободата им. През живота си Лъв завоювал уважението на хората от всички съсловия – от императора до варварите, а неговата прозорливост и плодовете на неговия труд оказали влияние на принципите на папството в продължение на столетия напред. Свети Лъв винаги се стремял да отговаря на насъщните въпроси твърдо и авторитетно. Той разбирал, че е нужно да усили и разшири влиянието на Римската Църква; той се борил неговия авторитет на Папа да бъде признат в Испания, Галия, Илирик и Северна Африка. Действията му укрепили авторитета на централната власт – толкова необходима в онези неспокойни времена. Лъв Велики оставил след себе си 432 (Уолш говори за 143) писма, достигнали до нас, и 96 проповеди, което отбелязахме по-горе. Неговите писания се отличават с точност и ясен израз, от които става ясно, че пред нас стои решителен и твърд човек, който говори с гласа на Петър. Той успял да спечели подкрепата на император Валентиниан ІІІ, макар и да не получил признанието на всички Източни църкви за своя авторитет. Свети Лъв Велики имал характер на типичен римлянин: енергичен, великодушен, последователен и непоколебим в задълженията си; в своята вяра твърдо се придържал към главната тайна на християнската вяра – Въплъщението на Божието Слово. Той винаги вярвал в Бога, никога не изпадал в униние и оставал хладнокръвен дори и при най-трудните обстоятелства. Ерудираният Папа Бенедикт ХІV през 1754 г. добавил името на Свети Лъв към тези, които се зоват учители на Църквата. Неговите тленни останки се намират и днес в базиликата \“Св. Петър\“ вав Ватикана.

В иконографията Св. Лъв се изобразява като Папа с дракон – по този начин биз изобразен в Требника на Мартин Арагонски от ХV век. Понякога се изписва: 1. със Св. Св. Петър и Павел, противостоящ срещу Атила; 2. Как Св. Петър му връчва своя плащ; 3. с ангели, които го окръжават; 4. как посреща хуна Атила пред вратите на Рим; 5. качен на магаренце, а Атила и неговите войници на колене пред него; 6. молейки се на гроба на Св. Петър.

Православната Църква също чества паметта на Св. Лъв Велики – на 18 февруари.

Св. Лъв Велики е покровител на певците и музикантите.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар